Определение № 1123 от 24.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1123 гр. София, 24.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501095 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение № 6254/28.03.2025 г., по гр.д.№ 745/2025 г., Софийски градски съд, ГО I-15 състав на основание чл.83, ал.2 ГПК е освободил И. И. Д. от заплащане на държавна такса по предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД общо до размера от 1256 лв. като е оставил без уважение молбата за разликата от 2036 лв.

Срещу това определение в частта, с която е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса е подадена частна жалба от И. И. Д..

Жалбоподателят поддържа, че нормата на чл.83, ал.2 от ГПК гласи, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят и същата не предвижда, че съдът може частично да освободи страната от заплащането на разноски. Съдът неправилно приел, че ищецът притежава два леки автомобила. В собственоръчно попълнената и подписана от него декларация, същият декларирал само едно МПС, а именно марка „Мерцедес“, модел „МинИ.“, година на производство – 2002 г. Към жалба представя допълнителна медицинска документация, от която е видно че на 21.03.2025 г. на г-н Д. е извършен ядрено магнитен резонанс, от който се установява наличието на киста свързана с лявата фасетна става. С това изследване доверителят ми заминава на 06.04.2025 г. за Испания, където има запазен час за преглед и консултация относно бъдещи оперативни действия. Представям като доказателство самолетен билет за дата 06.04.2025 г. Представя фактура за заплатено извършване на образна диагностика в размер на 30 лева.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, намира установено следното:

Първоинстанционното дело е образувано по предявени от И. И. Д. против "БДЖ - Товарни превози" ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД с цена на иска 50 900 лв., като дължимата държавна такса е 2036 лева.

И. И. Д. е поискал от съда да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

1

Представил е декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която е отразено, че получава пенсия в размер на 1856.89 лв., има жилище с площ от 52 кв. м. в гр. София, 1/2 ид. част от апартамент 56 кв. м., земеделска земя от 6 дка, един лек автомобила. Посочил е, че има разходи за лечение в размер на 250 лв. месечно, че домакинството му се състои от него, но същевременно е посочил, че за съпругата му били необходими по 120 лева за лекарства. В декларацията не е отбелязано, че съпругата му не получава доход като същевременно не е посочено какъв е размера на получавания от нея доход.

В настоящото производство И. И. Д. е представил медицинска документация, от която е видно че на 21.03.2025 г. му е извършен ядрено магнитен резонанс, от който се установява наличието на киста свързана с лявата фасетна става.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в определения за това процесуален срок.

Разгледана по същество жалбата се преценява неоснователна от въззивния съд по следните съображения:

Българското законодателство с чл.83, ал.2 от ГПК дава възможност физическите лица да бъдат освободени от заплащането на такси и разноски при призната от съда липса на достатъчно средства. Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

В процесния случай се касае за лице, което не е в активна трудоспособна възраст, с наличие на здравословни проблеми, налагащи месечни разходи в размер 250 лева и изискващи оперативно лечение. Видно от декларацията лицето не работи. Домакинството му се състои от него, но за съпругата му също били необходими по 120 лева за лекарства. В декларацията не е отбелязано, че съпругата му не получава доход като същевременно не е посочено какъв е размера на получавания от нея доход. И. И. Д. разполага с имущество от което може да реализира доходи и получава значителен месечен доход – над средния за страната /който е 1738.01 лв. за м.февруари 2025 година/, и който е в размер по-голям от определената като дължима държавна такса.

Преценката на представените по делото доказателства, относими към възможността на ищеца за внасяне на държавна такса, обуславя извод, че не са налице предпоставките за пълно освобождаването му на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Неоснователен е доводът, че законът не предвижда частично освобождаване от заплащане на държавна такса. Тази възможност винаги е свързана с преценката на съда какви са обективните и установените конкретно по делото възможности на ищеца и в този смисъл е наложена от съдебната практика. В този смисъл е приетото по ч. гр. д. № 382/2011 г., ВКС, III г. о. и с определение № 320/26.09.2017г по ч. гр. д. № 3263/2017г по описа на ВКС, III, че преценката дали следва съдът да уважи искане за освобождаване от държавна такса е винаги конкретна с оглед на конкретния размер на таксата и на конкретните обстоятелствата, които препятстват възможността на страната да внесе сумата за такси и разноски. Следва да се прецени, въз основа на конкретните обстоятелства дали дължимият размер на таксата би лишил страната от достъп до правосъдие.

Частната жалба се явява неоснователна и обжалвания с нея акт следва да бъде потвърден.

2

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6254/28.03.2025 г. по гр.д.№ 745/2025 г.

Софийски градски съд, ГО I-15 състав В ЧАСТТА МУ, с която съдът е оставил без уважение молбата на И. И. Д. с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от заплащане на държавна такса по предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата от 1256 лв. /за който размер съдът го е освободил от заплащане на държавна такса/ до пълния размер на държавната такса от 2036 лв. или общо за сумата 750 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд, по реда на чл.280 от ГПК, в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3