Определение № 1169 от 23.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1169 гр. Варна, 23.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223100500216 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

Образувано е въз основа на Решение № 60307/06.01.2022 г., постановено по касационно гражданско дело № 3681 по описа за 2021 г. на ВКС, IV ГО, с което на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, е отменено Решение № 164/27.01.2021 г. по в. гр. д. № 3290/2020 г. по описа на ОС - Варна, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано по въззивна жалба на СТ. ЯНК. Н., ЕГН **********, против Решение № 420 от 29.01.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 3568 от 28.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 17117 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, XLIII състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Р. Г. Б. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъжданe на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 20 000 лева, представляваща получен от ответницата без правно основание задатък (капаро) по повод водени преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот, като неоснователен, както и е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Р. Г. Б. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за осъжданe на ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 20 000 лева, представляваща получен от ответницата с оглед неосъществено основание задатък (капаро) по повод водени преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот, като неоснователен.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че 1 първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в цялост и поотделно, поради което е достигнал до неправилен извод, че процесната сума от 20 000 лева не е получена от ответницата без основание или с оглед на неосъществено основание.

Излага се, че е налице недобросъвестно поведение у ответницата, което съдът не е възприел.

По делото липсват доказателства, че страните са правили уговорки по чл. 93 от ЗЗД, напротив – ищцата твърди, че е дала сумата като аванс във връзка с водените преговори за покупко-продажба на имота, а насрещната страна първоначално заявила, че процесната сума представлява капаро, което впоследствие задържала като неустойка. Сочи се липса на писмен договор, уреждащ клаузи за неустойка, за задатък (капаро), както и липса на доказателства, че водените преговори за продажба на недвижимия имот в с. Въглен са финализирани и собствеността върху имота е преминала върху ищцата, поради което авансово платената сума в размер на 20 000 лева се държи без правно основание от ответницата. Заявява се още, че ако бъде прието, че сумата е дадена с основание, то същото е отпаднало поради нефинализиране на сделката по вина на ответницата - поради неизправност на документите, отказ да продава имота и намаляване на срока за изпълнение на задълженията на ищцата, въпреки че е знаела, че имотът ще се заплаща чрез банков кредит.

Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена предявената претенция по чл. 55, ал.1 от ЗЗД в пълен размер, евентуално при преценка за наличие на правно основание за получаване на процесната сума от ответницата, то да бъде прието, че последната дължи връщане на сумата на неосъществено основание – нефинализиране на договорките за покупко-продажба на недвижим имот.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата Р.Б. е депозирала писмен отговор, с който счита подадената въззивна жалба за недопустима, евентуално – неоснователна.

Недопустимостта се основава на твърдения, че въззивната жалба е депозирана едва след постановяване на решението по член 247 от ГПК, а неоснователността – че решението е постановено при правилно преценяване на фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства и законосъобразно направени изводи.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че платената процесна сума представлява задатък, доколкото това е вписано като основание и в преводното нареждане, представено от ищцата. Сочи, че банков кредит не е бил отпуснат на последната по нейна вина, тъй като не отговаряла на изискванията на банката.

Настоява за потвърждаване на атакуваното решение.

В развилото се пред ВКС производство за отмяна на влязло в сила решение е прието, че писмено доказателство по спорния между страните въпрос, за наличието на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – Предварителен договор от 30.03.2018 г., не е представено по делото своевременно от банковата институция, въпреки отправеното искане в тази насока. Цитираното доказателство, изпратено до деловодството на Районен съд – Варна, от „Уникредит Булбанк“ АД на 29.03.2021 г., прикрепено към корицата на въззивното дело, се явява необходимо и относимо по съществoто на настоящия 2 спор и следва да бъде прието като писмено доказателство пред настоящата инстанция.

Съгласно указанията на ВКС, на страните следва да бъде дадена възможност да изложат всичките си възражения и оспорвания на документа. В тази връзка настоящият състав следва да укаже на страните,че могат да заявят възражения и оспорвания на цитирания документ в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.

Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от С.Я Н., ЕГН **********, против Решение № 420 от 29.01.2020 г., поправено с Решение № 3568 от 28.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 17117 по описа за 2018 г. на Районен съд– Варна, XLIII състав.

ПРИЕМА Предварителен договор от 30.03.2018 г. като писмено доказателство по делото.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да заявят възражения и оспорвания на горецитирания документ в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 216 по описа за 2022 г. на ОС – Варна, за 23.05.2022 г., 14:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3