Решение № 506 от 17.12.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. ХАСКОВО, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от Г. Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20245600500663 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Обжалвания акт

С решение №134/20. VI.2024 г. постановено по гражданско дело №515/2023 г. Районен съд-Свиленград отхвърля предявения от Ф. А. П., с ЕГН: **********, А. П. П., с ЕГН: **********, Е. П. П., с ЕГН: ********** и Е. П. П., с ЕГН: **********, срещу А. Е. Я., с ЕГН: **********, А. С. Я., с ЕГН: ********** и А.С. Я., с ЕГН: **********, последната починала в хода на процеса (на 08.12.2023г.) и заместена, на основание чл.227 от ГПК, от правоприемниците си К. Г. С., с ЕГН: **********, и С. Г. С., с ЕГН:

**********, двамата малолетни, действащи чрез своя баща и законен представител Г. К. С., с ЕГН: **********, и В. А. Я., с ЕГН: **********, малолетен, действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. Д.

Я. Т., ХАК, иск за делба на следните недвижими имоти:

-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-107 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – със Заповед № 181 9094/14.08.2024г. на Началника на СГКК – гр. ***, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор

***, с адрес: гр.***, обл. Хасково, ул. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ по документ: 77.00 кв.м., с прилежащи части: съответни ид. части от ОЧС, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта ***;

- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-107 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – със Заповед № 189094/14.08.2024г. на Началника на СГКК – гр. ***, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. ***, обл. Хасково, ул. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ по документ: 91.00 кв.м., с прилежащи части: съответни ид. части от ОЧС, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – ***, над обекта - няма;

С решението си съдът осъжда Ф. А. П., с ЕГН: **********, А. П. П., с ЕГН: **********, Е. П. П., с ЕГН: ********** и Е. П. П., с ЕГН: **********, да заплатят на А. Е. Я., с ЕГН: **********, сумата 1500,00 лв. – разноски по делото.

С решението си съдът осъжда Ф. А. П., с ЕГН: **********, А. П. П., с ЕГН: **********, Е. П. П., с ЕГН: ********** и Е. П. П., с ЕГН: **********, да заплатят на адв. Д. Я. Т., ХАК, с Код по Булстат: 126549669, сумата 1500,00 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на ответника А. С. Я., с ЕГН: **********.

Съдът осъжда Ф. А. П., с ЕГН: **********, А. П. П., с ЕГН: **********, Е. П. П., ЕГН: ********** и Е. П. П., с ЕГН: **********, да заплатят по сметка на Районен съд – Свиленград, всеки от тях по 25,00 лв. (общо 100,00 лв.) – държавна такса.

Решението е постановено по предявена искова претенция от ищците Ф.

А. П., А. П. П., Е. П. П. и Е. П. П.,с която твърдят,че с ответниците първоинстанционното производство

А. Е. Я., А. С. Я. и А.С.Я. са съсобственици жилищна сграда – еднофамилна, представляваща сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: град ***, област Хасково, ул.***, със 2 застроена площ: 166 кв.м., брой етажи: 2, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори ***, ***,***,

***,

*** и ***, въз основа на наследяването на Е. Я. П., б.ж. на град ***, починал на 19.10.2001 година, който построил сградата. Предвид липса на съгласие задоброволно прекратяване на съсобствеността, се иска от съда да допусне делба между страните по отношение на процесния имот, при квоти от правото на собственост: 1/12 ид. част – за Ф. А. П., 1/12 ид. част - за А. П. П., 1/12 ид. част - за Е. П. П. и 1/12 ид. част – за Е. П. П., 1/3 ид. част – за А. Е. Я., 1/6 ид. част за А. С. Я. и 1/6 ид. част - за А.С.Я.

Обстоятелства по въззива

Ф. А. П., с ЕГН: **********, А. П. П., с ЕГН: **********, Е. П. П., с

ЕГН: ********** и Е. П. П., с ЕГН: ********** ,ищци в първоинстанционното производство са останали недоволни от постановеното решение,поради неговата неправилност,необоснованост и противоречие с материалния закон.

РС-Свиленград е осъществил изборно тълкуване на доказателствения материал,кредитирал е само показанията на свидетЕ.те на ответниците, без да извършва обстоен анализ на другите доказателства по делото. В хода на производството не се установил субективния елемент на придобивната давност.Ако ответниците своели имотите,то следвало да ги декларират по ЗМДТ и да посочат придобивното основание.Не ставало ясно и откога ответниците са отблъснали владението на ищците и по какъв начин е станало това.В тази насока нямало доказано нито едно подобно действие,извършено явно,несъмнено и категорично.

Поради това се иска отмяна на постановеното решение и уважаване на предявената претенция за допускане на делба на процесните недвижимости.

Въззиваемите А. Е. Я. и А. С. Я.,и като особен представител на В. А. Я. намират изложеното в жалбата неоснователно и се иска потвърждаване на атакуваното решение.

Ответниците по иска за делба осъществили владението на процесния имот явно,спокойно,непрекъсвано и неоспорвано по никакъв начин от наследодателят на ищците приживе.

Правни съображения

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на активно легитимирани страни,породено от постановения негативен за тях 3 правен резултат с първонистанционното решение.Ето защо същата следва да се разгледа по същество,като се прецени правилността и законосъобразността на акта на районния съд, в каквато насока са и изцяло доводите по въззивната жалба.

Решението на Районен съд-Свиленград е правилно и законосъобразно като обективиран резултат и последици, постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка,възприета изцяло от страните и от съда ,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти..В хода на производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.Съдебния акт е и точно измерение на обвързващата практика на ВКС.

Правилно първата инстанция е установила правнорелевантните отношения на родство между страните по делото- ищците и ответниците в първоинстанционното производство са наследници по закон на общия наследодател – починалият на 20.Х.2001 г. Е. Я. П., Последният оставя за свои наследници – съпругата си Е.Ш. П.,също починала на 05.VIII.2010г. и три деца: А. Е. Я., С.Е.Я.,починала на 26.VII.2020г. и П.Е.П.,починал на 24.I.2021г.В случая въззивниците сега,и ищци в първоинстанционното производство са законни наследници на П. П..Ф. А. П. е негова преживяла съпруга, а А. П. П., Е. П. П. и Е. П. П. –деца.Съответно А. С. Я., К. Г. С. и С. Г.

С.,двамата малолетни, действащи чрез своя баща и законен представител Г. К.

С. и В. А. Я. малолетен, действащ чрез назначен от съда особен представител са наследници по закон на С.Е.Я.,поч на 26.07.2020г., катопървият е неин син, а останалите трима – нейни внуци, деца на дъщеря й А.С.Я.,поч. на 08.12.2023г..

Събраните по делото доказателства,документи и свидетелски показания ясно извеждат и несъмнено установяват осъщественото самостоятелно,необезпокоявано,явно и непрекъснато ползване на процесните имоти от А. Е. Я. и А. С. Я., за период по-дълъг от десет години.Осъщественото ползване съставлява и владение,тъй-като намерението за своене на процесните недвижимости е обективирана категорично и недвусмислено чрез осъществените подобрения и ремонтни дейности,на които няма противопоставяне от насрещните страни,както и изрично недопускане на същите и техния наследодател.

Налице е следователно осъществен фактическия състав на придобивната давност в своята обективна и субективна страна.Ето защо и въззивниците не могат да се легитимират като съсобственици в посочените недвижимости,обект на делбата,което изключва и извръшването й.

Правилно РС-Свиленград при анализа на показанията на свидетЕ.те е дял вяра на ангажираните от ответниците,в сравнение с тези, ангажирани от ищците. Първата група излагат подробни, логични, последователни и 4 непротиворечиви факти,възприети и лично от свид. , А.Б.С. и Л.А. И.

Същевременно втората група свидетели не са конкретни,обективират противоречия,както и възпроизвеждат становището на ищцата Ф. П..

Наследодателят на страните Е. Я. П. преди смъртта си през 2001г. е построил първия етаж на сградата, представляващ обект с идентификатор ***.Не се установява обаче същият да строил втория етаж на сградата, обект с идентификатор ***.Поради това и този обект не е бил част от неговото право на собственост,поради което не е придобит като наследяване от Е. Я. П. в полза на ищците.

Отправеното възражение от ответниците за придобиване по давност правилно е възприето от съда като основателно по отношение на първия жилищен етаж-имот идентификатор *** (

Свидетелските показания по делото несъмнено извеждат, че след смъртта на съпругата на общия наследодател - Е. Ш.П. на 05.08.2010г. ищците и техният пряк наследодател П., син на Е. и Е. П., изобщо не са живели в жилищната сграда.В правно релевантния период от време 05.VIII.2010г. 13.V.2022г., и снабдяването на ищците с оспорения от ответниците констативен нотариален акт за собственост, същите не са осъществявали фактическа власт върху имота. През това време в сградата са живели ответникът А. Е. Я. и семейството му, сестра му С. до смъртта си през 2020г. и сина й – ответникът А. С. Я..

Тези изводи са обосновани с показанията на свидетелите,посочени от ответниците, и правилно съдът ги е кредитирал като еднопосочни и несъмнени,резултат на преки и непосредствени впечатления.За разлика от другата група свидетели,чиито показания са резултат на предположения,предадена от други лица информация и липса на преки възприятия относно релевантните за делото факти. Налага се извода от показанията на свидетелите,че правеното от А. по къщата е само за него и семейството му,че тази къща е само негова и т.н.От друга страна несъмнено се извежда и че П. и семейството му са нямали достъп до въпросната сграда,вкл. и са нямали ключ за нея,не я ползвали въобще.За нуждите си те имали достъп до т.нар.малка къща в двора при връщанията им от работа в чужбина,което ясно сочи за липсата на техни претенции към обектите на иска за делба.

Поради това се налага единствения възможен извод,че правилно първата инстанция е отхвърлила претенцията,обект на въззивната жалба,тъй-като не е налично заявеното потестативно право на делба с исковата молба по отношение на недвижимите вещи.

Въз основа на така установените факти се налага извода,че атакуваното решение на Районен съд Хасково е правилно и законосъборазно,като същото следва да потвърди и на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите му,които изцяло сподела.Въззивната жалба поради изложеното е неоснователна изцяло.