Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 2 от 07.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2559/2024
Вид
Протокол № 2
Подписан
07.01.2025
В сила
07.01.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, мл.с. Христо Руменов Митев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№2 гр. Варна, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100502559 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Въззивникът И. В. Д., редовно и своевременно призован, явява се лично и се представлява от адв. К. Л., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна Н. Ж. В., редовно и своевременно призована, явява се лично и се представлява от адв. А. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Заинтересованото лице Я. И. Д. чрез законен представител И. В. Д. , редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. К. Л., редовно упълномощен и приет от съда от преди. Явява се и законният представител И. Д..

ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

1

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. В. Д. чрез пълномощника му адвокат К. Л. против решение № 3110 от 18.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 7376 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, с което е отхвърлена молбата на въззивника, действащ в качеството на баща на малолетното дете Я. И. Д. ЕГН ********** с настоящ и постоянен адрес в ***, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Н. Ж. В. - Х. по реда на Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/ при твърдения за извършени актове на насилие от ответницата, както следва:

1/ В периода от 11,46 часа на 23.03.2024 г. до 19,15 часа на 25.03.2024 г., възползвайки се допуснатото от съда предварително изпълнение на разрешението за пътуване с детето извън България, без съгласието на молителя ответницата е извела детето до Република Турция през ГКПП “Малко Търново”, въпреки че Я. е диагностицирана с конюнктивит;

2/ На 16.05.2024 г. в 19,20 часа и в 20,59 часа в дома си в *** ответницата ограничава правото на детето на лични отношения с баща си, като препятства провеждането на видеоконферентен разговор, съгласно определения на бащата привременен режим на лични отношения, разсейвайки детето с други интересни за него занимания;

3/ На 18.05.2024 г. в 10,37 часа и в 19,54 часа от телефонен номер *** ответницата е осъществила позвънявания до номера на молителя *** по времето на осъществяване на определения му режим на лични отношения;

4/ На 18.05.2024 г. в 21,01 часа ответницата е изпратила от адрес *** на адреса на електронната поща на молителя *** имейл, с който го уведомява за времето, когато ще ползва платения си годишен отпуск, като с предложения от нея график ответницата ограничава правото на детето да прекара с молителя седем последователни дни през лятото, съгласно определения му режим на лични отношения с детето; като бъдат наложени следните мерки за защита, а именно: да се задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие; да се задължи ответницата да посещава специализирани програми, които да й помогнат да реши проблемите си в общуването и да си повиши родителския капацитет; осъден е въззивника да заплати в полза на Н. Ж. В. - Х. сумата от 900 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание 2 член 11, алинея 3 от ЗЗДН.

Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите на съда, че домашното насилие трябва да бъде извършено чрез действие и да са настъпили вредни последици от него не почиват на нормите на ЗЗДН, както и на постановената съдебна практика. В тази връзка счита, че първоинстационният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да назначи съдебно-медицинска експертиза за установяване настъпилия вредоносен резултат спрямо детето с оглед твърдения първи акт на домашно насилие. Също така се излагат аргументи, че решението страда от практическа липса на мотиви, съдържащи самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и, че съдът е нарушил изискването да бъде безпристрастен. Излага се, че при постановяването на решението районният съд не е спазил правилата на формалната логика, опита и научното знание, което е довело до грешки при формиране на вътрешното му убеждение. Иска се отмЯ. на решението и постановяване на исканите мерки за защита от домашно насилие.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Н. В. - Х., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, като се набляга, че твърдените от въззивника актове не са такива на домашно насилие. Сочи се, че подадената молба за защита представлява насрещна реакция на бащата на детето срещу майката по повод на издадена срещу него заповед за незабавна защита. Желае се потвърждаване на решението.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от особения представител – адвокат П. Г. - на конституираното като страна дете Я. И., с който същата се оспорва. Особеният представител намира решението за правилно, законосъобразно и постановено при съблюдаване на процесуалните правила. Оспорва събирането на поисканите писмени доказателства. Желае се потвърждаване на решението.

АДВ. Л.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.

АДВ. К.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам 3 въззивната жалба, поддържам отговора.

АДВ. Л.: Считаме, че е необходима съдебномедицинската експертиза, тъй като има два въпроса, които изискват специални знания. Първият е дали нарушаването на режима на лечение, който е установен, носи риск за здравето на детето, за което трябват специални знания да се каже какъв е бил рискът, доколко го е имало, в каква степен е бил този риск. Установено е в първа инстанция, че след като се е върнало детето, има един преглед, на който лекарят е казал на 26-ти, че детето е здраво, а след това от 01.04. започват още четири прегледа. Твърдението на ответницата е, че това се е наложило заради сгрешени болнични листи. В чл. 54 от Наредбата за медицинската експертиза, а и в Наредбата за представяне в НОИ на данните от издадени болнични листи и решенията по обжалванията им, такава процедура не е предвидено, дори фиктивно да се извършват прегледи, както се твърди, за да се нулират и поправят болничните листи. Или лечебните заведения са нарушили закона, правейки фиктивни прегледи, или детето наистина е било болно и вследствие на пътуването да се е получило усложнение и да се е наложило допълнително лечение. Без помощта на вещо лице считам, че няма как да го установим.

АДВ.

К.: Считам, че направеното искане за назначаване на съдебномедицинска експертиза не следва да бъде уважено. Във връзка с коментарите на болничните и амбулаторни листи всичко това беше представено още пред първоинстанционния съд. Не бяха оспорени по никакъв начин документите. Сега се прави едно тълкуване как щяло да бъде, може ли да бъде, считам, че не следва да се уважава, защото то би било хипотетично.

Не е оспорена нито бележката от личния лекар, нито посещението на детето на детска градина, което само по себе си говори, че детето е било здраво, защото в противен случай няма да бъде допуснато в детската градина. Всички знаем това и дори не са необходими специални знания за това нещо.

СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение отново направеното от въззивника искане за допускане на съдебномедицинска експертиза, доколкото не са налице основания за изменение на становището му, което е изразено в определение № 5662/20.12.2024 г. от подготвително заседание, където исканията по доказателствата са оставени без уважение като неотносими към предмета на спора и ненеобходими, поради което 4

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отново направеното от въззивника искане за допускане на съдебномедицинска експертиза.

АДВ. Л.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. Л.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Делото няма такава сложност и едно заседание само е проведено. Смятаме, че възнаграждението трябва да бъде намалено до минимален размер.

АДВ. К.: За разлика от обичайните производства по ЗЗДН това включва четири акта на насилие, което считам, че следва да бъде отчетено като повисока правна и фактическа сложност. Считам възражението за прекомерност за неоснователно.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Л.: Моля решението да бъде отменено като неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила, като бъде прието за установено, че твърдените актове на насилие са извършени. Еднозначно от доказателствата, представени пред първа инстанция, е видно, че режимът на лечение на детето е нарушен, тъй като преди да изтече първият болничен 5 лист, детето е изведено в чужбина при положение, че му е назначен домашен режим на лечение без право да се напуска населеното място и дома дори, за което бяха представени доказателства.

Съгласно медицинското законодателство това еднозначно е нарушение на режима на лечение и няма как едно такова нарушение на режима на лечение, предписан от лекар, да не представлява риск за здравето на детето. Това, че впоследствие са се наложили още четири прегледа от началото на април единствено потвърждава, че по всяка вероятност това е вследствие на усложнения от екскурзията. Установено е, че от 01.04. детето пак е в болничен със същата диагноза. По отношение на режима на лични отношения беше установено, че през лятото на 2024 г. режимът изобщо не е осъществяван. Ответницата представя график с дати, които включват първоначално всеки петък и понеделник от всяка от летните седмици, така че доверителят ми да не може да вземе детето за седем последователни дни в нито една от седмиците. След намесата на ЧСИ представя два периода, в които се дава възможност да се осъществи режимът, заради което първоинстанционният съд е приел, че няма нарушение на режима. Впоследствие у детето е открита салмонела преди да настъпят тези периоди и до момента все още получава болнични за още няколко месеца, което на нас ни се вижда странно, че повече от десет месеца детето е болно от салмонела. Заради тези болнични листи ЧСИ се отказа от делото, наложи се да го преместим при ДСИ. ДСИ заради болничните не успя да пристъпи към принудително изпълнение, въпреки че на няколко пъти се опитва да насрочва дати, на практика режимът беше изцяло осуетен за лятото. В решението е предвидена компенсация за уикендите, когато детето е болно. Видно от отговора на ответницата към ДСИ, тя отказва да даде компенсация за уикендите през лятото, поради това считам, че следва да бъде наложена мярка. Поисканите мерки са минималните по закон, не биха натежали прекомерно в правната сфера на ответницата, но биха постигнали предвидената в закона превантивна цел съобразно принципа на пропорционалността да не са по-тежки от необходимото. Моля да бъдат наложени мерки за защита и да бъде отменено решението. Моля да ми бъде предоставена възможност да представя писмени бележки. Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Д.: По времето на първоинстанционното дело, което водихме за родителски права, беше назначена СППЕ, в която беше описано, че 6 е протИ.показно за детето да пътува на дълги разстояния в рамките на 48 часа.