Акт № 2481 от 24.06.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 163

Номер

163

Година

4.10.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.09

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Димо Колев дело номер

20114100600445 по описа за

2011 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № ...от 04.05.2011г., постановена по НОХД № ..../2010г., В. р. с. е признал подсъдимата М. Ц. М. за виновна в това, че в периода от месец февруари 2010г. до месец март 2010г. в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица, с което им причинила имотна вреда в общ размер на ... лв., както следва:

- за периода месец февруари на 2010г. у Б. В. Б. и Д. П. Н., че има намерение да им осигури туристически пакет за двама възрастни и едно дете в хотел „М.” в к.к. „А.” за периода от 30.07.2010г. до 05.08.2010г. и с това им причинила имотна вреда в размер на ...лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана услуга;

- за периода месец февруари на 2010г. у К. И. С.– А. и А. С. А., че има намерение да им осигури туристически пакет за двама възрастни и две деца в хотел „М.” в к.к. „А.” за периода от 30.07.2010г. до 05.08.2010г. и с това им причинила имотна вреда в размер на ....лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана услуга;

- за периода месец февруари на 2010г. до месец март 2010г. у Г. С. И., че има намерение да му осигури екскурзия с маршрут А. – И. – Б. за периода 21.04.2010г. до 01.05.2010г. и с това му причинила имотна вреда в размер на ...лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана екскурзия;

- за периода месец февруари на 2010г. до месец март 2010г. у Б. П. Б., че има намерение да му осигури екскурзия с маршрут А. – И. – Б. за периода 21.04.2010г. до 01.05.2010г. и с това му причинила имотна вреда в размер на 5195 лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана екскурзия, поради което и на основание чл. 209 ал. 1/стар текст/ във вр. чл. 26 ал. 1 във вр. чл. 54 и чл. 36 НК я осъдил на шест месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66 ал. 1 изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. Със същата присъда М. е призната за невинена и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение да е извършила измамливите действия през месеците януари, април и май 2010г. Уважен е предявеният граждански иск в пълния му размер като подсъдимата е осъдена е да заплати на Г. С. И. сумата от ...лв., представляваща цената на заплатената й, но нерезервирана услуга, ведно със законната лихва върху посочената сума. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата е осъден да заплати направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е подадена жалба, от повереника на частните обвинители Г. С. И. и Б. П. Б.. В нея се правят оплаквания за прекомерно занижаване на наказанието на подсъдимата, което не съответствало на целите визирани в чл. 36 НК. Прави се искане за изменение на първоинстанционната присъда, в обжалваната част, като на М. се определи наказание към средния размер - три години лишаване от свобода.

Срещу присъдата е подаден и протест от представител на ВТРП, в който се излагат твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание. Последното не съответствало на обществената опасност на престъплението, на причините от него вреди и на начина на извършването му. Моли се ВТОС да измени присъдата в частта за наказанието като същото бъде увеличено на три години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с петгодишен изпитателен срок.

Подсъдимата чрез защитника си е депозирала жалба срещу присъдата, в която се навеждат доводи за наличието на гражданско-правни отношения между страните по делото. Не била доказана субективната страна на деянието. Моли се да бъде отменена присъдата на районния съд и да бъде постановена нова, с която подсъдимата бъде призната за невинна.

В съдебно заседания представителят на О. п. поддържа протеста като излага съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, несъответстваща на обществената опасност на престъплението, както и на демонстрираното чувство за ненаказаност от подсъдимата. Моли съда да измени присъдата относно наложеното наказание като също бъде увеличено на три години лишаване от свобода с пет години изпитателен срок.

Повереникът на частните обвинители поддържа жалбата си като също навежда съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, изводима най-вече от процесуалното поведение на подсъдимата. Моли съда да завиши размера на наложеното наказание, по такъв начин че да съответства на целите на закона визирани в чл. 36 НК.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че относно първите две деяния пострадалите много преди осъществяването на процесните почивки в к.к. „А.” са решили, че са измамени, с оглед на публикации в местната преса, без някой да им е отказвал извършването на тази услуга. По отношение на екскурзията до А. и Бразилия липсвал елемент от субективната страна на престъплението измама – заблуждението да е направено с цел имотна облага. Ако имало такава то тя е за търговското дружество. Не било доказано по делото и кога точно са давани и вземани парите за тази екскурзия, преди или след прехвърляне на дружеството от М.. Моли за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата, упражнявайки правото си на лична защита заявява, че не е имала умисъл да измами пострадалите. В случая били налице гражданскоправни отношения и парите щели да им бъдат върнати.

В последната си дума твърди,че в случая няма измама, нямало такова деяние, нито тя е мислела да мами пострадалите.

В. о. с., в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба на частните обвинители, протеста и въззивната жалба на подсъдимата са подадени в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговарят на изискванията за редовност, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М. Ц. М. е пълнолетна българска гражданка /родена на 03.07.1970 г. /, с висше образование, разведена с две деца, едното от които е навършило пълнолетие. М. не е осъждана за престъпления, нито от общ, нито от частен характер.

Подсъдимата като едноличен собственик и управител на „Б. Х.” ЕООД гр. В. Т. е извършвала туроператорска и туристическа агентска дейност, за което имала издадено удостоверение за регистрация и била вписана в Националния туристически регистър.

През месец януари 2010г. М. се свързала по телефона със свид. Г. С., който бил съпруг на нейна бивша служителка - Е. С. и го помолила да отремонтира ел. уред в офиса й. След като извършил услугата, подсъдимата предложила на С. да му прехвърли нейното дружеството, без той да й плаща за това като „подарък”. Щяло да бъде изненада за съпругата му, която била споделяла с тях, че има желание самостоятелно да предлага туристически услуги. По това време свид. С. била извън пределите на Р Б.. С. се съгласил, още повече че М. му обяснила, че само издаването на нов лиценз ще струва над 7000 лв. На 15.01.2010г. същият закупил всички дружествени дялове от капитала на „Б. Х.” ЕООД, за което бил сключен съответния договор. В качеството си на едноличен собственик на капитала С. заменил подсъдимата като управител и представляващ дружеството със себе си. Прехвърлянето на дружествените дялове и смяната на управителя било вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 01.02.2010г., а промяната в седалището и адреса на управление на 10.02.2010г. При тази сделка С. не получил никакви документи свързани с дейността на фирмата включително лиценза и счетоводните книги. Подсъдимата му обяснила, че ще му ги предаде до две – три седмици, тъй като имало неуредени финансови задължения с различни хотели. След около две седмици С. посетил офиса на фирмата, но подсъдимата и този път не му предала документите като му заявила, че още не е уредила финансовите въпроси. След десет дни С. отново отишъл в офиса, но както и предния път М. му заявила, че не е уредила старите си задължения и когато това стане, тя щяла да му се обади.

Междувременно подсъдимата продължавала да осъществява дейност от името на дружеството без да е била упълномощавана за това от новия управител – Гълъбин С., както и без да се намира в трудовоправна връзка с него. През февруари 2010г. М. била посетена, в офиса на фирмата, от свидетелите Б. и Н.. Двамата и друг път били ползвали услугите на туристическата агенция за екскурзии, както в Б., така и в чужбина като до този момент останали доволни от предоставените им услуги. Сегашното посещение било свързано с желанието им да почиват през лятото в к.к. „А.”. Подсъдимата има направила предложение за х-л „М.” за шест нощувки, за периода 30.07.2010г. – 05.08.2010г. Свидетелите следвало да заплатят сумата от 696 лв. като първоначално дали 300 лв. като капаро, за което била ¯формена квитанция подписана от подсъдимата и подпечатана от нея с печат на „Б. Х.” ЕООД. След няколко дни, около средата на месец февруари, М. се свързала по телефона с Б. и го поканила да доплати пълната цена на пакета. За довнесената сума в размер на 396 лв. отново била издадена квитанция, след което бил попълнен ваучер с № 00200. И двата документа били подписани и подпечатани от подсъдимата. В посочения ваучер не бил отразен номер на резервация, поради което М. помолила Б. да й се обади след няколко дни, когато тя вече щяла да я е направила, за да му продиктува този номер. При това второ посещение Б. и Н. били придружавани от техни семейни приятели – свидетелите К. и А. А., на които предложи да отидат заедно на море в к.к. „А.”. Подсъдимата пресметнала, че това ще им струва 870 лв., тъй като щели да ходят с двете си деца. А. заплатили изцяло тази сума, за което М. попълнила квитанция и ваучер с № 00201, които подписала и подпечатала с печата на фирмата. И на А. обяснила, че след като направи резервацията, допълнително ще им се обади за номера й, който да впишат във ваучера. В тези разговори между подсъдимата и свидетелите първата въобще не споменала, че е продала фирмата си на друго лице. Напротив дала им визитка, в която била посочена като представител на „Б. Х.” ЕООД, както и телефони за контакти с нея. Всички подписани от подсъдимата квитанции били без номер и дата, а двата ваучера били само без дата. Месец след това свид. Б. потърсил подсъдимата, тъй като още не му била дала номер на резервацията, но не я намерил. Разговарял с дъщеря й Н. Ш., която го помолила да се обади друг път, защото още не го знаят. Тогава Ш. им осигурила почивка чрез фирмата в Х., при която не възникнали никакви проблеми. След почивката в Х., в началото на месец май 2011г., Б. и Н. минали покрай офиса на фирмата като видели, че е затворен и се отдава под наем. Опитали се да се свържат с подсъдимата на телефоните номера дадени от нея, но не успели. От статии в местен ежедневник разпространени в интернет разбрали, че срещу подсъдимата има оплаквания от нейни клиенти за неосъществени почивки. Б. се свързал по телефона с к.к. „А.”, от където го уведомили, че на негово име няма направена резервация, нито от фирмата на подсъдимата, нито от някоя друга туристическа агенция. Б. се обадил по телефона на А., за да им каже за случващото се. Лично А. се свързал с администрацията на х – л „М.”, от където му съобщили, че също няма резервация на тяхно име. Ахмедови се опитали да се свържат с подсъдимата, но не успели. По телефоните номера посочени върху витрината на офиса се свързали с свид. Цв. Д. –баща на подсъдимата, който им казал, че М. се намира в чужбина.