Решение № 51 от 13.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20215300502653 по описа за 2021 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.108 ЗС.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени съответно от В. Л.

И., ЕГН **********, от град *********, и П. Л. М., ЕГН **********, от с.

************, чрез адв. М.А., и от М. П. К., ЕГН **********, и С. К. К., ЕГН **********, и двамата от ***********, чрез адв. Е.Т., против решение № 261865 от 02.07.2021 г. по гр. дело №19690 от 2019 г. на РС - Пловдив, ХІV гр. състав, с което е признато за установено по отношение на С. К. К. и М. П.

К., че В. Л. И. е собственик на 1/48 ид.ч., и че П. Л. М. е собственик на 1/48 ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село **********, одобрени със заповед РД-18-13 от 19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност М., с площ 5000 кв.м, трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: 12.101, при съседи - поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, ***, и поземлен имот с идентификатор *** по

КК и КР на село **********, одобрени със заповед РД-18-13 от 19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност М., с площ 3000 кв.м, трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: 12.101, при съседи -поземлени имоти с идентификатори:

1

***, ***, ***, ***, като са осъдени С. К. К. и М. П. К. да предадат на В. Л. И. владението на 1/48 ид.ч. и на П. Л. М. владението на 1/48 ид.ч. от описаните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село *********, одобрени със заповед РД-18-13 от 19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност М., с площ 5000 кв.м, трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: 12.101, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, *** и поземлен имот с идентификатор

*** по КК и КР на село К********, одобрени със заповед РД-18-13 от 19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност М., с площ:

3000 кв.м, трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: 12.101, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, като са отхвърлени исковете за разликата до 1/8 ид.ч., равняваща се на 6/48 ид.ч.

С. К. К. и М. П. К. са осъдени да заплатят на В. Л. И. и П. Л. М. сумата от 149.61 лева разноски по делото по съразмерност, както и са осъдени В. Л. И. и П. Л. М. да заплатят на С. К. К. и М. П. К. сумата от 1000 лева разноски по делото по съразмерност.

С въззивната жалба, подадена от В. Л. И. и П. Л. М., се обжалва решението в отхвърлителната му част - за разликата над 1/48 ид. части до 6/48 ид. части от имотите за всяка от жалбоподателките. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Не става ясно въз основа на какви доказателства се приема за коя част от имуществото се доплаща и защо се счита, че доплащането е само за 1/6 ид. част от процесния недвижим имот. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на исковете.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната му част да се потвърди, като се присъдят и разноските.

С въззивната жалба от М. П. К. и С. К. К. чрез адв. Е.Т. се атакува същото решение в частта му, с която е отхвърлено възражението на страната за изтекла придобивна давност по отношение на по 1/48 ид. част за всеки от първоначалните ищци. Демонстрирана е промяна в намеренията от бащата на ищците. Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, иска се отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на исковете, като на страната се присъдят и разноските.

В постъпилия писмен отговор от насрещната страна се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Няма доказателства имотите да са придобити изцяло с лични средства от баща им, не е изтекла и придобивна давност.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 2

V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.

Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като в съответствие с чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Независимо от това, с оглед наведените в жалбите оплаквания, съобразено и с константната практика на ВКС, че от въззивния съд се дължи отговор на всички възражения и доводи на страните, следва да се отбележи следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищците твърдят в исковата молба, че с договор за делба от 1997 г. била прекратена съсобствеността върху нива от 8977 кв.м. За уравняване на дяловете Л. Г. заплатил на друг съделител сумата от 50000 лева, поради което собствеността възникнала в режим на СИО.

Съпругата му починала на 22.12.2007 г. и оставила за свои наследници Л.

Г., В. Л. И., П. Л. М. и внуци - С. К. и К. П. Намират, че притежават по 1/8 ид.ч. от имота. Впоследствие имотът била разделен, като два от новите, с идентификатори *** и ***, били прехвърлени единствено от Л. Г. на ответника С.К. Искат да бъде установено правото им на собственост върху общо 2/8 ид.ч. от имотите и да им бъде предадено владението.

С уточняваща молба, след указания на съда, насочват претенцията си и срещу М.К. - съпруга на ответника при сключването на договора, с който и тя се легитимира като собственик.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които се оспорват претенциите. Възразяват, че имотът не е 3 притежаван от праводателя на ищците в режим на СИО. Уравняване на дяловете имало единствено по отношение на съсобственика П. К., поради което единствено по отношение на неговата 1/6 ид.ч. от земите можело да се говори за възникване на СИО. Плащането обаче се отнасяло до друг делбен имот, а не до процесния, а освен това било извършено с лично имущество на съделителя. Изтъква се прехвърлянето на друг имот, част от разделения, по времето на брака на Л. Г., която сделка не била оспорена от съпругата му. Ако се приеме, че ищците са съсобственици, се прави възражение за придобиването на имота по давност от праводателя. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждането на разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието:

С решение на ПК Марица от 19.11.1993 г. е било възстановено на наследниците на П. Н. Г. правото на собственост върху четири ниви в землището на село К.

П. Г. е починал през 1956 г., като към момента на възстановяването негови наследници са Л. П. Г. - син, П. Д. К. и К. Д. К. синове на починалата негова дъщеря С. К., и Т. П. Т. - дъщеря. Последната е починала няколко дни след постановяване на решението на ПК - на 29.11.1993 г., и е оставила за наследници Н. И. Т. - съпруг, и синове И. Н. Т. и П. Н. Т.

На 10.04.1997 г. между наследниците Л. П. Г., П. Д. К., К. Д. К. и П. Н. Т. е сключен договор за доброволна делба, с който са разделени имотите по решението на ПК. В договора не са взели участие двама от наследниците на Т. Т. в онзи момент - Н. И. Т. - съпруг и И. Н.Т. - син. Съдът е приел, че причината за сключване на договора единствено с участието на П. Н. Т. следва да се търси в описаното в края на документа (договора за делба – т.5) саморъчно завещание от 26.11.1993 г. Прието е, че предвид отразяването, като се вземе предвид задължението на нотариуса да извърши проверка на правата на съделителите и липсата на оспорвания в тази насока от страните, следва да се приеме, че П. Н.Т. се е легитимирал като единствен носител на правата на своята майка по отношение на имотите -предмет на делбата. Предвид това, правата на съделителите към момента на делбата са били 1/3 ид.ч. за Л. П. Г., 1/6 ид.ч. за П. Д. К., 1/6 ид.ч. за К. Д. К. и 1/3 ид.ч. за П. Н. Т.

При тези права с доброволната делба в дял на П. Н. Т. е предоставен имот с №9010 с площ от 17524 кв.м, в дял на Л. Г. са предоставени: имот № 6059 с площ от 18016 кв.м, имот №12057 с площ 8977 кв.м (процесен преди разделянето му) и имот №001198 с площ от 3890 кв.м; в дял на К. Д. К. е предоставен имот № 001197 с площ от 9000 кв.м. Последните два имота за образувани от разделянето на имот № 1077, видно от описанието им и представените към договора документи. За уравняване на дяловете, на съделителя П. Д. К. е платена сумата от 50000 лева от Л. П. Г.

Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че при 4 отразените в договора уговорки се установява, че П. Н. Т. и К. Д. К. са приели, че получените от тях в дял имоти отговарят на притежаваните идеални части. Същото се отнася и до Л. Г., на когото не се плаща за уравняване на притежаваните от него части от имотите. Плащане се констатира единствено по отношение на П. Д. К., и то само от Л. Г. Това разкрива, че единствено притежаваната от този съделител 1/6 ид.ч. е била предмет на уравняване, и то единствено от Л. Г., който е получил по - голям дял от притежавания по наследство от него в съсобствените земи.

Както правилно е отбелязано, за да е действителен договорът за доброволна делба, е необходимо всяка от страните да получи дял в натура или парична равностойност на дела си в съсобствеността. Законът не изисква всеки от съделителите да придобие дял в натура, а и в много случаи това е на практика невъзможно. Целта на делбеното производство е ликвидиране на съществуващата съсобственост, като уравняването на дяловете на съделителите може да бъде и в пари. Недействителност би била налице единствено, ако липсва изравняване на дяловете на съсобствениците. В настоящия случай обаче в договора изрично е посочено, че П. К. е получил парична сума срещу своя дял в имотите, която служи за уравняване на неговия дял. Между страните не е спорно, че към този момент – на сключване на договора за доброволна делба - Л. Г. е имал сключен граждански брак с М.Б.Г.

За част от придобитата собственост от 1/6 идеална част има парично уравняване, като преценката за вещния ефект на облигационната връзка, както правилно е отбелязано и от състава на районния съд, следва правилата на възмездното придобиване. Когато само единият съпруг е страна по сделката, съгласно презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК (отм.), след като по силата на възмездния договор се придобиват вещни права по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, вещноправният ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия по сделката съпруг, по силата на законовата презумпция и приложимия законов режим на СИО при действието на СК от 1985 г. (отм.), предвид прекратяването на брака през 2007 г. със смъртта на съпругата.