Решение № 797 от 03.06.2019, Районен съд - Велико Търново

Р Е

Ш Е Н

И Е

№....... гр.В.Търново, 03.06.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2093 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит „Е” с № 63345 от 13.12.2016г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 600 лв., като същата била получена от ответника на каса на „И”АД. Изтъква се, че при сключване на договора ответникът е избрал да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита и съгласно т. 4 от същият се е задължил да му бъде начислена такса „Гарант”, която е следвало да погаси заедно със сумата по кредита и начислената договорна лихва, които вземания са в общ размер на 1144,50 лв., платими на 11 равни месечни вноски, с посочени в исковата молба падежи, като падежа на последната вноска е 13.11.2017г. Сочи се, че ответникът заплатил изцяло първите шест вноски, като по вноската с падеж 13.07.2018г. било осъществено частично плащане в размер на 21,86лв.,с което били покрити дължимите договорна лихва и част от такса „Гарант”, както и част от главницата. По останалите вноски не било извършено плащане. Ищецът твърди, че незаплатени от ответника останали сумите 272,70лв.-главница по договора за потребителски кредит от 13.12.2016г., сумата 36лв.-договорна лихва за периода от 13.12.2016г. до 24.01.2018г., сумата от 193,12 лв.- договорна такса „Гарант” за периода от 13.12.2016г. до 25.01.2018г. Изтъква се, че поради неизпълнението на длъжника била начислена и лихва за забава в размер на 15,60лв., за периода 14.07.2017г. до 24.01.2018г. Ищецът твърди, че във връзка с вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №336/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за главница, такса и лихви по горепосочения договор са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №336/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Претендира присъждане на направените разноски за заповедното и за настоящото исково производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от назначения по делото по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на ответника, в който исковете са оспорени като недопустими и неоснователни. Особеният представител оспорва реалното предаване на ответника на сумата по заема, оспорва качеството кредитор на ищеца, като твърди, че не е представен договор. Прави и възражение за давност.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.12.2016г. между "К И”

ООД в качеството кредитодател и ответника Б.К.К. в качеството кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №63345, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за потребителски нужди в размер на 600лв., като видно от договора, средствата по кредита се предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин на получаване на сумата по кредита. Срокът за погасяване на кредита е единадесет месеца, като крайния срок на издължаване е 13.11.2017г. В договора е посочено, че кредитът се издължава на равни месечни вноски, заедно с дължимата лихва. В чл.3.1 от договора е посочено, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 36%. В чл.4 от договора е изложено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант, за гарантиране на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант”, разсрочена към месечните му вноски, съгласно приложен към договора погасителен план.

В приложение №1 към договора за кредит „Екстра” е включен погасителния план, видно от който месечната вноска е в размер на 104,05лв. и съдържа главница, договорна лихва и такса гарант.

По делото са представени Общи условия на „К И”ООД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.

По делото е представен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г., сключен между „К И” ООД и „Б К”ООД в качество на дружество гарант, с който дружеството-гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена.

Видно от представената по делото разписка от „И” АД от 13.12.2016г., сумата в размер на 600лв. по процесния кредит е била изплатена в брой на ответника Б.К..

От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че редовно е водено счетоводството на ищцовото дружство, като сумата по кредита е изплатена на ответника на 13.12.2016г. По процесния договор има плащане от страна на ответника на сума в общ размер 646,31лв. Вещото лице е посочило, че ищцовото дружество е приспаднало платените от ответника суми и задължението по договора, водено в счетоводството на ищцовото дружество е, както следва: главница в размер на

272,70лв., договорна лихва-36лв., такса гарант-193,12лв. и законна лихва за забава-15,60лв.

На 30.01.2018г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Б.К.К.. Въз основа на заявлението на “К И”ООД, гр.С е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.01.2018г. по ч.г.гр.д.№336/2018г. на Великотърновски районен съд против длъжника Б.К.К. за заплащане на сумата 272.70 лв. /двеста седемдесет и два лева и седемдесет ст./ – главница по Договор за потребителски кредит без поръчителство „Екстра” № 63345/13.12.2016г.; сумата 36 лв. /тридесет и шест лева/ - договорна лихва за периода от 13.12.2016 г. до 24.01.2018 г.; сумата 193.12 лв. /сто деветдесет и три лева и дванадесет ст./ - договорна такса „Гарант” за периода от 13.12.2016 г. до 24.01.2018 г.; сумата 15.60 лв.

/петнадесет лева и шестдесет ст./ - законна лихва за забава за периода от 14.07.2017 г. до 24.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото за сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ - платена държавна такса и сумата 300.00 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В настоящия случай ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние. Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който, договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система на предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват средства за комуникация от разстояние. В чл.18 от ЗПФУР е посочено, че за доказване на предоставяне на преддоговорна информация и на електронните изявления отправени съгласно този закон се прилага закона за електронния документ и електронния подпис, съгласно който електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема, че е доказано сключването на договора между ищеца и ответника. По делото е представена заявка, с която ответникът е заявила пред ищцовото дружество искане за получаване на кредит в размер на 600лв. От представената по делото разписка за извършено плащане и от заключението на счетоводната експертиза се установява, че на 13.12.2016 г. ответникът е получила от ищеца сумата по отпуснатия кредит в размер на 600лв., като сумата от 600 лева е изплатена лично на ответника, в брой, на каса на „Изипей”, поради което съдът приема за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредит и този смисъл е неоснователно възражението на особения представител на ответника, че не се доказва получаване от ответника на сумата по отпуснатия кредит.

След като ответникът е получила сумата по кредита, за нея, по силата на договора, сключен с ищеца, е възникнало задължение да върне заетата сума, на 11 равни месечни вноски, ведно със договорната лихва, които погасителни вноски са с падежи, по погасителен план, част от договора.

Освен сумите за главница и договорна лихва, уговорени в договора, в настоящото производство се претендира от ищцовата страна и установяване дължимост на сума за такса „Гарант”. Съдът намира, че за ответника не възниква задължение да заплати на ищеца претендирата такса „Гарант”. От представената заявка за отпускане на кредит е видно, че ответникът е посочила, че желае банкова гаранция, а в приложения по делото договор е посочено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя такса „Гарант”, разсрочена към месечните му вноски, съгласно погасителния план. Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 2 от ЗПФУР, доколкото информацията за договорните задължения, която е предоставена на ответника-потребител преди сключването на договора, не съответства на задълженията по оформения впоследствие договор - във формуляра за заявка е посочено, че клиентът иска банкова гаранция, а вместо това в договора е вписвано, че същият иска ангажиране на дружество-гарант, като от доказателствата по делото е видно, че ангажираното впоследствие дружество не е банкова институция. Т.е. липсва съвпадение между изразеното от потребителя желание за обвързване с конкретна договорна клауза и отразеното в договора, поради което и ответникът не дължи заплащане на претендираната такса „Гарант” и искът за дължимост на тази такса в размер на 193,12лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

По делото не е спорно, че ответникът е направила плащания по договора за кредит. Признание за този факт се съдържа в исковата молба, а от заключението на счетоводната експертиза се установява, че общият размер на извършените от ответника плащания е