Решение № 16 от 24.03.2022, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 274/2021
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 24.03.2022
- В сила
- 24.03.2022
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Пламен Митков Драганов, Петър Милков Милев
Други актове по делото
- Протокол № 18 от 26.01.2022 · Лазар Йорданов Мичев, Пламен Митков Драганов, Петър Милков Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 153 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 104, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 и ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 и ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. Разград, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Пламен М. Драганов
Петър М. Милев при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Ив. Р. Р. като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600274 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Решение № 157 от 08.06.2021 г., постановена по НОХД № 624/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият ИВ. Т. Й. от гр. Разград е признат за виновен в това, че на 26.07.2019 г. в землището на гр. Разград, на кръстовището на път II-49 /гр. Разград-гр.
Кубрат/ с път за товарна ЖП гара - гр. Разград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “БМВ“, модел „320“ с per. № РР 7551 ВК, е нарушил правила за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, чл. 45, ал. 1 и ал. 2, чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил на А.К.П. от гр. Разград средна телесна повреда изразяваща се в счупване на задния израстък на лява лакътна кост (олекранон) и счупване на главичката на лява лъчева кост, последвано от оперативна интервенция с налагане на метална остеосинтеза, като по своята медико-биологична характеристика по отделно и в съвкупност, счупванията на двете кости на предмишницата в областта на лакътната става са обусловили трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1600.00 лева.
На основание чл. 78а, ал. 4 във вр. с чл. 343г във вр. с чл. 343 от НК подсъдимият Ив.Т.Й. е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, като е зачетено 1 времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.
С решението съдът е осъдил подсъдимия Ив.Т.Й. да заплати направените разноски на досъдебното производство и на съдебното следствие, като се е разпоредил и с вещественото доказателство по делото.
Против решението е постъпила въззивна жалба от подсъдимия ИВ. Т. Й.. В допълнение към жалбата, депозирано от защитника на подсъдимия адв. Р.В., се конкретизират оплакванията срещу осъждането на подсъдимия.
На първо място се изтъкват допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви към решението, тъй като изложените такива били формални и необосновани.
На следващо място се инвокират оплаквания за нарушение на материалния закон.
Изтъква се, че бланкетните разпоредби на чл. 5 и чл. 6 от ЗДвП нямат отношение към конкретния казус.
Сочи се, че още от началото разследването е водено тенденциозно, като са събирани доказателства единствено в ущърб на подсъдимия, и оневиняващи действията на другия водач, участвал в инцидента. Въпреки проведените в досъдебната фаза и съдебната фаза множество следствени действия, по делото не било установено фактическо обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото, а именно каква е зоната на видимост за подсъдимия Й. в посока гр. Разград от знака „Б52“ и от мислената линия, разделяща второстепенния път от товарна ЖП Гара от главния път II-49 гр. Разград – гр.
Кубрат. Горното било необходимо с оглед анализ на обективната възможност на обвиняемия да възприеме движещия се по главния път автомобил „Сузуки“ във връзка с преценката на действията, извършени от него в нарушение на чл. 45, ал. 2 от ЗДвП и чл. 46 от ППЗДвП. При установената скорост повече от 74 км/ч на автомобила „Сузуки“ било спорно дали същият е бил в зоната на видимост на обвиняемия в момента на навлизането му от второстепенния път в главния.
Оспорва се също заключението на вещите лица по тройната съдебно техническа експертиза в частта относно обстоятелството, че в момента на удара автомобила на обвиняемия е бил навлязъл на не повече от метър на главния път. В подкрепа на това се излага, че всички веществени следи от удара са извън главния път.
В тази връзка се изтъква, че показанията на свидетелите, пътуващи в автомобила „Сузуки“, в частта им, че автомобила на обвиняемия е бил навлязъл към средата на главния път и впоследствие е предприел маневра на заден ход, са неправдоподобни и изключени като вероятност от заключението на вещите лица.
В подкрепа на тезата за недоказаност на виновно поведение от страна на обвиняемия се подчертава заключението по т. 5 от заключението на тройната автотехническа експертиза, според което „причината за настъпване на произшествието от технически характер е насочването на лекия автомобил „Сузуки“ на дясно, след като водачът му е възприел опасност за движението и излизането му от платното за движение на път II-49 към началото 2 на удара“. В тази връзка се сочи практиката на ВКС, според която „Спасителна маневра“ винаги е за сметка на водача, който я извършва. Изтъкват се безспорно установените нарушение на правилата за движение от страна на водача на този автомобил, който е бил превишил разрешената скорост от 50 км/ч с повече от 24 км и е управлявал под въздействието на алкохол, които нарушения са довели до неадекватна реакция от негова страна при създалата се ситуация.
С оглед всичко изложено се прави искане въззивния съд да отмени решението, като признае за невиновен и оправдае обвиняемия поради недоказаност на повдигнатото обвинение.
Алтернативно се иска от съда да приеме съпричиняване от страна на свидетелят И. и пострадалата свидетелка, като основание за намаляване размера на наложеното административно наказание и отмяна на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предвид на това, че разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК дава такава възможност.
В контекста на гореизложеното с жалбата се прави доказателствено искане за поставяне на допълнителна задача на вещите лица по назначената тройна автотехническа експертиза - след допълнителни замервания да бъде установена зоната на видимост както от знака „СТОП“ на второстепенния път, така и от мислената линия, разделяща платната на второстепенния път и главния път II-49 в посока гр. Разград. Искането се прави с оглед преценка на обективната възможност на обвиняемия да възприеме движещото се от гр.
Разград МПС, както и разстоянието, от което би могъл да го възприеме при установената от експертизата скорост на това МПС.
Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.
Подсъдимият И. Т. Й., редовно призован , се явява в съдебно заседание лично и с редовно упълномощени защитници адв. Р.В. и адв. Ю.Й..
Пред настоящата инстанция защитниците подържат подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея. Според адв. Р.В. мотивите на първоинстанционния съд, с които е прието, че вина за инцидента има само и единствено подсъдимия Й., са формални и необективни и по същество се приравняват на липса на мотиви като основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Отново се изтъкват извършени от другия водач нарушения на правилата за движение, които според защитника са основната причина за настъпване на ПТП. Като такива се изтъкват превишението на разрешената в участъка скорост и неизпълнение на задължението на водача да спре при възникване на опасност на пътното платно. Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава поради липса на съставомерно деяние от страна на подсъдимия и недоказаност на обвинението. Интерпретирайки заключението на тройната автотехническа експертиза, другия защитник на подсъдимия адв. Й. изразява становище, че ако св. И. не бил отклонил автомобила си вдясно, а би продължил в лентата си за движение, ПТП не би настъпило. Предвид на това моли съда да оправдае подсъдимия или да намали определените наказания, а евентуално и да върне делото на досъдебното производство за ангажиране на наказателната отговорност и на другия водач, участник в ПТП.
3
Подсъдимият И.Й. поддържа становището на защитниците си. В последната си дума изразява желанието си да бъде оправдан, като отново изтъква, че вина за настъпилото ПТП и съставомерните последици от него има водача на другия автомобил.
Представителят на Окръжна прокуратура - Р а з г р а д изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционния съд обосновано е изградил фактическите положения възоснова на събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Според представителя на държавното обвинение събраните на въззивното съдебно следствие доказателства не са променили установената от първия съд фактически обстоятелства, като е безспорно доказано допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата – не е съобразил поведението си с пътен знак Б2 и не е осигурил предимство на преминаващите по пътя с предимство МПС. Според прокурора същото е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него. Изразява несъгласие с доводите на защитата за липса на мотиви към решението, като счита наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаване на решението.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда поради следните съображения:
Приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията в жалбата, поддържани и в съдебно заседание, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или на прокуратурата. След запознаване с проведеното разпоредително заседание на 10.10.2018 г., настоящата инстанция установи, че не са правени искания от страните или констатирани служебно от съда и не са обсъждани допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което е налице забраната по ал. 3 на същия член от НПК и във въззивното производство не могат да се правят възражения в тази насока. Освен това настоящия въззивен съд счита, че обвинителният акт, по повод на които е образувано наказателното производство в първата инстанция, отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 246 от НПК, а на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отделен е въпросът, че съгласно чл. 334 от НПК (изм. ДВ бр. 44 от 2018 г. ) не е в правомощията на въззивната инстанция да връща делото на досъдебното производство, каквото алтернативно искане е направено от защитата. Тук следва да се подчертае, че не е в правомощията и на първоинстанционния съд да върне делото на прокуратурата за ангажиране на наказателната отговорност на другия водач, участник в ПТП, в какъвто смисъл е и възражението на защитниците. Конституционно определено е правомощието единствено на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинения за престъпления от общ характер.
Първоинстанционното производство е протекло по дифиренцираната процедура на глава дведесет и осма от НПК, като независимо от това съдът е провел подробно съдебно 4 следствие с разпит на всички свидетели и вещи лица от досъдебното производство, с допускане на допълнителни свидетели и назначаване на тройна автотехническа експертиза.
Първоинстанционното решение е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и не се променя съществено от заключението на допълнителната автотехническа експертиза, назначена във въззивното производство, която е следната:
Подсъдимият ИВ. Т. Й. е роден на 01.04.1994 г. в гр. Разград, живее в същия град, с висше образование, неженен, неосъждан. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство - притежава свидетелство за управление на МПС № 283489813, издадено на 05.01.2018г., с категории „В“, „ТКТ“ и „АМ“. Собственик е на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с peг. № РР 7551 ВК. През 2019 г. работел като „мияч“ в „Хойер“ ЕАД и работното му място се намирало в близост до ЖП гарата на гр. Разград.
Разпечатката съдържа 37 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f4611f6-4916-4fda-a0d6-8507b1f076bf