Решение № 53 от 17.04.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Горна Оряховица, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20264120200079 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. С. С. обжалва Електронен фиш серия К № 10323682, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.

182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 лева /25.56 евро/. Поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - не били посочени дата и издател на фиша, фишът не съдържа подробно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не били налице предпоставките на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за издаване на електронен фиш.

Допуснатите нарушения били съществени, тъй като ограничавали правото му на защита. Отделно твърди, че нарушението не е доказано - не било доказано дали автоматизираното техническо средство е одобрен тип средство за измерване и не било ясно мястото на извършване на нарушението, където е поставен знак за ограничаване на скоростта. Посоченият размер на глобата не съответствал на разпоредбите на ЗДвП. Моли съда да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от защитник адв. Д. Р. Р. – 1

Н. от АК – Габрово, в което се сочи, че се поддържа жалбата и се излагат същите съображения, изложени в жалбата. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2025 г. в 14:56 часа при км 153+343 на ПП I-4 София- Варна бил заснет със стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0 лек автомобил „Опел Корса” с рег. № *******, собственост на Д. С. С. /л. 12/, движещ се в посока към град Варна със скорост 75 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 72 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч, обозначено с пътен знак В-26. Констатирано е превишение от 12 км/ч.

При това бил изготвен и снимков материал № 178 /л. 9/.

За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 10323682, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на Д. С. на основание чл.

189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 лева /25.56 евро/.

Електронният фиш е връчен Д. С. на 19.01.2026 г., видно от приложената разписка /л. 16/.

На 02.02.2026 г. по ел. поща С. изпратила по Еконт /л. 6/ жалба срещу електронния фиш до РС – Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Жалбата е подадена чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш.

2

Неоснователни са оплакванията, че при издаването на ЕФ не са били налице условията за прилагане на специалния ред на административно санкциониране, а е следвало да се приложи общият ред, регламентиран в ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 54 от 2017 г. – действаща към датата на нарушението/ при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити предвидени в нормата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното плащане.

В електронния фиш не са посочени дата на издаване, конкретен издател, подпис на издателя, информация за реда на обжалване и подробно описание на обстоятелствата, при което е извършено нарушението, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. От друга страна, непосочването във фиша на реда и срока за обжалване по никакъв начин не е ограничило правото на защита на санкционираното лице, което надлежно е упражнило правото си на жалба и е инициирало настоящото производство.

В електронния фиш се съдържа мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и подробно описание на нарушението съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, даващи възможност на жалбоподателя да разбере същността на административнонаказателното обвинение и да организира защитата си по него.

Видно от разпечатките от АИС „Система за управление на Административно – наказателната дейност“ на л. 13 и л. 14 от делото, електронният фиш е издаден на 30.01.2025 г., т.е. 6 дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението – 24.01.2025 г., съвпадаща с датата на неговото заснемане. При това положение е спазен шестмесечния давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на фиша.

Към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр. 26 от 2010 г./ е четири години и шест месеца и е започнал да тече на 24.01.2025 г. и към 3 настоящия момент не е изтекъл.

С оглед изложеното са неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания електронен фиш.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложените към изпратената в съда преписка разпечатка от видеозапис /л. 9/, представляващи по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 24.01.2025 г. в 14:55 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. № ******** се е движел със скорост 75 км/ч.

Регистрационният номер на автомобила и данните от паметта на техническото средство са ясно видими на изпратената разпечатка /л. 9/.

Неоснователно е твърдението за недоказаност на нарушението.

От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 към 24.01.2025 г. /л. 32-34/ се установява, че мястото на заснемане на нарушението при км 153+343 е означено надлежно с пътен знак Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, поставен при км 153+200. От схемата е видно, че посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/.

Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ЕВ 3366 ВВ. От друга страна, от данните в т.

1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л. 20–л. 23/ се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео - радарна система, разположена при км 153+337.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология /л. 19/, се установява, че е одобрен типът на стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580”, с която е заснет автомобилът, ползван от жалбоподателя и е измерена скоростта му.

От протокол за проверка № 004-СГ-ИСИС/23.01.2025 г. /л. 17/ е видно, 4 че използваната в конкретния случай стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Велико Търново до директора на дирекцията /л. 18/ и от данните на интернет страницата на

МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видеорадарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.Неоснователно е оплакването, че липсва Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. В случая нарушението е заснето с АТСС - стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, поради което няма изготвен протокол.

Предвид изложеното съдът приема, че използваната за заснемане на нарушението стационарна система за видеозаснемане е била поставена, калибрована и използвана в съответствие с изискванията на закона, а фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Видно от справката за регистрацията и собствеността на МПС на л. 12 от делото, собственик на заснетия лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ******* е жалбоподателя Д. С. С..

Видно от писмо на РУ – Горна Оряховица рег. №

366000-5014/27.02.2026 г. /л. 36/ Д. С. С. не е подавала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за различно от нея лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството на собственик на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението.