Решение № 297 от 21.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Карлово, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100414 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 26 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищецът М. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, твърди, че на 01.03.2024 г., сключила договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество „Изи Финанс“ ЕООД й предоставило в заем сумата от 3 000.00 лева при фиксиран ГЛП от 40.15 % и ГПР от 48.44 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 4 767.20 лева, като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Към настоящия момент ищцата не разполагала с договора.

Твърди, че договорът е нищожен тъй като същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

- ГПР е 48.44 % - Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата допълнителна такса, което е още едно основание за нищожност на договора. Посочването в договора на по-нисък от действителния

- ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора;

1

- В чл. 3 от договора е посочено, че кредитополучателят дължи неустойка при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок, която според ал. 2 на същия член е в размер на 1 321.68 лева.

Излага правни доводи да нищожност на договора.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че договор за потребителски кредит № 477616 от 01.03.2024 г., сключен между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. Н. и М. Х. М. с ЕГН **********, с адрес: *** е нищожен поради съдържание на неравноправни клаузи. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул.

„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Б. Н. счита иска за недопустим, оспорва го като неоснователен. Прави възражение за присъждане на деловодни разноски.

Въвежда следното възражение за недопустимост на иска:

В действителност имало такъв договор и той бил погасен, но по него била платена само главницата. В останалата част вземанията били опростени.

Причините били именно финансово състояние на ищцата.

Поради това намира, че М. няма правен интерес от предявения иск.

Тя върнала само сумата, която получила. Поради това тя не можела да предяви последващ иск за възстановяване на сума заплатена по някоя недействителна клауза или поради недействителност на целия договор за кредит. В тази връзка било важно да се подчертае, че дори и при недействителност на договора съгласно чл. 23 от ЗПК се дължи възстановяване на главницата. Т.е. ищцата нямало как да не възстанови получената от нея сума, независимо от състоянието на договора. Поради това за нея нямало никакъв материален интерес да води делото, тъй като тя върнала дължимото и не била в състояние да получи нещо платено от нея в повече, просто защото нямало такова плащане.

Същевременно договорът бил закрит, поради изплащането на 28.02.2025г. Прилага съдебно удостоверение към датата на връчване на исковата молба. Както и снимка от системата на дружеството, от която е видно кога е отбелязан статуса „изплатен“. Поради това за М. не съществувал дори потенциален риск, че спрямо нея ще бъде заведено последващо дело.

Съответно за нея не съществувал правен интерес да води делото и поради някаква принципна възможност то да се заведе срещу нея.

Съществувала и друга причина за липса на правен интерес от заведеното дело. Всеизвестно било, че при установителни искове е от особено значение да се обоснове правен интерес. Такъв би съществувал, в случай, че правото предмет на делото е нарушено или застрашено. В случая нямало данни някога да е претендирана неустойка от М.. Напротив - договорът бил закрит без да е осчетоводен и 1.00 лв. по тази клауза. Поради това счита, че ищеца не доказва правен интерес да води настоящия установителен иск.

Следователно същият се явявал недопустим.

Наред с това клаузата за неустойка била счетена за неравноправна 2 клауза след проверка от КЗП. Това било видно от писмо с вх. № Ц-039131/04.11.2024г. В тази връзка на ответника бил предоставен срок да заяви дали признава това обстоятелство, като в случай че го признае, да я премахне и със задна дата. Дружеството признава клаузата за неравноправна, като клаузата била премахната от договора още към датата на неговото действие.

Договорът бил закрит на 28.02.2025г., като писмото от КЗП било от ноември 2024 г., когато станала промяната в договорите и това бе обявено на сайта на дружеството. Това било видно в обявлението на сайта на дружеството, което било направено в изпълнение на указанията на комисията. Видно било, че още към датата на действие на договора клауза за неустойка нямало, за да се налага М. да възстановява каквото и да е. Видно било, че липсата на клаузата, която се оспорва било е отделен аргумент за недопустимост на иска.

Евентуално за неговата неоснователност.

С оглед горното намира, че за ищцата не съществува правен интерес да води настоящето дело. С него нито се възстановявали увредени нейни права, нито се избягвала възможността нейната правна сфера да се увреди.

Наред с това клауза за неустойка нямали и към датата на действие на договора.

По основателността сочи следното:

Признава факта, че клаузата за неустойка е недействителна. Сочи, че това било обявено още преди да се заведе настоящия иск. Сочи, че на ответника бил предоставен срок дали признаваме това обстоятелство, като в случай че го признае, да я премахне и със задна дата. Дружеството признало клаузата за неравноправна, като същата вече била премахната от договорите.

Това било видно в обявлението на сайта на дружеството и направено в изпълнение на указанията на комисията. Видно било, че последствията от това обявяване не влияели на действителността на целия договор.

Поради това исковата молба била неоснователна. Доколкото съгласно регулаторния орган неустойката не водела до недействителност на целия договор. Иначе всичко изложено от ищеца за недействителност на договора било вярно. Поради това и КЗП приела, че клаузата е неравноправна.

Липсата на клауза за неустойка, съответно означавала, че не подлежи на включване във формулата за изчисление на ГПР, поради простата причина, че тя вече не съществува и поради това всички съждения на ищцата били ирелевантни. Клаузата за неустойка - чл. 3 от договора не влияела на действителността на договора и по всички други възможни начини. Поради липсата на клаузата, водеща до всички тези негативни последици. Те били производни от клауза, която просто не съществува и която като несъществуваща, вече, не влияе на действителността на договора, на неговото ГПР и т.н.

В случай, че съдът счете иска за допустим, на основание чл. 237 от ГПК признава изложеното в исковата молба.

Възразява срещу присъждането на разноски, доколкото счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно 3 и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира възражението за недопустимост на иска за неоснователно. Доколкото страните са били в договорно правоотношение, което към датата на сключването му е съдържало конкретни клаузи, независимо от последващите действия, то за страната е налице правен интерес да поиска прогласяване на нищожността на договора. Горното се налага с оглед на това, че евентуалната нищожност на договора е изначална и не може да бъде санирана впоследствие. Отделно от това, не са налице твърдения между двете страни в процеса посоченото премахване на клауза да е реализирано посредством нов договор или анекс, т.е. според настоящия съдебен състав се налага възраженията на страните да бъдат разгледани по същество.

По основателността:

В първото по делото заседание от ищцовата страна се прави искане по реда на чл. 237 от ГПК.

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на член 237, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът е признал иска относно твърдяната нищожност на клаузата като изрично е посочил, че признава и записаното в исковата молба, а ищецът моли съда да постанови решение, съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на член 237 от ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

Поради изложеното, искът следва да се уважи изцяло, без съдът да излага мотиви по същество.

Относно разноските:

Изцяло се споделят доводите на ответника, че в конкретния случай с поведението си не е дал повод за предявяване на иска и с оглед направеното признание, разноски в негова тежест не следва да се присъждат.

Във връзка с възражението за недопустимост на иска, както и във връзка с възражението са присъждане на разноски по повод направеното признание, ответникът е представил доказателства за това, че сам е признал клаузите за неустойка в сключените от него договори за нищожни. По делото не е представено като доказателство (въпреки, че е посочено в отговора) писмото на КЗП, което е станало повод за едностранно премахване на клаузите от договора, които са били неравноправни и са довели до неговата изначална нищожност, но на интернет страницата на ответното дружество с наименование „Мини заем“ от дата 20.11.2024 г. е публикувано обявление за направеното премахване на клаузите: https://www.minizaem.bg/news/uvedomlenie-promiana-dogovori.

По делото е представено доказателство, че процесният договор за заем е погасен изцяло от ищцата еднократно на 01.11.2024 г. Представени са доказателства, които не са оспорени от ищцата, че договорът счетоводно е закрит на 20.02.2025 г. (исковата молба е подадена на 25.02.2025 г.), че към 4 дата 31.12.2024 г. в счетоводството на ответника е липсвала разбивка за оставащи суми. Всички тези документи, които не са оспорени от ищцовата страна, установяват, че преди предявяване на иска и с погасяване на задължението по главницата, ответникът е счел, че ищцата е изпълнила задължението си към него. По делото е представено и удостоверение от 03.04.2025 г., че ищцата е погасила изцяло задълженията си по договора.

Същото е съставено след предявяване на иска, но доколкото предходните документи не са оспорени, друг извод не се налага.

Поради изложеното, съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал повод за предявяване на настоящия иск. Действително, същият е сключил нищожен договор за заем и за ищцата е налице интерес да поиска прогласяване на тази нищожност, но в конкретния случай още преди предявяване на иска ответникът е отразил заема като погасен и то в съответствие с разпоредбите на чл. 23 от ЗЗП – само до размера на заетата главница, без по него да са постъпвали плащания за договорна лихва или други суми. Недоказани и необосновани са твърденията на ищцата, че ответникът е претендирал всички суми по договора, чиито клаузи сам е признал за нищожни по повод извършена проверка от КЗП.

Ето защо съдът счита, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 78 ал.2 от ГПК – ответникът е признал иска с поведението си не е дал повод за предявяването му, поради което разноски в негова тежест не се присъждат.

Разпечатката съдържа 53 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f440c77-599b-4929-b33e-72b39c9c8e80