Решение № 368 от 19.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Варна , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай С. Стоянов като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело № 20203100103541 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявени субективно съединени искове на Г. П. Г., ЕГН:********** и на И. В. Г., ЕГН: **********, двамата с адрес по делото гр. Варна, ул.

„****” №*, срещу „Н 1 Груп“ ООД, ЕИК:203623759, със седалище гр.Варна, ул. „Братя Миладинови” №68, вх.Г, ет.7, ап.60 и „МГЛ Билд” ЕООД, ЕИК:200021612, със седалище гр.Варна, ***, ет.1, ап.1, с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на двамата ответници да премахнат частта от сграда с идентификатор №*** (след уточнение идентификатора на имота в проведеното по делото пред ВРС открито съдебно заседание на 10.09.2020г., според вписаното от в.л. Л. Д.), която част навлиза в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР на гр.

Варна, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на и.д. на АГКК – Варна, чрез премахване на направената топлоизолация по цялата гранична стена на сградата или чрез премахване на цялата сграда.

Твърди се в исковата молба и последващите уточняващи молби към нея, че по наследяване за Г. Г. и чрез покупко-продажба в режим на СИО за двамата ищци, последните са станали собственици на поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна. А по наследяване и дарение за първия ищец и чрез покупко-продажба в режим на СИО за двамата ищци, те станали собственици и на самостоятелен обект с предназначение – гараж с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.

Твърди се освен това, че през 2015г. в съседния имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна, собствен на „Н1 Груп“ ООД, започнало строителство на нова сграда от фактическия строител „МГЛ Билд” ЕООД, но по възлагане от собственика „Н1 Груп“ ООД. При строителството била засегната имотната граница и изградената нова сграда навлязла в имота на ищците. При изграждане на новата сграда в съседния имот, бил засегнат и собственият на ищците гараж - с пукнатини по мазилката на гаража в областта на калкана на новата сграда, провиснала плочата на гаража и гаражната врата, която не може да бъде отворена нормално. Допълнително при поставяне на топлоизолация на калкана на новата сграда от първия ответник, чрез монтиране на скеле в имота на ищците, без тяхно съгласие, бил премахнат навес с площ от 20 кв. м., който не е бил възстановен след приключване на строителните работи. Демонтажът бил извършен по 1 начин, който не позволява монтирането му отново.

Чрез тези действия се твърди, че ответниците нарушили собствеността на ищците върху техните терен и гараж в ПИ №***, тъй като новата сграда навлизала неправомерно в терена им с част от граничната си стеня, но която част ищците не могат да определят с пълна точност. Поради това молят да се осъдят ответниците, да премахнат частта от сграда с идентификатор №*** (след уточнение идентификатора на имота в проведеното пред ВРС о.с.з. на 10.09.2020г., според вписаното от в.л. Л. Д. в приета СТЕ), която част навлиза в собствения на ищците поземлен имот – чрез премахване на направената топлоизолация по цялата гранична стена на сградата или чрез премахване на цялата сграда. Моли се за уважаването на исковете по чл.109 ЗС и за съдебни разноски. В о.с.з. поддържа становището си по иска, лично пред съда и в писмен вид.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Н1 Груп“ ООД, с който се оспорват предявените срещу този ответник искове като недопустими, тъй като се сочи, че това дружество понастоящем е отчуждило в полза на различни купувачи всички самостоятелни обекти в построената сграда, както и поземления имот. В евентуалност, се оспорват предявените искове като неоснователни.

Не се оспорва, че през 2015г. ответникът е станал собственик на ПИ с идентификатор №*** на гр. Варна и се е снабдил с разрешение за строеж, като сградата е построена и въведена в експлоатация. Не се оспорва и че ищците са собственици на съседния ПИ №***. Но се оспорва твърдението, че при строителството е засегната имотната граница, както и че сградата навлиза в собствения на ищците имот.

Поддържа се, че има влязъл в сила ПУП – ПРЗ, с който са определени параметрите на застрояване, които са спазени. Строителството е било извършено от втория ответник „МГЛ Билд” ЕООД по договорно възлагане от „Н1 Груп“ ООД. Било е предвиено обаче да се направи свързано застрояване между новата сграда в ПИ №*** и съществуващата такава в ПИ №***, поради което калканната стена на жилищната сграда била изградена по регулационната граница. Гаражът на ищците също бил построен на границата, поради което жилищната сграда е била изградена на калкан с гаража.

Сочи се, че преди извършване на строежа покривът на гаража е навлизал в собствения на ответника имот, като при дъжд и снеготопене, водата се е отичала в имота на дружеството.

Поддържа се, че пукнатините на гаража и провисналата плоча се дължат изцяло на лошата му конструкция, старост и неподдържаност.В същото лошо състояние бил навесът, навлизайки в имота на ответника. И тъй като е препятствал строителството той е бил демонтиран със съгласието на майката на ищеца, поради отсъствие от страната на последния. След приключването на строителството ответникът е поискал да възстанови навеса, но ищецът отказал, тъй като си бил закупил нов автомобил, който нямало да се събира под навеса. Поддържа се, че дори и да е налице някакво навлизане в имота на ищците, то е пренебрежимо малко и не им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Моли се за отхвърляне на предявените искове, както и за съдебни разноски. В о.с.з. този ответник поддържа становището си по иска, лично пред съда и в писмен вид.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „МГЛ Билд” ЕООД. Този ответник не е изпратил представител и в първото (а и в което и да било друго о.с.з. по делото), нито е изразил писмено становище по повод на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото изрично е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по наследяване за Г. Г. и чрез покупко-продажба в режим на СИО за двамата ищци, последните са станали собственици на ПИ №*** по КККР на гр. Варна; че по наследяване и дарение за Г. Г. и чрез покупко-продажба в режим на СИО за двамата ищци, те са станали 2 собственици на самостоятелен обект - гараж с идентификатор *** по КККР на гр. Варна; че през 2015г. ответникът „Н 1 Груп“ ООД е станал собственик на ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна; че като такъв той се е снабдил и с разрешение за строеж; че сградата е построена от втория ответник „МГЛ Билд” ЕООД по договор за възлагане от собственика „Н 1 Груп“ ООД от м.01.2016г.; че през 2016г. сградата е завършена до груб строеж (акт 14), а през 2017г. е въведена и в експлоатация (актове 15 и 16). Тези обстоятелства, освен че са напълно безспорни между страните, се потвърждават и от приетите с исковата молба документи за собственост на ищците и от представените към отговора на първия ответник: документ от 2015г. за придобиване на терена, разрешение за строежа на сграда в него от м.12.2015г.,протокол за откриване на строителна площадка от м.01.2016г., последваща строителна документация, както и актове образец №14-16 (последният от м.05.2017г.).

Видно от приетите на л.42-94 от делото на ВРС нотариални актове, които обективират договори за покупко-продажби, още след въвеждане на сградата в ПИ №*** в експлоатация, през м.06.2017г. първият ответник, който е бил и тогавашен собственик на жилищната постройка и терена, е прехвърлил в полза на трети лица-купувачи собствеността върху всичките самостоятелни обекти в постройката и всички припадащи им части от поземления имот. Няма спор по делото относно действителността или вещния ефект на тези сделки.

Според показанията на свидетеля Б. Г.а, майка на ищеца, които съдът цени по чл. 172 ГПК, но и като преки, тя постоянно живее в имота. Преди да започне строителството винаги е ползвала гаража и е бил годен за ползване. Същият бил в отлично състояние. После се появили пукнатини на цимента отдолу. Сега вратата на гаража се отваря до половината.

Обяснява още, че преди имали навес, който бил съборен от строителите, защото бил на границата между имотите и им пречел. Собствениците, на които знае малките имена, тъй като и двамата се казвали Н., редовно идвали да наблюдават строежа. Не може да каже кои са били строителите. Не знае кой е извършвал строителството. Описва навеса по следния начин: хванат за първия етаж от тяхната къща; отгоре бил само навеса, отстрани нямало нищо; от ламарина е бил изграден, която била захваната за къщата им и за някакви подпори; той е представлявал покрив от ламарина. Навесът не е навлизал в съседния имот.

Според показанията на свидетеля З. Г., брат на ищеца, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК, но и като преки, същият познава имота на ищеца, живял е в него, доколкото това е фамилната им къща. До започването на строителството в съседния имот преди 3-4 години имотът бил в идеално състояние и се ползвал, включително и гаражът, който е най-близката част до съседния имот. Гаражът се ползвал често, държали там кола, градински инвентар. След като започнало строителството, направили дълбок изкоп и в първия момент вратата на гаража започнала да не се отваря, отваряла се съвсем малко, колкото да мине човек, след това спряла да се отваря. Появили се пукнатини на стената и на пода. Според свидетеля имало пропадане на гаража в посока на изкопа. Пред гаража имало козирка – на практика това била плочата на гаража. Пред гаража имало допълнителен навес.

Не знае кой е премахнал навеса, но вероятно бил строителят. В началото на строителството се запознал с две момчета, които се представили като инвеститори – и двамата се казвали Н..

Не знае дали те са собствениците и кой е извършвал строителството. Описва навеса метална конструкция, изградена от метални колони и отгоре с метален покрив, без зидани стени. Навесът не е навлизал в съседния имот.

Според показанията на свидетеля П. Н., които съдът цени при условията на чл.172 ГПК, доколкото същият е бивш служител на „Аутомакс“, чиито шефове са собственици и на ответника „Н 1 Г.“ ООД, той познава имота от самото му закупуване. Представлявал къща с двор. В съседния имот имало един гараж и една ламарина, която била подпряна на парапет и навлизала в имота на неговите работодатели с около 50-60-70 см. Този навес впоследствие е бил премахнат със съгласието на собствениците на съседния имот, за да се извърши 3 строителството. Мисли, че строителната фирма е премахнала тази ламарина, но не знае как се казва тя. Шефовете му искали да възстановят навеса, тоест ламарината, но доколкото знае тогава един от собствениците на съседния имот щял да си купува нова кола и може би го е било страх да не падне, затова не го възстановили.

Според показанията на Г. Г., той бил помолен от негови познати да отиде и да огледа гараж, който бил в съседен имот на този на неговите познати и който бил с нарушена структура, за да отговори дали е възможно с козметичен ремонт този гараж да бъде отремонтиран, за да бъде използваем. По това време имал бригада, която се занимавала със строителни дейности. При огледа установил, че гаражът е с нарушена структура колоните били иззидани с тухли, като върху тях имало излята плоча, която била поддала и самата колонка била увиснала, което затруднявало отварянето на гаражната врата до степен, в която се отварял лек процеп, за да се промъкне само един човек, не се отваряла изцяло.

Имало пукнатини на колонката, която държи вратата. Не си спомня да е виждал пукнатини на пода. Направил преценка, че не е възможно да бъде възстановена структурата на гаража по начин, който да бъде използваем и безопасен. Споделил това мнение с неговите познати.