Решение № 342 от 10.10.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. гр.Несебър, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20242150100535 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищците Ю. В. К. и Р. Н. В. срещу ответника собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост на сграда в гр. Несебър, кв. „*********, с идентификатор ********, представлявани от управителя Т.К., е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС - за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 13.04.2024г. В исковата молба се сочи, че са допуснати нарушения относно свикването на общото събрание по чл.

13 от ЗУЕС. Излагат се доводи. Навежда се, че пълномощните не са приложени към протокола от общото събрание, поради което се оспорва кворумът. Твърди се, че са допуснати нарушения на чл.

17 от ЗУЕС, тъй като не става ясно при провеждане на събранието колко идеални части от общите части на ЕС са представени. Развиват се подробни съображения в тази насока. Акцентира се върху нарушения на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС при съставяне на протокола от общото събрание. Излагат се подробни съображения в насока, че решението по т. 4 от дневния ред е взето в нарушение на правилата на ЗУЕС, като се твърди, че разход от 200 лв. на апартамент не е гласуван във връзка с дейност по смисъла на пар. 1 от ЗУЕС. Решението по т. 4 от дневния ред се оспорва и във втората му част, като се излагат доводи за нарушение на чл. 51, ал. 1 и ал. 9 от ЗУЕС. С тези доводи от съда се иска да отмени решенията. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост на сграда в гр. Несебър, кв. „*********, с идентификатор ********, представлявани от управителя Т.К., е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват.

Излага се, че са спазени чл. 13 и чл. 14 от ЗУЕС. Сочи се, че не е приложено единствено пълномощно от адв. Ф. за представителство на „******“ ООД, тъй като тя си го е взела след събранието. Излагат се съображения в насока, че етажната собственост не може да реши спор за идеалните части на отделните обекти, като се извършва анализ на чл. 17, ал. 5 от ЗУЕС. Сочи се, че 1 събранието е проведено при спазване на чл. 15 и чл. 17 от ЗУЕС. Твърди се, че протоколът отговаря на изискванията на ЗУЕС. Излага се, че липсва правен интерес срещу оспорване на решението по т.

4 от дневния ред. От съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 13.04.2024г.

В тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. че събранието е свикано при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС, че събранието е проведено при спазване на изискванията за кворум, а решенията са взети със съответните мнозинства, че е спазен чл. 14 от ЗУЕС във връзка с участието на пълномощници, че са спазени изискванията на чл. 15, чл.

16 и чл. 17 от ЗУЕС за провеждане на събранието, както и че са спазени разпоредби на чл. 51 ЗУЕС във връзка с отделните решения, касаещи разходи.

В тази връзка между страните не е спорно, а и от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том ***, рег. № ****, дело № *****/2017г. от 05.06.2017г. на нотариус по заместване при нотариус Мария Бакърджиева и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **, рег. № *****, дело № ****/2022г. от 02.11.2022г. на нотариус Линка Чуткина (на л. 16 – л. 19 от делото) се установява, че Ю . В. К. и Р. Н. В. са собственици съответно на апартамент № 8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********.8 и самостоятелен обект с идентификатор ********.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър.

Не се спори, че на 13.04.2024г. било проведено общо събрание на собствениците от етажната собственост в сграда с идентификатор ******** (обективирано в протокол на л. 4 – л. 8 от делото). Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 З УЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на следните групи: 1. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; 2. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за провеждане на събрание по ЗУЕС; 3. че решенията противоречат на материалния закон.

По възражението, че заседанието е проведено без да са спазени изискванията за свикване на събранието:

Ищците изрично са посочили, че е нарушена процедурата по свикването, тъй като не е спазен срокът за свикване в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. В тази връзка съдът изрично е указал на ответника, че следва да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за 2 това, вкл. надлежно свикване при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС. В чл. 12 от ЗУЕС са разписани различни хипотези, при които може да бъде свиквано (от определен кръг лица) общо събрание на етажната собственост. В чл. 13 от ЗУЕС е уредена и процедурата за това - чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и (чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС). В поканата следва да фигурират дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му (чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС). Т.е. за доказване, че събранието е свикано по надлежен начин, е необходимо да бъдат представени писмени доказателства, които се изискват от закона – покана, която да отговаря на съдържанието на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС и която да е съставена от легитимирани лица по смисъла на чл. 12 от ЗУЕС и протокол за поставяне на поканата по чл. 13, ал.

1 от ЗУЕС. Към исковата молба е приложена покана за свикване на общото събрание, с отбелязана върху нея дата – 06.04.2024г. (на л. 10 от делото). Към отговора на исковата молба от ответника е ангажирано писмено доказателство – протокол за поставена покана (на л. 42 от делото), видно от който поканата е поставена на видно място на 06.04.2023г., в 15:30 часа. При това положение за спазването на чл. 13, ал. 1, изр. последно от ЗУЕС е било необходим общото събрание да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата , който по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК и чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, е следвало да бъде 14.04.2024г. От протокола от проведеното общо събрание (на л. 4 – л. 8 от делото) се установява, че същото проведено на 13.04.2024г.

Следователно в нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС събранието е проведено на седмия ден от поставяне на поканата, а не на осмия. Това представлява съществено нарушение на процедурата по свикване на общото събрание, тъй като е препятствало етажните собственици да се подготвят за участие в събранието, респ. да участват надлежно на събрание с дата 14.04.2024г. Ето защо въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не е доказал надлежно свикване на събранието при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС. Точно обратното – доказа се свикването му в нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, което нарушение е достатъчно съществено и самостоятелно основание за отмяна на всички взети решения на събранието от 13.04.2024г.

По възраженията, че събранието е проведено без да са спазени изискванията за провеждане на събрание по ЗУЕС:

Част от тези възражения също са основателни, което е допълнително основание за отмяна на решенията на общото събрание. Въпреки възражението на ищците и изрично разпределената доказателствена тежест на ответника да докаже, че са спазени изискванията на чл. 14 от ЗУЕС за участието на пълномощници, това не е доказано в пълнота от ответника. Представен е списък на присъствалите на събранието (на л. 43 от делото), от който е видно, че на събранието са участвали пълномощници за следните обекти: апартаменти № 4, 5, 7, 9, 11, 12, 13, 15, 16, 17, 20, 22, склад 10, като К.К. е бил пълномощник на Ю.Р., П.К. – на М.К., В.Д. – на А. и М.К., О.П. и Н.С., Т.К. – на Р.М., Г.С. и Р.М., М.О. – на В.Р., И.Б. и О.С. А.Т. – на Е.Г., С.П. – на Т.М.. По делото са представени пълномощни единствено от М.К. за П.К. (на л. 44 от делото), от М.К. и А.й К. за В.Д. (на л. 45 от делото), от В.Р. за М.О. (на л. 47 от делото), от О.П. за В.Д. (на л. 48 от делото), от Н.С. за В.Д. (на л. 49 от делото), от С.С. за Т.К. (на л. 50 от делото), от И.Б. за М.О. (на л. 51 от делото), от Е.Г. за А.Т. (на л. 53 от делото), от Олга Стройная за М.О. (на л. 54 от делото) и от Ю.Р. за К.К. Т.е. не е 3 доказана надлежна представителна власт по отношение на Р.М., Р.М. и Т.М. (нечетливите пълномощни на л. 46 и л. 52 не могат да докажат представителна власт). Изводът е, че ответникът не е доказал представителната власт на част от участниците в събранието, което също представлява нарушение на процедурата по провеждане на събранието.

Извън горното – основателни са и възраженията, касаещи неяснотата по отношение на кворума, при който е проведено общото събрание, а вследствие на това – и мнозинството, с което са взети решенията. В протокола е отбелязано, че присъстват „от страница 1 на таблица за площообразуването на сградата“ 86,364 % и „от страница 2 на таблица за площообразуването на сградата“ – 73,640 %. В същото време изрично е посочено, че става въпрос за една сграда и от протокола не става ясно какво е наложило формиране на кворум и мнозинство на база 2 отделни таблици (не се твърди и не се установява по делото да става въпрос за различни входове в една сграда, нито в протокола е отбелязано, че събранието касае два входа). От представената таблица (на л. 59 от делото) се установява, че в първата страница са вписани апартаменти в сградата, а във втората – складове от тавански етаж. Същевременно в ЗУЕС липсват правила за определяне на площообразуване по посочения начин (отделно за складовете от таванския етаж). Начин на площообразуване е предвиден в чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС: „Когато в документите за собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на този закон идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в проценти“. Видно е, че подобно площообразуване следва да се направи единствено ако в документите за собственост не са посочени съответните идеални части и то с решение на общото събрание – арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС. В случая няма доказателства да е се е налагало определяне на идеални части по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, нито пък да е прието такова решение.