Определение № 237 от 05.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Кюстендил, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Членове:

Николай Ал. Николов

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно частно наказателно дело № 20241500600249 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 и сл. НПК.

Делото е образувано по частна жалба, депозирана от адв.А.Р. от АККюстендил, повереник на д-р Е.М.Л. срещу определение №116 от 25.04.2024г. на Районен съд-Дупница, постановено по ч.н.д.№287/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на РП-гр.Кюстендил, ТОДупница от 22.03.2024г. по ДП№601/2023г. по описа на РУ-Дупница (ДП вх.

№2501/2023г. по описа на РП-Кюстендил) за прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл.129, ал.1 НК.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на съдебното определение, респ. на потвърденото постановление, като се критикува сторения анализ на събраните доказателства, съответно направените изводи по фактите и правото. Твърди се, че са налице обективните и субективни признаци на разследваното престъпление. Имплицитно се иска отмяна на определението на първоинстанционния съд, изрично - на прекратителното постановление.

Окръжен съд-гр.Кюстендил, като прецени доводите, отразени в жалбата, материалите по делото и провери изцяло правилността на атакуваното съдебно определение, намира жалбата за допустима, но разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Наказателното производство е било образувано на 12.09.2023г. за това, 1 че на 07.06.2023г. около 13:00ч. в гр.Дупница, МБАЛ“Св.Иван Рилски 2003“ООД умишлено е причил средна телесна повреда на д-р Е.М.Л., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на гръбначен прешлен, закрито; открита рана на коляното – престъпление по чл.129, ал.1 НК.

С постановление на РП-гр.Кюстендил от 22.03.2024г. е прекратено наказателно производство по ДП№601/2023г. по описа на РУ-Дупница (ДП вх.№2501/2023г. по описа на РП-Кюстендил) за посоченото престъпление на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК. Прокурорът е приел, че деянието не съставлява престъпление, тъй не било установено наличие на причинно-следствена връзка между конкретно деяние на определен субект и настъпилия противоправен резултат.

С атакуваното определение съдът е потвърдил прекратителното постановление, приемайки че същото е правилно, доколкото е обосновано и законосъобразно.

Съдът прима за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят д-р Л. бил управител на МБАЛ,,Свети Иван Рилски 2003“ООД, гр.Дупница. На 07.06.2023г. той бил на работа в лечебното заведение. В този ден, преди обяд в болницата дошли журналистът В.А. и репортерът В.В.. Двамата отишли пред кабинета на управителя и поискали среща с управителя, за да отговори на конкретни въпроси.

Административният секретар на лечебното заведение св.К. след разговор с др Л., уведомила А., че управителят отказва да даде интервю. А. настоявала лично да обясни на управителя каква информация иска да получи, поради което журналистическият екип останал да чака в коридора пред кабинета.

Около 13.00ч. д-р Л. излязъл от кабинета си, за да отиде в операционната на хирургично отделение, където бил повикан за консултация. В този момент А. и операторът насочили към него микрофон, съответно включената камера за запис, като по този начин били препречил пътя му. Управителят д-р Л. обаче се промъкнал между тях, бързо влязъл в намиращо се в близост санитарно помещение ,,WC само за персонал“ и затворил вратата. А. и В. продължили да чакат пред посоченото помещение. Управителят д-р Л. се почувствал възпрепятстван да изпълни служебните си задължения и потърсил по телефона съдействие от св.Х.. Последният с помощта на появилия се на мястото свидетел - И.П. помогнали на доктора да отиде в хирургично 2 отделение. Същата вечер д-р Л. изпитал силни болки в кръста в дясно. На 09.06.2023г. след извършен преглед и изследвания в МБАЛ,,Свети Иван Рилски - 2003“ООД, гр.Дупница на д-р Л. било издадено медицинско свидетелство №17/09.06.2023г., в което били посочени следните увреждания:

,,Счупване на напречен израстък на втори поясен прешлен. Контузия на ляво коляно“.

От заключението на изготвената по делото комплексна съдебномедицинска експертиза се установява, че в деня на инцидента – 07.06.2023г. няма данни за проведен преглед и изследвания на д-р Е. Л. по повод оплаквания. При първия регистриран преглед на 09.06.2023г. са констатирани следните увреждания: охлузна рана по предна повърхност на ляво коляно, изявена с болки и кървене и напрегната около гръбначна мускулатура в лумбална област с болки в областта на първи и втори поясен прешлен, за която са проведени две образни изследвания. От тези изследвания е установено – закрито, неразместено счупване на десен страничен израстък от тяло на втори поясен прешлен. Регистрираната травма на ляво коляно не може да бъде причинена по време – на 07.06.2023 г. и по начин, съобщен от пострадалия /,,паднах на пода, като си ударих коляното на десния крак“/. Травмата на коляното причинява и се отнася към критериите на медико-биологичния признак – болки и страдания. Счупването на десен страничен израстък от тяло на втори поясен прешлен се дължи на индиректно травмиране в резултат на необичайна ротация или необичайно странично огъване на гръбначния стълб. Липсата на мекотъканни промени са в противовес с показанията на пострадалия за нанесен ,,силен удар отзад в кръста…с камера или ръка…“, поради което счупването не може да е станало от удар и по начин, съобщен от пострадалия, но отговаря да е получено по време на инцидента – 07.06.2023г. Травмата причинява и се отнася към критериите на медико-биологичен признак – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

По делото е изготвена и видеотехническа експертиза на диск с видеозапис, направен от св.В.. От заключението й е видно, че не се установяват кадри на лице, което да пада, блъска или удря друго лице в посочената болница. От приложените към заключението кадри обаче се установява, че лице, облечено в бяла престилка влиза в изправено положение 3 помещение с надпис ,,WC само за персонал“.

Така изложената фактическа обстановка не се различава значително от приетата от страна на РС-Дупница и се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите А. и В.; заключенията на посочените експертизи и съответните медицински и официални документи.

Не съществуват причини, които да пораждат съмнения в обективността на показанията на посочените свидетели. Същите са прецени като логични, последователни и в съответствие с приложени по делото документи.

Съдът не е дал вяра на показанията на св.Л., П. и К., които в частта им относно механизма на причиняване на процесните телесни увреждания са изцяло опровергани от кредитираната доказателствена съвкупност. Нещо повече, в тези им части същите са напълно алогични.

Специално внимание следва да се обърне на показанията на свидетелят Л., доколкото в крайна сметка той има качеството на пострадал в образуваното по негово оплакване наказателно производство.

Ако несъответствието между твърдяното нараняване на коляното на десен крак и регистрираната травма на ляво коляно може да бъде обяснено с допусната грешка в ориентацията от страна на свидетеля, то няма как да бъде окачествено като несъответствие, констатираното разминаване между заявеното „аз паднах към служебната тоалетна – към вратата, която се отвори и аз всъщност паднах на пода, като си ударих коляното на десния крак“, в резултат, според свидетеля, на „опитвайки да го заобиколя, получих силен удар отзад в кръста, вероятно ударът е бил може би с камерата или с ръка от оператора“ и обективно констатираното влизане в изправено положение на мъж, облечен в бяла престилка, в помещение с надпис ,,WC само за персонал“. Показанията на свидетеля продължават с твърдението, че „операторът затвори врата и аз не можех да изляза от тоалетната. На няколко пъти се опитах да изляза от тоалетната, но не можех от оператора, който ми препречваше пътя.“ Напълно житейски нелогично е това твърдение, доколкото журналистическият екип се е опитвал да се домогне до него, а не да го изолира. Това кратко онагледяване на обсъжданите показания според настоящия съдебен състав е достатъчно за това да не даде вяра на същите.

След самостоятелна преценка и анализ на събраните доказателства, постановлението за прекратяване на наказателното производство и 4 атакуваното определение на РС-Дупница, настоящият състав на КОС намира, че последното е правилно. Такова е и процесното постановление на прокурора като краен резултат.

Действително, установените травматични увреждания у пострадалия не кореспондират на такива, обосноваващи причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Това обстоятелство обаче не е достатъчно да се заключи, че не е осъществено друго престъпление от общ характер, в частност - квалифициран състав на причинена лека телесна повреда, предвид специалното качество на пострадалия – „медицински специалист“.

Последното заключение е изводимо от това, че по делото не е установено извършването на каквото и да било умишлено действие, насочено към причиняване на телесно увреждане.

По тези съображения изложените в жалбата доводи следа да се отхвърлят като неоснователни.

Като установи горното, настоящият въззивен състав намери, че обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №116 от 25.04.2024г., постановено по ч.н.д.№287/2024г. по описа на Районен съд-Дупница.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5