Решение № 2150 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2150 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕмИ. Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20241100502792 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Н. Е., срещу решение № 20100972/21.08.2023 г. на СРС, 3 ГО, 89 състав по гр. дело № 1243/2021 г.

Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при сериозни процесуални нарушения. Излага съображенията си. Моли същото да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 51, ал.4 СК. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. Н. К. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.

И. Н. К. е подал насрещна въззивна жалба срещу решение № 20100972/21.08.2023 г. на СРС, 3 ГО, 89 състав по гр. дело № 1243/2021 г., с която иска разширяване на определения му с обжалваното решение режим на лични отношения с детето Е..

С отговора на насрещната въззивна жалба И. Н. Е. счита, че същата е допустима, но неоснователна и моли съдът да я остави без уважение.

В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата си. Представя 1 списък на разноските.

В съдебно заседание насрещния въззивник моли съдът да уважи претенцията му и отхвърли тази на насрещната страна. Заявява, че не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 263,ал. 2 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

С решение №20100972/21.08.2023 г., СРС, 3 ГО, 89 състав по гр. дело № 1243/2021 г., е изменил на основание чл. 51, ал. 4 СК, определения с влязло в сила на 08.04.2014 г., решение от 08.04.2014 г. по гр. д. № 1243/2021 г. по описа на СРС, 91 състав, режим на лични отношения на бащата И. Н. К., ЕГН**********, с детето Е. И. К.а, ЕГН **********, в следния смисъл:

Определил е режим на лични отношения на бащата И. Н. К., с детето Е. И. К.а, като бащата да има право да вижда и взема при себе си детето Е., както следва: Първите дванадесет срещи, считано от влизане на решението в сила всяка първа събота и неделя от месеца, в интервала между 10. 00 ч. и 18. 00 часа, бащата има право да вижда детето в Детски контактен център, "Център за индивидуални и фамилни психологически консултации" към Фондация „Център отворена врата“. Контактите следва да се осъществяват с продължителност, определена или посочена от експерт в центъра, като подходяща за охраняване интересите на детето, за което следва предварително да се уведомят страните за продължителността на съответните срещи.

Задължил е И. Н. Х., ЕГН**********, при съобразяване на уведомлението за времето на осъществяване на срещата от страна на служител на Детски контактен център, да заведе детето до посочения адрес на центъра.

Следващите шест срещи - всяка първа събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 ч. до 18.00 часа, на съответния ден, без приспиване и без присъствието на майката или определено от нея трето лице, след което бащата има право да вижда и взема при себе си детето, както следва: всяка първа 2 събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 ч. до неделя в 18.00 часа, с преспиване и всяка трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа (без преспиване и без присъствието на майката или определено от нея трето лице); всяка четна година - по време на пролетната ваканция, с време и продължителност определена от МОН за съответната година, за времето от 10.00 часа на първият ден от ваканцията до 18.00 часа на последният ден, и за част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00 ч. на 24-ти декември до 15.00 ч. на 29-ти декември, а всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишни празници, за времето от 10.00 ч. на 28-ми декември до 18.00 ч. на последният ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Понеделника, след Великден; както и всяка година по време на лятната ваканция на детето, за един календарен месец, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Съдът е оставил без уважение исканията на страните за присъждане на разноски по делото, като неоснователни.

Според чл. 51, ал. 4 от СК изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата, при които е утвърдено от съда споразумението при развод по взаимно съгласие. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови 3 обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото.

Изслушана във въззивното производство на 16.03.2026 г., майката И. Н.

Х. заявява, че освен детето Е., има и син на три и половина години от брака й с Е.Е.. Е. само по телефона поддържа контакт с баща си. Казала е на майка си, че така й е по-спокойно, тъй като той започва да я напада, обвинява я, че не се вижда с неговите родители, обижда и майката, казва й, че била лъжкиня като нея. Е. е казвала на майка си, че баща й трябва да спре да живее в миналото.

Определения режим между Е. и баща й не се спазва, те не се срещат повече от четири години. Това, според майката, не е добре за Е. и тя се опитва многократно да убеди детето да се виждат, но Е. казва, че той не се е променил и се отказва. Е. не желае преходния режим на срещите с баща й да бъде в присъствието на психолог. Тя ще се притеснява от други хора, по-скоро навън иска да го вижда, в естествена среда.

Изслушан в същото съдебно заседание бащата И. Н. К. заявява, че Е. му е единствено дете. За последно е видял Е. преди четири години, като изключва срещите по време на съдебните експертизи и съдебните заседания. Искал е много пъти да се вижда с Е., включително тя да се среща и с психолог да посещава. Вероятно е правил грешки в годините и затова иска той и детето да посещават специализирани центрове. Посещавал е психолог, назначен от О „ЗД“ Връбница и се е старал да спазва техните препоръки. Декларира, че ще направи всичко възможно, за да може Е. да не чувства упрек от него. Съгласен е и на супервизирани контакти и на преходни такива, без да са супервизирани, ще се вслуша в желанието на детето. И няма да провеждат едновременно срещи с него и неговите родители, ако Е. иска това да бъде поотделно.

При изслушването му от въззивния съд в откритото съдебно заседание, проведено на 16.03.2026 г., детето Е. И. К.а заявява, че не иска да се вижда с баща си. Той я обвинява, че е невъзпитана. Съгласна е да се вижда с него, само ако той спре да я обвинява, и спре да й прави забележки, че е виновна за всичко. Също, ако баща й спре да я натоварва и спре да обижда майка й, да казва, че тя била лъжкиня. Иска да живеят за вбъдеще, да си говорят как е тя, къде учи, какви приятели има и т.н. Може да се постави в положението на 4 баща си, но той е виновен да не иска да го вижда и тя е видяла, че няма да се промени. Не иска да комуникира с него по такъв начин. Последно е видяла баща си на експертизата, а преди това- в СРС. Баща й й пише, пита я какво прави, не си звънят, само по вайбър си пишат. Баща й се интересува от нея и това Е. не го отрича. Майка й не й пречи да вижда баща си. Като по-малка майка й дори е казвала да го вижда навън, сега й казва, че е хубаво да се вижда с него, като неин баща, но всичко зависи от Е. дали желае или не да го вижда. Чуди се дали майка й наистина иска детето да вижда баща си. По майчина линия само баба й е жива и живеят с нея. С баба си и дядо си по бащина линия контактува, като на празници си пише с тях, но не ги вижда.

Може би иска поотделно да ги вижда баба си и дядо си, а не заедно с баща си.

Не е казвала на баща си, че иска да се вижда поотделно с баба си и дядо си. С баща си иска навън да се вижда, но да спре да я обвинява. Той се притеснява за нея и това тя го разбира, но не може веднага да му отговаря. Веднъж не му била отговорила, а тя и на майка си веднага не отговаря, но той й се е разсърдил, а тя му обяснила, че не трябва да й се сърди. Тя има личен живот. В училище с фотография е, снима и не може да отговаря веднага на всеки. Ще даде възможност на баща си да контактуват, ако спре да я натоварва и ако няма скандали. Тя обича баща си. Мисли, че и той я обича. Но са се натрупали много неща.

Социалния работник, присъствал на изслушването на детето заявява, че Е. е казала, че обича баща си. В неин интерес е да поддържа контакта с баща си. С помощта на психолози е по-добре да бъде в началото, в преходния период.

С оглед правилното разрешаване на въпроса за режима на лични отношения между бащата и детето Е., настоящият съд е приел заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза, относно емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите му и съжителстващите с тях лица, отношението на детето към всеки един от родителите му и съжителстващите с тях лица, психоемоционалното състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите, наличието на родителско отчуждение при детето и е предложила подходящ от психологична гледна точка режим на лични отношения на детето с бащата.

5

Заключението на СПЕ не е оспорено от страните и съдът счита същото за пълно, ясно и обосновано. С него се установява, че детето е с по-силна емоционална привързаност към своята майката, като базов родител.

Наблюдавана е изградена емоционална връзка и с неговия баща, Е. му се доверява, допуска го до себе си, разказват за общи положителни преживявания. Е. има изградена връзка и с партньора на своята майка, с който тя живее от края на бебешката си възраст и е в добри взаимоотношения. Е. демонстрира ниво на емоционално и социално функциониране в рамките на широката норма за възрастта. Към момента на изследването се установяват данни за повишена ситуативна тревожност. Тези изразени нарушения в емоционалната регулация, междуличностното взаимодействие или психологичното функциониране не биха могли да възпрепятстват адекватното социално поведение на детето, което то демонстрира по време на изследването. Експертът установява конфликт на лоялност, свързан и с двамата родители и това не се е променило за един дълъг период от време, повече от 3 години. При изследване на родителския капацитет на всеки един от родителите вещото лице установява, че и двамата родители са с добър родителски капацитет. Вещото лице не установява индикации за родителско отчуждение. Наблюдава се механизъм, който детето си е създало, за да не бъде въвличано в родителския конфликт и това включва отказа да се среща с баща си. Вещото лице е предложило подходящ от психологическа гледна точка режим на лични отношения на бащата с детето. Във връзка с възстановяване и изграждане на устойчива връзка между родител и дете, психологът предлага в продължение на 3 месеца бащата да се среща два пъти в месеца с детето в наблюдавана среда под супервизия на специалист. След този период и при провеждане на консултация с двамата родители да се прилага следния режим: