Решение № 74 от 12.06.2023, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Балчик, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20223210100228 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Д.З”АД, вписано в Търговския и фирмен регистър с ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление гр.С., част от Групата Д., вписана в Регистъра на Застрахователните групи, воден от Институцията за надзор над застрахователите (IVASS) под № 26, чрез юрисконсулт Р. К. К., против О Б., ЕИК ***, с адрес: гр.Б.***, за дължими суми за претърпени вреди в размер на 1053,51 лв.,представляваща регресна претенция по чл.410,ал.1,т.2 от КЗ,изплатена по щета №***,ведно със законната лихва,върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното йизплащане,от които 1038,51лева,платено обезщетение за претърпени вреди и сумата в размер на 15,00 лева,представляваща ликвидационни разноски .

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с полица № *** от 20.12.2020г., между „Д.З“-АД от една страна и дружество „Б." ООД от друга, е сключен договор за имуществена застраховка „КАСКО“ за т.а. модел и марка - „Тойота Аурис“, с peг. № В *** НН, с период на покритие от 20.12.2020 г. до 19.12.2021 г., при уговорено покритие “пълно каско” на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка.

На 05.08.2021 г. в 20:15 часа, в село К., при движение по ул. „Ч.м.“, водачът на МПС „Тойота Аурис“ с peг. № В *** НН, преминава през необезопасен и необозначен, разместен и деформиран капак на отводнителна шахта в компрометиран участък от пътното платно, вследствие на което по автомобила възникват вреди по задна дясна гума и джанта.

След настъпване на събитието при „ Д.З“ АД, въз основа на искане за оценка на щети, е образувана ликвидационна преписка № ***. Извършен е оглед, опис, оценка на вредите по застрахования товарен автомобил.

Експертите при дружеството са отредили сумата от 1038.51 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди, определено на база 1 експертна оценка.

Плащането е извършено с преводно нареждане № *** на 06.12.2021 г.

За ликвидиране на преписката са начислени и 15.00 лв. ликвидационни разноски.

На основание чл. 410, ал.1, т.2 от Кодекс за застраховането, след изплащане на застрахователното обезщетение, “Д.З” АД има основание да получи изплатената сума за обезщетение заедно с обичайните разноски по определянето му от причинителя на вредата, в това число от възложителя на възложената от него на трети лица работа, при или по повод на която са възникнали вредите, включително и при неизпълнение на вменено им по закон или друг акт задължение.

Доколкото причина за инцидента става необезопасеният и необозначен, компрометиран и разместен капак на шахтата, част от очевидно намиращ се в лошо функционално състояние участък от пътното платно, то, съгласно разпоредбите на Закона за Пътищата, Закона за Водите, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, които ги допълват, отговорен за настъпване на инцидента е стопанинът на пътя - Ответникът О Б., в чиито компетенции е вменено задължението за постоянно, непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътищата, намиращи се на общинска територия, включително дейностите по обозначаване, обезопасяване и ограничаване на достъпа до пътни участъци с нарушена цялост, в т.ч. грижата за обезопасяване на предмети, застрашаващи участниците в движението.

С покана изх. № 310002802/21.03.2022г., получена при ответника на 01.04.2022 г., О Б. е поканена да възстанови сумата от 1053.51 лв., представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение и начислени ликвидационни разноски.

С писмен отговор Вх. № ***/12.04.2022г., О Б., чрез кмета г-н Н.А., отказва възстановяване на горепосочената регресна претенция с аргумент, че канализационната шахта, включително капакът й, не е част от пътя по смисъла на Закона за пътищата, не е собственик на компрометирания капак и шахта, макар да се намират на пътното платно, поради което не носи отговорност за събитието.

В ИМ ищецът твърди, че съгласно чл.3, ал. 3 от Закона за Пътищата, местните пътища биват общински и частни, като чл. 8 от ЗП придава конкретика в тази насока. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗП, пътните съоръжения и принадлежности, са елемент от пътищата, а съгласно § 1, 3 от ДР на ЗП:

"Пътни съоръжения" са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Съгласно чл. 19, т.4, буква „Б“ от Закона за Водите, Публична общинска собственост са: „уличните канализационни мрежи и дъждоприемателни шахти в урбанизираните територии, както и Чл. 19 и чл.

31, отново от Закона за пътищата, указват задължението на О.та да поддържа и стопанисва пътищата, които са част от общинската пътна мрежа, както и да осигурява безопасна пътна инфраструктура и поддръжка на съоръженията, които я обслужват.

Твърдят, че не на последно място, разпоредбите на чл. 3, ал.1 и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, вменяват задължение на лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за 2 съответния клас, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, както и да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по тях и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Предвид гореизложеното, ищецът счита, че капакът на водоотвеждаща шахта, намираща се на общинско пътно платно, при всяко положение представлява елемент от посоченото "съоръжение“, като такова е собствено на О.та и следва да бъде обслужвано от нея. От друга страна, дори същото да не се възприема като вещ, собствена на Ответника, то, когато не е обезопасено и не отговаря на законовите изисквания за безопасност, всякога представлява препятствие на пътното платно, което следва да бъде сигнализирано и обозначено по законоустановения ред - отново задължение вменено на Ответника.

Поради всичко изложено от ищеца и след плащане на застрахователното обезщетение и на основание чл. 410, ал.1 от Кодекса за застраховането, „Д.З“ АД се суброгира в правата на застрахованото лице, като има правото да получи изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с обичайните разноски по определянето му от причинителя на вредата, в т.ч. от собственика на вещта, причинила вредата и лицето, което упражнява надзор върху нея, така и от възложителя на възложената от него на трети лица работа, при или по повод на чието неизпълнение са причинени вреди.

Дружеството Моли да му се присъдят направените съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият заявява, че оспорва предявената претенция като изцяло неоснователна, в частност и недопустима, при следните съображения:

На първо място - счита, че местонастьпването на твърдяното ПТП не е конкретизирано и индивидуализирано - нито в И.М., нито в съпътстващите документи. Към сочените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата му молба, липсва и не е приложена, саморъчно попълнена и подписана Декларация /Уведомление/ или по друг начин наименован документ/ от застрахованото лице/водача на процесния автомобил до застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, от който документ да се направи извод - дали застрахованият е съобщил за събитието в срок (т.

67.5., т. 67.6, т. 67.8., т. 67.10, т. 73, т. 74, вкл. т. 74.6, т. 74.7. от Общите условия за застраховка „Каско на МПС“, които е представил застрахователят към исковата си молба), респ. дължало ли му се е изплатеното обезщетение, съгласно общите условия на този застраховател, както и време- и местонастъпването на твърдяно събитие.

Ответникът моли съдът да изключи от доказателствения материал приложената снимка на шахта, от която по никакъв начин не може да се заключи къде и кога е настъпило твърдяното ПТП, не съдържа координати, процесната шахта или коя да е друга шахта, на коя да е друга улица, в който и да е друг град е на снимката и не е видно че твърдяното ПТП с увреда на автомобила е настъпила на 05.08.2021 г. в 20.15 часа в с. К., при движение по ул. „Ч.м.“, което се „установява“ единствено от изложението в исковата молба. Друг подкрепящ документ в доказателство на това твърдение няма. А за да се ангажира отговорност на ответника в качеството му на пряк 3 причинител на вредата за възстановяване на застрахователя обезщетение по застраховка „Каско“, изплатено от ищцовото дружество-застраховател на увредения, следва да са налице изискванията, заложени във фактическия състав на чл. 410 ал. 1 КЗ. Ответникът счита, че е налице пълна недоказаност на вредата, на начина, на место- и време- настъпването и съответно причинната й връзка с поведението на О.та, с което му е нарушено правото на защита.

Твърди също, че липсват данни ПТП да е съобщено по надлежен начин на компетентните органи - РУМВР, тел. 112 респ. удостоверено от тях, за безспорност. Възможно е местонастъпването на ПТП да е осъществено на място извън регламентираните за поддръжка от общините пътища - част от пътната мрежа на страната, на участък от републиканската пътна мрежа, на полски пътища и др. Няма данни за възможна преценка за наличие на съпричиняване - несъобразена скорост, употреба на алкохол от водача или не.

Искът, в частта му за заплащане на начислени ликвидационни разноски, т.е. за горницата над изплатеното от застрахователя обезщетение 1 038.51 лв. до претендираните 1 053.51 лв. следва да се отхвърли като недопустим, тъй като Кодекса за застраховането регламентира право на регрес и то в определените случаи и единствено по отношение на изплатено застрахователно обезщетение, но не и на друг вид разноски, каквито са ликвидационните.

В ИМ пълномощникът на ищеца /който не е представил всъщност и доказателства за неговата правоспособност да представлява застрахователя пред съда, липсва приложено пълномощно за процесуално представителство от съответния юр.к./, за причина на инцидента сочи че „очевидно намиращ се в лошо състояние участък от пътното платно“, който представлявал необезопасеният и разместен капак от шахта. Ответникът оспорва това твърдение и счита, че капакът на шахта не е участък или част от пътното платно, както и цитираните разпоредби от Закон за водите, касателно за общинската собственост на уличните канализационни мрежи и дъждоприемателни шахти. В исковата молба е се визиран капак на водоотвеждаща шахта. Законът действително сочи дъждоприемателни, но не и друг вид водоотвеждащи /канализационни/ревизионни/шахти, шахти от електронната съобщителна инфраструктура или друг вид, а и конкретно посочват улични канализационни мрежи, а не улични канализационни шахти.

Различният вид шахти не са един и същ обект, предвид функциите, които изпълняват напр. дъждоприемателните, телекомуникационните или канализационните мрежи, респ. различен е и техният стопанин/собственик по смисъла на закона. И в тази връзка, ответникът цитира константната съдебна практика, че: „Канализационната шахта обаче, включително капакът й, не е нито част от пътя по смисъла на т. 1 на §1 ДР на ЗП, нито пътно съоръжение по смисъла на т. 3, нито пътна принадлежност по смисъла на т. 4 от § 1 от ДР на ЗП“, „...Такива задължения има съответният оператор на ВиК услуги, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи - в съответствие с техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната среда“, „...не установяват в тежест на О.та водоснабдителните и канализационни съоръжения, дори когато същите в някои свои части попадат 4 на пътища, улици, булеварди“. В този дух са цитираните от отв.страна:

Решение от 18.04.2012 г. по В. Г. Д. №9486 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, Г.О., IV-a състав /не се намериха данни решението да е обжалвано/; Решение № V - 14/05.03.2013 г. по В. Г. Д. №2 по описа за 2013 г. на Бургаски окръжен съд, /решението е окончателно/; Решение № V172/21.12.2010 г. по В. Г. Д. №1687 по описа за 2010 г. на Бургаски окръжен съд, /решението е обжалвано, ВКС не допуска касационно обжалване, Определението му е окончателно/; Решение № III - 14/20.02.2013 г. по В. Г. Д.