Определение № 1615 от 13.06.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1615 гр. София, 13.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002100398 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 168 от 13.07.2022 г. по в. гр. д. № 490/2021 г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено решение № 260119 от 06.08.2021 г. по гр. д. № 1313/2020 г. на РС-Нови пазар /поправено с решение № 260125/23.09.2021 г./ в частта, с която е било признато за установено на основание чл.54, ал.2 ЗКИР спрямо ответниците Д. К. Д. и С. М. Д., че ищците А. Н. А. и Д. Д. А. са собственици на реална част с площ 88 кв. м. от недвижим имот с идентификатор ***, целият с площ от 450 кв. м. по КК на [населено място] пазар, намираща се в югоизточната част на имота, заключена между точки 1, 2 и 3 на комбинираната скица, приложена към заключението на СТЕ в приложение 6, по отношение на която реална част е налице грешка в кадастралната карта на [населено място] пазар, одобрена със заповед № РД-18-18/25.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в неправилното заснемане на описаната площ като част от притежавания от ответниците имот с идентификатор ***, вместо като част от собствения на ищците имот ***.

Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 82 том Х рег. № 7063 дело № 1300/2019 г. по описа на нотариус с рег. № 346 на НК П. А., по силата на който ответниците са признати за собственици по давностно владение на 322/538 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, за разликата над процесната част - площ от 88 кв. м., оцветена в зелен цвят, и затворена между координатни точки 1, 2 и 3 от приложената скица.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че насрещните страни се легитимират като собственици на процесните съседни имоти въз основа на договори за покупко - продажба.

Прието е, че според първия запазен кадастрален и регулационен план на [община] пазар от 1

1971 г. на имот с идентификатор *** по КК, собственост на ищците, съответства имот пл. № 1514, за който е отреден парцел XVIII-1514. На имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, съответства имот пл. № 2017, за който е отреден парцел ХIХ-2017. Част от имот пл. № 1514 с площ от 44 кв. м. е била включена като придаваемо място към парцел ХIХ-2017. Няма данни за уреждане на сметките по регулация или за заемане на придадените места. Със заповед № 262/26.12.1985 г. на председателя на ИК на ОбНС е бил одобрен застроителен и регулационен план на [населено място] пазар, по който процесните имоти ........ и ......... са заснети като един имот с пл. № 763 в кв. 36. Част от имот с пл. № 763 е била предвидена за отчуждаване – попада в парцел I „Детска градина“. За останалата част от имот пл. № 763 са образувани парцел IV-763, в който попада част от имот .......... по КК и парцел V-763, в който попада част от имот ........ по КК. Към парцел VI-764 е било включено придаваемо място от имот пл.№ 763. Няма данни за уреждане на сметките по регулация или за заемане на придадените места. Със заповед № 10/19.01.1999 г. на кмета на [община] пазар е била одобрена промяна на застроителния и регулационния план, като е ползвана кадастралната основа от плана от 1985 г. Със заповед № 700/12.10.2009 г. на кмета на [община] пазар е изменена регулацията на УПИ IV-763 и УПИ V-763 и тя минава по съществуващите кадастрални граници, като означената на този план граница между двата имота е била посочена като „граница без ограда“ или „нетрайно материализирана“ и няма информация дали е съществувала на място. Границата между УПИ IV и УПИ V по това изменение е идентична с границата между процесните имоти ........ и .......... по кадастралната карта. Със заповед № 109/05.02.2010 г. е била одобрена промяната на ПУП-ПР на кв. 36, като регулацията на УПИ IV-763 е променена съгласно н. а. 75/1982 г. по регулационния план, действал през 1982 г. С това изменение не се образуват придаваеми места, тъй като се възстановява границата по плана от 1971 г. Спорната реалната част, предмет на настоящото производство, е с площ от 88 кв. м., заключена между точки 1, 2 и 3 на комбинираната скица, приложена към СТЕ - приложение 6 - стр. 131 от първоинстанционното дело. От разпитаните свидетели не се установява ответниците или техните праводатели да са заели придадените по регулация 44 кв. м. с плана от 1971 г. и да са ги владели в продължение на 10 години. Останалите 44 кв. м. от процесното място не са били придавани с никой от плановете към парцела на ответниците, а единствено били предвидени за отчуждаване за „Детски дом“, но в тази част мероприятието не било реализирано.

При тези данни съдът е приел, че ищците са собственици на спорната реална част. Съгласно § 5, ал.1 ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост, съответно чл.54, ал.2 ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или 2 неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие и всички други факти, водещи до промяна на границите.

Прието е, че както при действието на З., така и по предходните благоустройствени закони, дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие, според което недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план.

Отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е под условие - приложението на плана, което освен с изплащане на обезщетение на собствениците на придадените по регулация части, може да бъде осъществено и със заемането на придадената част и владението в продължение на повече от 10 години.

Прието е, че сегашните собственици и техните праводатели са владели съседните имоти в продължение на десетки години в граници, изключително доближаващи се до кадастралните от плана от 1971 г. Ответна страна е следвало при условията на главно и пълно доказване да установи по безспорен начин заемането на придадената по регулация част и владението й в продължение на минимум 10 години, за да се приеме приложение на плана, което не е осъществено в настоящото производство. В процесния случай ангажираните от ответниците доказателства не установяват подобни факти.

Прието е, че за разлика от предходната нормативна уредба, ЗУТ възприема принципен подход на ненамеса на администрацията в правото на собственост при урегулирането на териториите. ПУП няма отчуждително действие (освен в хипотезите на чл.16 ЗУТ, но в случая тази хипотеза не е налице) и регулационните граници съвпадат с имотните, освен ако собствениците на съседни имоти постигнат договореност за нещо различно. Урегулирането по граници, които не съвпадат с имотните, не се отразява на границите на притежаваното право на собственост. Вещното право може да се защитава в действителните граници, следващи от придобивното основание, независимо от начина на отразяване на имота в ПУП (при отпаднало отчуждително действие на дворищна регулация, приета преди 31.03.2001 г. или на урегулиране при действието на ЗУТ).

Прието е, че липсва приложение на плана, предвиждащ придаване на част от имота на ищците към парцела на ответниците. Границата по сега действащата кадастрална карта нито е била някога материализирана на място, нито е имало такава по някой от предходните планове, а освен това ответникът не би могъл да придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот, предвид изричната забрана изцяло за периода 01.06.1973 г. – 31.03.2001 г., а преди и след този период - предвид необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, плюс допълнителни изисквания. Уредената в чл.200, ал.2 ЗУТ хипотеза касае придобиване по давност на реална част от неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия, а в настоящия случай е установено, че процесните имоти са били урегулирани, поради което и е неприложима. С изтичането на сроковете по § 8, ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично.

Прието е, че предвид липсата на доказателства за прилагане на дворищнорегулационните 3 планове за процесния имот и отпадането на отчуждителното им действие, предявеният установителен иск е доказан. Границата между имотите на страните, в спорната й част следва да е кадастралната граница по плана от 1971 г. Пространственият обхват на правото на собственост на ищците следва да бъде правилно отразен в кадастралната карта.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Д. К. Д. и С. М.

Д..

Според жалбоподателите съдът неправилно е определил предвиждането на кой регулационен план е определящо за действителната граница между имотите. Според тях това е планът, утвърден със заповед № 700 от 12.10.2009 г., по който регулацията минава по вътрешните граници на имотите и определя границата по кадастралната карта. С този регулационен план бил отменен завареният от ЗУТ дворищнорегулационен план, затова в случая била неприложима разпоредбата на § 8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ, съответно нямало възможност той да бъде изменен. Недопустимо било с ПУП-ПЗР от 2010 г. да се възстановява регулацията по плана от 1971 г. , след като има междувременно друг влязъл в сила план от 2009 г. Съдът променил правната логика при прилагането на чл.200, ал.2 ЗУТ – именно ищците не можели да придобият по давност част от имота на ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/, а не обратното. Съдът не обсъдил възраженията и доводите на жалбоподателите за нищожност на заповедта за изменение на регулацията от 2010 г. Не били изпълнени административните процедури по уведомяване на страните, а самата заповед била издадена без основание или на отпаднало основание, не била мотивирана, тъй като допускала изменение съобразно нотариален акт от 1982 г., а не спрямо кадастрална карта или регулационен план; към заповедта липсвала графична част.

Нямало данни кога е влязъл в сила планът от 1971 г. и дали е бил приложен, нямало данни какви са били предвиждането на този план по отношение на южната част на имотите, която е отредена за детска градина. Недопустимо било връщането към плана от 1971 г., тъй като след това имало планове от 1985 г., 1999 г. и 2009 г. Заповедта от 2010 г. била издадена на основание чл.134, ал.2, т.4 ЗУТ – явна фактическа грешка, но не ставало ясно каква е тази грешка. На следващо място съдът не обсъдил гласните доказателства, от които се установявало, че по протежението на двата имота има бетонни колове, които не навлизат в имота на жалбоподателите. Тези колове са били възприемани като граница, която е отразена и в кадастралната карта. Нито планът от 2009 г., нито кадастралната карта не били обжалвани и били влезли в сила. Имотната граница била права линия, както е отразена и по плана от 2009 г. От свидетелските показания трябвало да се кредитират като последователни и непротиворечиви само тези на св.С. П.. Ищците не доказали да са владели част от имота на жалбоподателите, нито да са оспорвали тяхното владение. Още когато жалбоподателите закупили имота си през 1994 г. той бил по-голям от имота на другата страна, като са своили в този имот в границите при закупуването му.