Определение № 1780 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1780 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Н. Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501345 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Х. Д., ЕГН: ********** и Д. З. Д., ЕГН: **********, срещу Определение № 4441/06.04.2026г. , постановено по гр. д. №10070/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив. С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата на ответниците за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като е осъдил жалбоподателите да заплатят сумата от 511, 29 евро–разноски за заплатено адвокатско възнаграждение – на всички шестима ответници общо.

Жалбоподателите оспорват определението като неправилно и незаконосъобразно. Излагат доводи, че договорът за правна помощ е сключен само от един от ответниците (Г. Я.), поради което разноски на останалите петима ответници не се дължат. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като производството е прекратено след подаване на отговора на исковата молба от ответниците и други процесуални действия от тях не са извършвани по делото. Молят за отмяна на акта и намаляване на отговорността за разноски.

Въззиваемите страни С. К. П., ЕГН: **********, Н. Х. П., ЕГН:

**********, С. Т. Ф., ЕГН: **********, действаща лично и като законен представител на малолетния Б. З. Ф., ЕГН: **********, Г. Н. Я., ЕГН:

********** и Д. К. Я., ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адв. Н. А., оспорват жалбата и молят определението на районния съд да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

1

Производството пред районния съд е образувано по искова молба подадена от Е. Х. Д., ЕГН: ********** и Д. З. Д., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своя законен представител Е. Х. Д., ЕГН:

********** против ответниците С. К. П., ЕГН: **********, Н. Х. П., ЕГН:

**********, С. Т. Ф., ЕГН: **********, действаща лично и като законен представител на малолетния Б. З. Ф., ЕГН: **********, Г. Н. Я., ЕГН:

********** и Д. К. Я., ЕГН: **********, по иск с правно основание чл. 32, ал.

2 от ЗС за разпределение ползването на дворно място.В отговора на исковата си молба ответниците са направили възражение за недопустимост на иска , тъй като дворното място представлява обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС.Така релевираноното възражение е прието за основателно от районния съд , който с постановеното на 23.02.2026г. и влязло в сила определение е прекратил производството по делото. На 06.03.2026г. по делото е постъпила молба по чл. 248 от ГПК от шестимата ответници за присъждане на разноски.

Към нея е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Н. А. и само един от ответниците – Г. Я.. В договора е вписано, че възнаграждението от 1000 лв. е платено в брой от Г. Я. за представителство на всички ответници.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, като е присъдил разноски на всички ответници общо.

Отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е строго лична, уредена като право на обезщетение за реално претърпени имуществени вреди (разноски) в резултат на неоснователно предизвикан правен спор. Съгласно задължителната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК), на възмездяване подлежат само тези разноски, които са реално сторени (платени) от съответната страна в производството.

В случая от представения договор е видно, че единственото лице, което е направило разход и е намалило своето имущество, е ответникът Г. Я..

Останалите петима ответници не са доказали пред съда да са заплатили каквито и да е суми за адвокатска защита. Фактът, че Г. Я. доброволно е платил хонорара за защитата и на останалите ответници, е въпрос на вътрешни отношения между тях, но не поражда права за тези ответници да претендират разноски от ищците по реда на чл. 78 от ГПК. Договорът има силата на разписка само за страните по него и за лицето, което е броило сумата. Поради това по отношение на петимата ответници (без Г. Я.) молбата по чл. 248 от ГПК е изцяло неоснователна и присъдените в тяхна полза разноски следва да бъдат отменени.

По отношение на правото на разноски на ответника Г. Я.:

Той е единственият легитимиран да иска възстановяване на сторения от него разход. Жалбоподателите обаче са направили основателно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Настоящият състав намира, че сумата от 1000 лева/511,29 евро за защита по дело с предмет чл. 32 от ЗС, което е прекратено на ранен етап –след депозиране на отговора на исковата молба и преди насрочването на делото за 2 разглеждане в открито съдебно заседание, е прекомерна. Казусът не се отличава с фактическа или правна сложност ,като по делото е предявен неоценяем иск за разпределение на реалното ползване по чл.32 от ЗС.

Отчитайки, че пълномощникът на ответниците е осъществил защита като е подал отговор на исковата молба, но делото е приключило веднага без събиране на доказателства и провеждане на открити съдебни заседания, съдът намира, че справедливото и съобразено със закона възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на ищците, възлиза на сумата от 200 евро /391,17 лева. За горницата над този размер до пълния размер от 511,29 евро 1000 лева, искането на Г. Я. се явява неоснователно поради прекомерност и определението на районния съд в тази част следва да бъде изменено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №4441/06.04.2026г. , постановено по гр. д. № 10070/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив по реда на чл. 248 от ГПК, В ЧАСТТА, с която са присъдени разноски в полза на С. К. П., ЕГН:

**********, Н. Х. П., ЕГН: **********, С. Т. Ф., ЕГН: **********, действаща лично и като законен представител на малолетния Б. З. Ф., ЕГН: **********, Д. К. Я., ЕГН: **********, като ОТХВЪРЛЯ искането им за присъждане на разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

ИЗМЕНЯ Определение №4441/06.04.2026г. , постановено по гр. д. № 10070/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив В ЧАСТТА относно разноските, присъдени в полза на ответника Г. Н. Я., ЕГН: **********, като НАМАЛЯВА размера на същите от 511,29 евро/1000 лева на 200 евро /391,17 лева, и ОТХВЪРЛЯ искането за разноски за горницата над 200 евро /391,17 лева до 511,29 евро/1000 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.

274, ал. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3