Решение № 295 от 11.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Велико Търново, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20264100500177 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1692 от 05.12.2025 година, постановено по гр. д. № 1082/2025 година, Районен съд – Велико Търново, ЕТ „Точек – Георги Тончев“ ЕИК 104562500 е осъден да заплати на „ТЕХНИКА – РУСЕ“ ООД ЕИК 040682415 сумата от 22293,73 лева, представляваща общата стойност на доставени от ищеца стоки по повод на които са издадени 11 бр. фактури, подробно описани в решението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2025 година до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 3492,00 лева – направените по делото разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника ЕТ „ТОЧЕК – ГЕОРГИ ТОНЧЕВ чрез пълномощник адв. М. Г. с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Извежда своите възражения от неправилното интерпретиране на доказателствата, като съдът се позовал само на представените фактури, без да отчита разпоредбата на чл. 154 ГППК и трайната съдебна практика. Предмет на спора произтичал от твърдения за неизпълнение на задължението на купувача по договор за продажба, но ищецът не бил доказал да е доставил и предал стоката на ответника. Претендира присъждане на разноските. Излага доводи, че простото осчетоводяване на фактурите от ответника и ползването на данъчен кредит не водело автоматично до извод, че била сключена сочената от ищеца сделка. Осчетоводяването на фактурата от ответника не било 1 признаване на вземането по чл. 175 ГПК. Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателя не сочи нови доказателства, не прави искания за събиране на доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК. Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от ищеца чрез пълномощник адв. А. Ч.. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изцяло споделя изводите на районния съд относно възникналото облигационно правоотношение, породените от него права и задължение и че ищецът е изправна страна като продавач/доставчик, а ответникът – неизправна страна, поради това, че не е изпълнил задължението си да плати цената по сделките, за които са издадени описаните в исковата молба 11 броя данъчни фактури, надлежно осчетоводени и при двете страни. моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателя поддържа въззивната жалба и изложените в нея доводи за неправилност на обжалваното решение и възраженията по предявения иск.

Ответникът по жалбата в съдебно заседание оспорва жалбата и изложените в отговора на въззивната жалба възражения по нейната основателност.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна против обжалваем съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност, поради което се явяват процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивния съд приема, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице нарушения на процесуалния закона при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на същото. Съдът се е произнесъл в рамките на въведения чрез исковата молба предмет на делото и в рамките на направените искания и съобразно предмета на повдигнатия за разглеждане правен спор, с оглед исканията и възраженията на страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 293.73 лева с ДДС, представляваща обща стойност на доставени от ищеца стоки, по повод на които доставки са издадени следните фактури: фактура № 0000020596/21.5.2020 г., фактура № 0000020844/30.6.2020 г., фактура

№

0000021011/27.7.2020 г., фактура

№

0000021219/31.8.2020 г., фактура

№

0000021394/30.9.2020 г., фактура

№

0000021648/26.11.2020 г., фактура № 0000021842/31.12.2020 г., фактура № 0000021843/31.12.2020 г., фактура № 0000021987/31.1.2021 г., фактура № 2

0000022189/8.3.2021 г. и фактура № 0000022293/25.3.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е доставил на ЕТ „Поезия – Митко Тончев“, който търговец се явява праводател на ответника, различни стоки, по повод на които доставки е издал единадесет фактури на обща стойност 22 293.73 лева с вкл. ДДС. Заявява, че по фактурите не са постъпили плащания, въпреки многобройните покани към ответника.

Ответникът е оспорил иска. Оспорва стоката, описана в приложените към исковата молба фактури, да е доставяна и получавана. Обръща внимание, че представените фактури не носят неговия подпис, нито този на неговия праводател или на техни представители.

От представените пред районния съд писмени доказателства се установява, че в периода 21.05.2020 г. – 25.03.2021 г. от страна на „Техника-Русе” ООД са издадени единадесет броя фактури с получател ЕТ „Поезия – Митко Тончев“, подробно описани в исковата молба и първоинстанционното решение. От така представените писмени доказателства се установява, че в посочения период страните са се намирали в търговски отношения по повод доставки на стоки, подробно описани във фактурите. От приложена по делото справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че по реда на чл. 60, ал. 2 ТЗ търговското предприятие ЕТ „ПОЕЗИЯ-МИТКО ТОНЧЕВ“ е поето от наследник на едноличния търговец, като правоприемник е ответникът ЕТ „ТОЧЕК – ГЕОРГИ ТОНЧЕВ“.

От заключението на изготвената по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че по представените с исковата молба 11 броя фактури ищецът е доставил на ЕТ „ПОЕЗИЯ-МИТКО ТОНЧЕВ“ стоки, възлизащи на обща стойност 18 578,11 лева без ДДС или 22 293,73 лева с вкл. ДДС. Вещото лице посочва, че тези 11 броя фактури са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, както и в счетоводството на ЕТ „ПОЕЗИЯ-МИТКО ТОНЧЕВ“, респективно и на ЕТ „ТОЧЕК – ГЕОРГИ ТОНЧЕВ“. В заключението се посочва, че дължимата сума по 11-те броя фактури е в общ размер на 22 293,73 лева с вкл. ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Уважаването на искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ е предпоставено от успешно проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за търговска продажба, имащ за предмет описаната в процесните фактури стоки – материали, резервни части, консумативи и др., че е доставил стоките на ответника, както и размера на вземането си за главница и неговата изискуемост.

По общото правило на закона, договорът за търговска продажба е неформална сделка /арг. от чл. 293, ал. 1 ТЗ/ и за сключването му не се изисква спазването на определена форма.

Достатъчно е наличието на волеизявление от страна на ищеца за продажба на стоките и насрещно волеизявление на ответника за приемане на доставените стоки срещу задължение да плати съответната цена. Обективирането на тези волеизявления, когато се претендират последици от договор за търговска продажба, следва да бъде доказано по несъмнен начин.

3

От съвкупния анализ на доказателствата се установява, че между страните, които имат качеството търговец, са сключени неформални договори за търговска продажба (чл.

318, ал. 1 във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ), по силата на които ищецът-продавач е доставил на ответника-купувач стоки (материали, резервни части, консумативи и др.). Като вид договор за продажба, търговската продажба се характеризира с родовите признаци на продажбата: тя е вид транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен договор. По силата на този договор продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на вещ или стока срещу цена, която купувачът са задължава да му заплати (чл.

183 ЗЗД). Наред с това, продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувачът е длъжен да получи вещта. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. По искане на купувача, продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи /чл. 321 ТЗ/. С поредица свои решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о. и цитираните в него: решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, I т. о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о.) ВКС приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Съдебната практика приема, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание за възникването и размера на задължението му за заплащане цената на продадените стоки, за което е съставена фактурата /решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II Т. О., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II Т. О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II Т.

О., решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК/. Нещо повече, дори неподписаната фактура от купувача по договор за продажба, може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II Т. О. и цитираното в него решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д.

№ 588/2009, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което и формиращи задължителна съдебна практика.

Въз основа на събраните писмени доказателства, заключението на вещото лице, което като компетентно изготвено и неоспорено от страните съдът възприема изцяло, съдът приеме, че съставените фактури доказват по категоричен начин възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за търговска продажба, по силата на който за ищеца - продавач е възникнало задължение да предаде отразените в съдържанието й стоки, а за ответника - купувач, задължението да заплати продажната цена.

4

Счетоводните записвания на ответника, които по съществото си представляват извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, надлежно доказват съществуването на правоотношението и факта на възникване на данъчното събитие - предаване на стоката. В този смисъл неоснователни се явяват наведените от жалбоподателя възражения в обратната насока.

По изложените съображения настоящият състав на ВТОС намира, че ищцовото дружество е предало описаните в процесните фактури стоки по вид и количество в държане на купувача, което е породило задължението на последния да плати уговорената цена /арг.

Разпечатката съдържа 47 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f472531-3f0f-41ca-8762-d2292289a88f