Решение № 242 от 24.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2928/2025
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 24.02.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Мария Георгиева, Валентин Димитров Бойкинов, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- Чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. София, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000502928 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, подадена чрез процесуалния представител юрк.И. Ц. срещу Решение № 3598/14.07.2025г. по гр.дело № 7878/2024г. на Софийски градски съд, ГО, 19с-в., в частта му с която е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Е. Д. Я., в размер над 15 000 лева до присъдените му 41 257,84 лева.
Счита решението за неправилно в обжалваната осъдителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Излага довод, че нарушението на материалния закон от страна на първоинстанционният съд се изразявало в неправилното прилагане на нормата на чл.52 ЗЗД.
Сочи че присъденото обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищеца болки и страдания, нанесените му травматични увреждания, в размер на 55 000 лева, редуцирано с извънсъдебно платената му сума е завишено, с оглед принципа за справедливост и константната съдебна практика, като не са били отчетени от съда в достатъчна степен характерът и тежестта на уврежданията.
Счита че следва да бъдат определени разумни и реално дължими обезщетения, които да компенсират действително претърпените от ищците болки и страдания, при отчитане от една страна в достатъчна степен на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните 1 последици, а от друга- съществуващите в страната обеществено-икономически отношения.
Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № № 3598/14.07.2025г. по гр.дело № 7878/2024г. на Софийски градски съд, ГО, 19с-в., в частта му, с която е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Е. Д. Я., в размер над 15 000 лева до присъдените му 41 257,84 лева, като на негово място се постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в обжалваните размери.
Моли да му бъдат присъдени всички сторени деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение по повод на въззивното обжалване.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Е. Д. Я..
Софийски апелативен съд, намира, че въззивните жалби като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца Е. Д. Я., с която са предявени срещу ответника „ЗАД Далл Бог: Живот и Здраве“АД обективно съединени искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Искането към съда било е да се постанови решение, с което да се осъди „ЗАД Далл Бог: Живот и Здраве“АД да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са му били причинени от настъпило пътно – транспортно произшествие с пострадал ищеца, вследствие на пътно-транспортно произшествие, претърпяно на 18.10.2023г. в размер на сумата от 43 828лева, представляващо доплащане до размера от 55 000лева, ведно със законната лихва от 23.11.2023г., датата на извършено непълно плащане от ответника, до окончателното плащане, както и за обезщетение в размер на 7 000 лева, явяващо се доплащане до пълната сума от 7 877 лева за тотална щета на мотоциклет марка „Сузуки", модел „ ГСХ-Р 1000" с peг. № ********, ведно със законната лихва от 28.11.2023г. до датата на плащането.
От фактическа страна се установява следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че при ответника е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2023г. с лицето П. С. Х., свързано със застраховането при ответника на лек автомобил марка „Шевролет“, с рег.№ ********.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото и приети като доказателства Констативен протокол за ПТП с участието на пострадали лица се установява, че на 18.10.2023г. е настъпило пътно – транспортно произшествие с пострадал ищеца с 2 управлявания на същата дата от П. С. Х. лек автомобил, с което на ищеца са били причинени виновно телесни повреди.
Между страните не се спори, а и се установява, че пред ответното застрахователно дружество на 12.11.2023г. е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца Е. Д. Я. за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП от 18.10.2023г., във връзка е което е образувана застрахователна преписка по щета. Не се спори между страните, а и се установява, че по тази преписка на 23.11.2023г. е била изплатена сумата от 13 432,16 лева за причинените му имуществени и неимуществени вреди, като в тази сума са били включени и изцяло възмезднени направените от него разходи за лечение в размер на 2 570,20 лева, а остатъка от 11 171,96 лева са били за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди.
От приетата в хода на производството пред първоинстанционния съд и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие, който изцяло съответства на описания в протокола за ПТП.
Според вещото лице няма данни за технически причини за настъпване на произшествието.
Описаните увреждания са вследствие настъпване на произшествието. От техническа гледна точка според него, причината за настъпване на произшествието се дължи изцяло на навлизането на лекия автомобил Шевролет в траекторията на движение на мотоциклет Сузуки на разстояние, по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране, като според вещото лице водачът на мотоциклета е бил оборудван с предпазни средства. Към момента на възникване на опасността водачът на мотоциклет „Сузуки GSX R1000“ не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй като разстоянието на опасната зона за спиране е по голяма от разстоянието, на което се е намирал мотоциклета от мястото на удара. Няма данни и за поставени пътни знаци и маркировки, ограничаващи скоростта на движение на превозните средства, като при това положение максимално разрешената скорост в конкретния пътен участък е била 50km/h, в пределите на която се е движил и мотоциклетиста.
Водачът на лекия автомобил „Шевролет Нубира” е потеглил от състояние на покой равно ускорително и към момента на удара е достигнал скорост 17,63km/h.
От техническа гледна точка водачът на мотоциклет „Сузуки GSX се е движил по път с предимство и на кръстовището е преминал в права посока.
От техническа гледна точка според заключението на вещото лице, причината за настъпване на произшествието, е навлизане на лек автомобил „Шевролет Нубира” в траекторията на движение на мотоциклет „Сузуки GSX R100.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат от процесното ПТП ищецът е получил счупване на дясна бедрена кост в горната й част/субтрохантерна фрактура/. Медикобиологичния характер на увреждането е определено от вещото лице като трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок, повече от 30 дни.
3
Последиците от тази травма, са преодолени чрез извършване на оперативна интервенция, изразяваща се с открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. След наместване на счупването, фрагментите са фиксирани с интрамедуларен къс бедрен пирон, застопорен в двата му края с винтове.
При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждане и проведено лечение е около 6-8 месеца, като в конкретния случай такъв е бил и процесът на възстановяване при ищеца. Обикновено оперираният крайник, не се натоварва, за срок от около 2 месеца. След контролна рентгенова снимка, се започва рехабилитация с постепенно натоварване на крайника.
От показанията на свидителката С. Я.- съпруга на ищеца, се установява, че тя е видяла съпруга си почти веднага след ПТП да лежи на земята и покрай него имало хора.
Моторът му бил разпилян, всички пластмасови части били по шосето. Свидителства, че винаги карал облечен в яке с налакътници, на гърба с протектор, с панталон, с наколенки, каска, ръкавици и така било и в конкретния случай. След идването на линейката се опитали да го преобърнат и да го качат, но той се оплакал, че го боли много силно десния крак и те извадили носилка и така го качили в линейката. Според свидетелката веднага му сложили морфин, за да успокоят изключителното силната болка в областта на бедрото и десния крак.
Съпругът й бил една седмица в болница, където му направили операция, а след като го изписали от болницата бил на постелен режим. Лекарят му забранил да стъпва цял месец на крака. Свидетелката го обслужвала по това време. След един месец се придвижвал с две патерици за около 3-4 месеца. На лицето му личало, че го боли много и постоянно.
Емоционално и психически не бил същия човек, тъй като от човек, който е жизнен и не обича да стои на едно място, бил прикован на легло, което е било изключително травмиращо за него и за семейството му. Синът им помагал след училище, като най-трудното било ходенето до тоалетна. Наложило се да връзват едни колани за тръбите в банята,за да може той да се придържа на тях и да да се спусне към тоалетната чиния. Взели му от приятели една допълнителна подложка, която е за хора със сменени стави, за да увеличат нивото, а и кракът трябвало да стои опънат, а нямало достатъчно място в банята. Кракът му бил изпънат напред, не можел да го сгъва, защото имал голям отток в коляното, тъй като там пробили под коляното костта с едни железа и с тежести го изтегляли, за да може костта да се върне обратно. С патериците бил още 3-4 месеца. Първоначално се движел с две патерици, а след това, може би на втория месец, след контролен преглед за снимка, лекарят казал да махне едната патерица, което го затруднило, тъй като бил отслабнал и нямал сила. Трудно било да се държи на самите патерици, защото това изисквало постоянно усилие. Личният лекар им дал направление за рехабилитация, с което в 24 Поликлиника провел такова лечение 4- 5 месеца след операцията. След рехабилитацията и към момента продължавал да се оплаква, че го боли крака. Първоначално го боляло повече, когато ходи по[1]дълго. Правели кратки разходки, но ходели много бавно и той се оплаквал, че го боли. Кракът му много дълго бил отекъл. Не може да лежи все още на дясната страна. Казва, че усеща сякаш си лежи върху 4 пирона. Не планирал друга операция, защото казали, че пиронът щял да си остане така до живот.
Свидетелства, че съпругът й се занимава с монтиране на дограма и от фирмата ходели по големи обекти. Травмата обаче му пречила на работата, защото тя е свързана с качване на високо. Той постоянно трябвало да се качва на скеле, да се качва по стълби или да сваля тежки предмети, което е свързано с ходене, при което често пъти натоварва повече другия крак и кръста си, и постоянно се оплаквал, че го боляло. Подължавал да се маже с разни болкоуспокояващи мазила и да пие редовно обезболяващи лекарства. Към момента все още не можел да си движи крака си нормално. Не можел да го сгъва на такова положение, както го е можел преди.
В производството пред настоящата инстанция не са допуснати нови доказателства.
При така установените факти следва да се формират следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Разпечатката съдържа 43 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f482d33-41f5-4870-b71c-95385c08b430