Присъда № 172 от 20.07.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 172 от 20.07.2023 г. по НОХД № 5407/2021 г. на РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ,

НО, XI състав

Прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, ТО Асеновград е внесъл обвинителен акт срещу АНГ. П. М. с ЕГН ********** за това, че на 25.05.2021 г. в местността „Варовита вода“, землище на с. Яврово, обл. Пловдив, чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Исузу“ с рег. № ***** и техническо средство - кран, монтиран на автомобила, е отнел чужда движима вещ - 1 бр. метална цистерна от неръждаема стомана с дължина 4,6 м. и диаметър 1,47 м., на стойност 7 850 лв., от владението на „ЗШМ“ АД гр. Асеновград, обл. Пловдив, без съгласие на ръководството му, с намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение от обективна и субективна страна, което счита, че се доказва от събраните доказателства по делото. Предлага подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер около една година, чието изпълнение да се отложи по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимия, адв. Л., пледира за недоказване на обвинителната теза. Концентрира аргументите си около две тези. Първата е за липсата на субективна страна на деянието на подсъдимия, доколкото от доказателствата се установява, че подсъдимият е закупил инкриминираната вещ и я третира като собствена. Втората се свързва с неустановяването по категоричен начин, че същата тази вещ, предмет на престъпление според обвинението, е зачислена като собственост на ощетеното юридическо лице, в която връзка анализира подробно наличните по делото документи и заключението на вещото лице. В този смисъл предлага подсъдимият да бъде признат за невиновен и да се оправдае по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа становището на защитника си. С последната си дума заявява, че желае да бъде оправдан и не е извършил деяние, с което да е престъпил закона.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият АНГ. П. М. е роден на ***** г. в гр. Куклен, с ЕГН ********** и живущ в гр. *******, *****, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, пенсионер.

И.А.М.. бил член на съвета на директорите и представител на „ЗШМ“ АД със седалище гр. Асеновград. Като актив на дружеството била зачислена почивна база „Руен“ в местността „Варовита вода“ в землището на с. Яврово, общ. Куклен. Базата се състояла от няколко бунгала, по краищата на която имало поставена телена ограда.

За нуждите от водоснабдяването на бунгалата в прилежащ терен на имота, в който се намирали бунгалата, бил поставен и свързан резервоар от неръждаема стомана с дължина 4,6 м. и диаметър 1,47 м. В този смисъл резервоарът се намирал извън 1 огражденията на базата. Наличието на такова съоръжение се налагало поради засушаването на източника на течаща вода, така че да се предостави достъп на ползвателите до такава и при такива условия. По време на употребата на бунгалата освен посочения резервоар източник на вода се явявала и цистерна, поставена върху товарен автомобил.

От 2004 г. базата не била използвана по предназначение. За периода от 2003 г. до 2007 г. като пазач на базата бил назначен и работил В.И.. След този период И. бил съкратен, а дружеството собственик на базата и резервоара не им назначило охрана.

Практически обектът бил изцяло изоставен, като с течение на времето под въздействието на условията и човешка ръка бунгалата изглеждали полуразрушени.

Понякога в тях незаконно се настанявали дървосекачи, за които ръководството на дружеството имало информация, но не предприемало действия.

През 2016 г. подсъдимият А.М. закупил място с вилна постройка в същата местност. В близост имали вили П.Ч. и М.Д.. В близост до местността „Варовита вода“ се намирала вила „Горски кът“, чийто управител бил Д.Д.. М. се познавал с горепосочените лица. Като собственици на вили подсъдимият, Ч., Д., както и другите лица, притежаващи постройки в местността, имали ежегоден проблем със снабдяването с постоянен достъп до течаща вода заради пресушаване на обичайния им водоизточник, намиращ се в близост до хижата на завода „Калцит“. Затова те принципно обсъждали този проблем и неговото разрешение, включително с ремонтни дейности на водопроводната система, но в крайна сметка всеки самостоятелно предприел мерки в тази насока. Някои се снабдили с бидони или гондоли с висока вместимост.

Подсъдимият М. знаел, че в близост до базата на „ЗШМ‘ АД имало вкопан съд, който преценил като цистерна, на дълбочина около 30 см. В горната си част този съд бил видим и над нивото на земята. Това именно бил резервоарът, от който почивната база на дружеството се снабдявало в вода и за който стана въпрос по-горе. В търсене на разрешение на проблемите със засушаването подсъдимият сметнал, че този съд ще му свърши работа и решил да го закупи.

В периода 2018-2019 г. в неустановен по делото момент в почивната база на ощетеното юридическо лице отново незаконно се настанили дървосекачи. В този период подсъдимият осъществил контакт с неустановен по делото мъж, който се представил за пазач на почивната база и отговорник на дървосекачите. На преден план отново излязла необходимостта от съд, от който да снабдява вилата си с вода, поради което М. проявил по-сериозен интерес към резервоара, който всички лица преценявали като цистерна. В разговор с това лице подсъдимият попитал за цистерната и разбрал, че всичко се продава, но т.нар. „пазач“ трябвало първо да попита шефа си, като предположил, че и тя ще се продава, но ще може да му каже след седмица, т.е. след като получи разрешение.

Затова се обадил на своя познат Р.В., който работил в Комбината за цветни метали и с когото преди били колеги. Подсъдимият искал да разбере при известните му размери на резервоара на квадратен метър колко килограма се съдържат и теглото има ли значение от вида на материала. По-конкретно го интересувало неръждаемата стомана. Не споменал за какъв предмет говори или други данни. В. му изчислил теглото на метала на квадратен метър, като споделил, че разликата между теглото на квадратен метър обикновена и неръждаема стомана е толкова малка, че почти няма.

Подсъдимият всъщност искал да разбере стойността на резервоара при продажбата му на вторични суровини и да си направи преценка изгодността на една бъдеща покупка съобразно предложената цена. Така по собствени сметки преценил, че площта на 2 вещта е около 22 кв.м, а от В., че квадратен метър съдържа 33-34 кг тегло – или общо тегло от около 700 кг.

Съгласно предходната им уговорка след седмица М. отишъл отново до почивната база на „ЗШМ“, за да се срещне с неустановеното лице. Видели се и разговаряли, като това лице му предало, че ако желае да закупи цистерната с договор, цената й възлиза на 3500-4000 лв., а без документ – на 1500 лв. Подсъдимият бързо си направил сметка по информацията, с която вече разполагал за теглото на вещта, че вложението за покупката без договор би се покрило от продажбата й на пункт за вторични суровини и се съгласил с предложената цена. Попитал кога може да предаде паричната сума, а лицето отново му отговорило след седмица, като М. трябвало да отиде до почивната база, за да го намери.

В уговореното време тръгнал с личен автомобил към вилата си, като минал през местността на хижа Руен, която била по път. Именно там срещнал двама свои познати – И.Ч. и И.К. Те били тръгнали на разходка, като Ч. искал да събира гъби и помолил К. да дойде с него. Последният пък решил да разходи кучетата си. Тримата спрели, за да се видят и да поговорят. В хода на разговора подсъдимият им споделил, че се запътил за среща с едно лице, от което иска да купи цистерна, която му трябва за вода на вилата. Докато си говорели, към тях приближило непознато за Ч. и К. лице, към което обаче се запътил подсъдимият. Това било именно неустановеният по делото мъж, от когото М. щял да си купува цистерната. Ч. и К. забелязали, че подсъдимият изважда от джоба си пачка с банкноти, брои ги и ги дава на този човек. Предвид предходния им разговор на двамата станало ясно, че това е лицето, от което подсъдимият щял да си купува вещта. След това всеки от тях поел по пътя си.

До употребата на резервоара по предназначение подсъдимият така и не стигнал.

Затова решил да се разпореди по друг начин. През 2019 г. се свързал със свой познат – В.Л. който в свободното си време изработвал скари и барбекю от неръждаема стомана.

М. му споделил, че иска да му изработи нещо и притежава цистерна от такъв материал. Л.първоначално се съгласил, тъй като се познавали, и поискал парче от нея, от което можел да направи изработката. Подсъдимият му отвърнал, че цистерната била дълга 4 метра, на което Л.му отказал.

За притежанието на закупения резервоар подсъдимият М. споделил и на неустановени съседи от вилната зона. Във времето той решил, че желае да свали закупената си вещ в гр. Куклен. За целта първо се свързал с друг свой познат – З. Д.

Той притежавал необходимата техника за натоварването и превозване на такъв товар.

М. му споделил, че си е закупил цистерна, която се намира в близост до вилата му и са му необходими услугите на Д. Двата се качили до почивната база на „ЗШМ“ и Д.успял да огледа резервоара лично. Преценил вещта като дълга и предложил съответната цена за извършване на услугата на подсъдимия. Така и не се стигнало до последващи действия, тъй като от една страна на Д.т.нар. „цистерна“ ми се сторила прекалено дълга, а предложената цена на М. – по-висока. По тази причина тя продължила да си стои вкопана в земята в непосредствена близост до имота с бунгалата на „ЗШМ“.

На 20.05.2021 г. Д.В. закупил товарен автомобил - самосвал марка „Исузу“ с монтиран кран и регистрирал го с временен рег. № *****. Вършил и подсъдимия М. се познавали отдавна. Последният разбрал за новия автомобил на В. и поискал от него да свали цистерната от вилата му в с. Яврово. В. се съгласил, като подсъдимият го уверил, че цистерната си е негова я е закупил преди това. Разбрали се подсъдимият да плати само разходите за гориво. М. се договорил и с ползвателите на бивш стопански двор в с. Брестник да остави там цистерната на съхранение, докато намери купувач. На 3

25.05.2021 г. около 18:30 ч. подсъдимият М. и В. се срещнали в гр. Куклен и потеглили към почивната база на „ЗШМ“ АД, находяща се в местността „Варовита вода“, землище на с. Яврово, обл. Пловдив. М. управлявал собствения си лек автомобил марка „Митсубиши Паджеро“ с рег. № ***, а В. го следвал с товарния автомобил марка „Исузу“ с рег. № *****. След като пристигнали на място, изровили резервоара и с помощта на крана го натоварили на товарния автомобил на В.. Понеже товарът доста стърчал от каросерията на товарния автомобил, те решили от гледна точка на безопасност на движението да слязат до гр. Куклен не по-главните пътища. Минали по черен път през с. Руен и гр. Куклен и когато пристигнали в с. Брестник разтоварили резервоара в бившия стопански двор на селото. В знак на благодарност подсъдимият решил и поканил В. да го почерпи обяд.

По същото време познат позвънил на собственика на „ЗШМ“ АД и съответно на резервоара, а именно И.М., и му споделил, че видял цистерната, която предполагал, че е на дружеството, да е натоварена на камионче. Затова М. сигнализирал в РУ Асеновград към ОД на МВР - Пловдив. Веднага били предприети мерки, в хода на които била придобита информация от камери за видеонаблюдение в гр. Куклен за регистрационния номер на товарния автомобил и неговия собственик. За същите тези видеокамери подсъдимият знаел, тъй като били поставени по време, когато той бил общински съветник и е участвал в гласуването на това решение. Отговорният за съответното населено място полицейски инспектор се свързал по телефон с В., от когото разбрал къде се намира и с кого, като им разпоредил да останат на място и да го изчакат. В заведението, в което били подсъдимият и В., пристигнал полицейският инспектор и екип от РУ Асеновград, който се занимавал със случая, заведен като кражба. Сред тях бил и полицейският служител Ж.П.. От тях подсъдимият и В. разбрали чия собственост е резервоарът. Двата отвели служителите до мястото, на което я били разтоварили. В проведените разговори с подсъдимия, той споделил на полицейските служители, че е закупил вещта от друго лице поради проблем с водата във вилната зона. М. и В. били отведени за снемане на обяснения, а по случая било образувано настоящото досъдебно производство с извършен оглед на местопроизшествието в района на почивната база в землището на с. Яврово, обл.