Определение № 17338 от 31.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17338 гр. София, 30.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241100509978 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 577 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. В., подадена чрез пълномощник адв. М. Д., срещу определение от 17.07.2024 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване по заявление с вх. рег. № 55623/17.07.2024 г.

В жалбата се излага възражение, че обжалваното опеделение на съдията по вписвания е неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено. Излага се довод, че в хипотезата на искане за отбелязване/заличаване към вписана искова молба дължимата държавна такса не зависи от данъчната оценка на имота, а зависи от събраната вече такса за вписване на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, при Поддържа се, че дори да се приеме, че върху подлежащия за вписване документ не е указана цената за определяне на таксата по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписвания, същата следва да се определи по данъчната оценка, каквато е приложена към заявлението.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

В. Г. В., чрез пълномощника си адв. М. Д., е подал до Службата по вписвания при РССофия заявление вх. № 55623/17.07.2024 г., съдържащо искане за вписване на решение № 20031079 от 02.02.2021 г. по гр.д. №7170/2019 г. на Софийски районен съд.

Към заявлението е приложен заверен препис от решение № 20031079/02.02.2021 г., постановено по гр.д. № 7170/2019 г. на СРС /влязло в сила на 08.05.2023 г./, с което е признато за установено по предявените от В. Г. В. срещу «ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ» АД , «М.****» ЕООД и М. Г. В. искове с правно основание чл. 440, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че М. Г. В. не е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с иденификатор № 681.134.4091.576.3.40 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрении със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, върху който имот е насочено изпълнението по изп. дело № 20158510402983 по описа на ЧСИ с рег. № 851. Приложении са също схема на имота № 15-518969/21.05.2024 г. и удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/04.11.2016 г. на СО, р-н «Младост», както и платежно нареждане от 17.07.2024 г. за внесена по сметка на АВ /поделение Служба 1 по вписвания – София/ сума от 62 лв. за вписване на акт.

С определение № 811 от 17.07.2024 г. на П.П. - съдия по вписвания при РС-София е отказано вписване на по заявлението вх. № 55623/17.07.2024 г. с мотив, че към заявлението не е представено удостоверение за данъчна оценка на имота към 2024 г. /момента на исканото вписване/, с оглед таксуването на акта съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ.

Въз основа на така установеното, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

В ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 7/2012 г. е определен предметният обхват на проверката, която извършва съдията по вписванията съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ.

Съгласно т. 6 от посоченото ТР, проверката на съдията по вписвания се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт не е в рамките на правомощията на съдията по вписвания, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Съдията по вписвания може да постанови отказ в следните случаи: когато представеният акт не подлежи на вписване /чл.

32а ПВ/, при местна некомпетентност /чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 от ПВ/, както и по съображения, извлечени от формата на акта. Може да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма необходимото съдържание; ако не е внесена дължимата за това такса; ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, или ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДПК.

В случая с подаденото до Службата по вписвания – гр. София заявление вх. № 55623/17.07.2024 г. е поискано вписване на съдебно решение по гр.д. № 7170/2019 г. на СРС, с което е уважен предявен от заявителя отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК – за установяване, че недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Това решение, доколкото е постановено по установителен иск за собственост, и с оглед разпоредбите на чл. 112, б. „з” от ЗС и чл. 4, б. „а” от ПВ, подлежи на вписване, като вписването му има оповестително действие.

Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗС и чл. 14 от ПВ влязлото в сила съдебно решение, с което се уважава подлежаща на вписване искова молба, която е била вписана, не се вписва, а същата се отбелязва по представен препис от съдебното решение. В посочените разпоредби е уреден редът, по който става това отбелязване. В чл. 115, ал. 2 от ЗС е определен срокът, в който решението, с което е уважена съответната искова молба, трябва да бъде отбелязано по инициатива на ищеца - шест месеца от влизане в сила на решението. Ако в течение на този срок не бъде извършено отбелязване, вписването на исковата молба губи действието си, т.е. в тази хипотеза решението не може да бъде отбелязано, а трябва да бъде вписано. В този случай, вписването на решението губи реда на вписването на исковата молба, по която то е постановено, като се счита, че тя е вписана в деня, в който е вписано самото съдебно решение.

С оглед на горните разпоредби относно вписването на исковите молби и постановените съдебните решения по подлежащи на вписване искови молби, следва да се приеме, че когато исковата молба е била вписана и в шестмесечен срок от влизането на сила на решението, с което е уважена исковата му претенция, ищецът е поискал отбелязване на решението, с което е уважена исковата му претенция, не е необходимо да се представя актуална данъчна оценка на имота, за да се извърши отбелязване на решението. Това е така, защото в този случай удостоверяваният материален интерес е определен с исковата молба и това е цената на иска. В този случай за отбелязване на съдебното решение дължимата държавна такса е в размер на половината от събраната такса за вписване на исковата молба съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.

Когато обаче исковата молба не е била вписана, респективно, когато същата е била вписана, но отбелязването на влязлото в сила решение е поискано след изтичане на шестмесечния срок от влизането му в сила, за вписване на съдебното решение е необходимо да се представи актуална данъчна оценка на имота, както и скица-копие от кадастралната 2 карта /чл. 6, ал. 1, б. „г” и ал. 3 от ПВ/. В този случай дължимата държавна такса е в размер на 0,1 % от данъчната оценка на имота – съгласно чл. 2, ал. 1, изр. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ.

В настоящия случай с подаденото заявление вх. № 55623/17.07.2024 г. от В. Г. В. е поискано вписване на съдебното решение № 20031079 от 01.02.2021 г., постановено по гр.д.

№ 7170/2019 г. на СРС. Не се твърди в заявлението исковата молба по това дело да е била вписана, нито са налице по делото данни за вписване на исковата молба – представен е само препис от съдебното решение, но не и препис от исковата молба. От друга страна, видно е от отбелязването върху представения препис от решението, че същото е влязло в сила на 08.05.2023 г., а заявлението за вписването на това решение е подадено в Службата по вписвания – София на 17.07.2024 г., т.е. след изтичане на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС. При това положение е налице втората от посочените по-горе хипотези, а именно невписана искова молба, респ. направено след изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението по вписана искова молба искане за вписването на същото решение. В някоя от тези хипотези, както бе посочено по-горе, за да се извърши вписване на съдебно решение е необходимо представянето не само на актуална скица на имота, но и актуална данъчна оценка. В случая молителят е представил актуална скица на имота, но не е представил актуална към влизане в сила на решението данъчна оценка - представената със заявлението данъчна оценка е от 2016 г., а съдебното решение е влязло в сила на 08.05.2023 г. При това положение и доколкото цената на имота, предмет на представеното за вписване съдебно решение, не е указана в него и не е представена от заявителя актуална данъчна оценка на този имот, то не може да се определи дължимата държавна такса по чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ. Това представлява основание за съдията по вписвания да откаже вписването на представеното за вписване съдебно решение.

С оглед на горното обжалваният отказ на съдията по вписвания да разпореди вписването на представеното съдебно решение по заявление на В. Г. В. по заявление вх.№ 55623/17.07.2024 г. е законосъобразно, поради което жалбата му следва да се остави без уважение.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Г. В., подадена чрез адв. М. Д. от САК, срещу определение № 811 от 17.07.2024 г. на П.П. – съдия по вписвания при Софийски районен съд, с което е отказано вписване по заявление вх. рег. 55623/17.07.2024 г., подадено от В. Г. В..

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4