Решение № 140 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2917/2023
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 14.03.2024
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Цвета Боянова Борисова, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 41, ал. 2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20235300502917 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Издателска къща Марица“ ЕООД, ЕИК ***** против Решение № 3693/14.08.2023г., постановено по г.д. № 11728/2022г. по описа на Районен съд Пловдив. Излагат се оплаквания за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че ищецът не е доказал по безспорен начин предявения от него иск по основание и по размер. Сочи се, че липсва материалноправна легитимация на ищеца като субект, можещ да претърпи неимуществени вреди, а и не се установява по категоричен начин такива вреди да са налице. Излагат се съображения, че не става ясно кога е настъпило увреждането и в какво се изразява то, както и че субектът на твърдяното увреждане на юридическото лице „Б.“ ЕООД дружеството не се припокрива със собственика си – физическо лице. Искането към въззивния съд е за отмяна на атакувания акт, евентуално намаляване на размера на присъденото обезщетение, както и да се отмени решението в частта с разноските.
1
Ответникът по жалбата „Б.“ ЕООД, ЕИК ***** заявява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Твърди се, че юридически лица както със стопанска, така и с нестопанска цел, могат да претендират и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Излагат се съображения за наличие на всички елементи на фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на атакувания акт. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД във вр. с чл.52 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД , предявени от „Б.“ ЕООД против „Издателска къща Марица“ ЕООД. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 100 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на публикувана на 28.08.2021 г. на интернет страница, управлявана и поддържана от „Издателска къща Марица“ ЕООД, статия със заглавие: „Поничкагейт“: Как длъжник на общината стана герой за един ден в парламента“, с автор: Екип Марица, заедно със законна лихва от деня на увреждането – 28.08.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се разноски.
2
Ответникът оспорва иска като твърди, че липсва активна материална легитимация на ищеца като субект, можещ да претърпи неимуществени вреди. Твърди, че в исковата молба се наблягало на емоциите и усещанията на М. Б. в лично качество на физическо лице. Сочи, че не се установявало по категоричен начин наличието на претърпени неимуществени вреди и не ставало ясно кога е настъпило увреждане и в какво се изразявало същото.
Възразява се, че дружеството – ищец не може да бъде субект, който да претърпи неимуществени вреди. Навежда се довод за прекомерност на размера на претендираното обезщетение от 5100 лева.
С постановеното по спора Решение № 3639/14.08.2023г., постановено по г.д. № 11728/2022г. по описа на Районен съд Пловдив , първостепенният съд е осъдил „Издателска къща Марица“ ЕООД да заплати на „Б.“ ООД сумата от 5100 лева –главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име и репутацията на ищеца, претърпени вследствие на неверни факти в публикувана на 28.08.2021 г. статия в електронното издание на ответника на сайта https://www.marica.bg/, със заглавие: „Поничкагейт“: Как длъжник на общината стана герой за един ден в парламента“, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 28.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:
Не се повдига спор относно това, че „Б.“ ЕООД е дружество, което осъществява дейност, чрез преместваеми обекти за бързо хранене под регистрирана на 20.04.2015 г. в Патентното ведомство на Република България /л.16-17/ търговска марка „hotway“, осъществявайки дейност и чрез сключване на договори за франчайзинг.
Не е спорно между страните, че ответникът „Издателска къща Марица“ ЕООД е възложил на друго лице подготвянето на процесната статия, както и публикуването й на интернет сайта.
Като писмено доказателство е приета и разпечатка от „Гугъл“, изготвена на 17.05.2023 г. /л.241/ от която се установява, че процесната статия е публикувана на 28.08.2022 г. От приетите във въззивното производство доказателства – извлечение от интернет-страницата на „Издателска къща 3
Марица“ ЕООД се установява, че процесната статия е налична и към датата на подаване на отговора на въззивната жалба.
Видно от разпечатка на статията, същата е със заглавие:
„Поничкагейт“: Как длъжник на общината стана герой за един ден в парламента. и подзаглавие: „Длъжник на Община **** се оказа герой за един ден в родния парламент. С хвърлени бомбастични обвинения, за които изобщо няма идея да бъдат доказани. Важна е мишената – кметът на **** З. Д. и общината. Това накратко е историята на „Поничкагейт“скандалът гръмнал преди една седмица и отшумял за броени дни…..В статията се съдържат и следните изявления: „Издължил се към Община **** ден преди да пусне сигнал в парламента М. Б., подал сигнал за рекет срещу Община ****, е продавал понички на гребната с изтекло разрешително, а освен това се водел в списъците на длъжниците към бюджета.
Просрочените сметки са платени на 19 август, а на следващия ден се е оплакал в Парламентарната комисия за корупция. Това сочат данни от проверката, оповестени от директора на Общинския инспекторат Б. Д.. Б. имал преди време документ за две колички – каравана за търговия с понички и закуски, алеята до Отрезвителя на Гребния канал. Разрешителното обаче е било издадено със срок края на април, след което не е подновявано, твърдят от Инспектората. Към 30 април задължението за ток към „Жилфонд“, от чийто имот се захранвал обектът, е стигнало почти 2000 лева. Отделно са натрупани сметки за наем на общински терен - 50 лева на месец за една количка.“
От приетите по делото писмени доказателства – Решение № 1809/28.10.2021 г. по АНД № 5186/2021 г. по описа на ПРС, Решение № 393/10.03.2022 г. по КАНД № 3192/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Решение № 1810/28.10.2021 г. по АНД № 5190/2021 г. по описа на ПРС, Решение № 289/21.02.2022 г. по КАНД № 3195/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Решение № 1624/06.10.2021 г. по АНД № 5543/2021 г. по описа на ПРС, Решение № 360/25.02.2022 г. по КАНД № 3076/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Решение № 1596/04.10.2021 г. по АНД № 5061/2021 г. по описа на ПРС /л.18-63/, се установява, че въз основа на извършените проверки били постановени четири наказателни постановления, а именно: НП КТ№ № 612 от 21.06.2021г.; НП 4
КТ № 613 от 22.06.2021г.; НП КТ № 625 от 18.06.2021г.; НП КТ № 527 от 21.05.2021г., всички издадени от Община ****, по повод извършени на 03.05.2021 г. и на 17.05.2021 г. проверки от служители на Община **** на двата мобилни преместваеми обекта на „Б.“ ЕООД, разположени от южната страна на гребен канал ****, в СК „Отдих и култура“ зона 4, до пешеходния мост над канала, на място общинска собственост, които установили, че обектите на „Б.“ ЕООД към момента на проверките, нямали актуално разрешение за ползване на място общинска собственост. От същите съдебни актове се установява, че „Б.“ ЕООД има разрешение за поставяне на преместваем обект до 30.04.2021 г., като е подало заявление за издаване на ново такова на 20.04.2021 г., т.е. преди изтичане на срока на валидност на действащото такова, като в законоустановения срок административния орган не се е произнесъл по подаденото му заявление. От същите съдебни актове, влезли в законна сила, безспорно се установява, че четирите горепосочени наказателни постановления, с които на „Б.“ ЕООД са били наложени имуществени санкции за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община ****, са отменени, като незаконосъобразни.
От приетите по делото писмени доказателства – Определение № 993/02.07.2021 г. по адм.д. № 1499/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, Определение № 11282/08.11.2021 г. по адм.д. № 9355/2021 г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 1482/07.10.2021 г. по адм.д. № 1500/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив Пловдив, Определение № 1667/02.11.2021 г. по адм.д. № 2320/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Определение № 435/16.03.2022 г. по адм.д. № 559/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Определение № 1847/30.11.2021 г. по адм.д. № 3035/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Определение № 312/14.01.2022 г. по адм.д.
№ 286/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Определение № 966/16.06.2022 г. по адм.д. № 2321/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, /л.64- 106/ се установява, че тъй като по подадените от „Б.“ ЕООД заявления от 20.04.2021 г. за издаване на нови Разрешения за ползване на обектите му, в законоустановения срок, административният орган не се е произнесъл, „Б.“ ЕООД е обжалвал мълчаливи откази за издаване на 5 разрешения за поставяне на преместваеми обекти. Едновременно с това, „Б.“ ЕООД е подал до Кмета на Община ****, нови заявления от 19.07.2021 г., с които е поискал издаването на разрешения за ползване обектите за периода от 01.08.2021г. – 30.10.2021 г., по които Кмета на Община ****, спрял производството по разглеждането им, като приел, че обжалването на мълчаливите откази за произнасяне по заявленията от 20.04.2021 г. имат преюдициален характер. По подадена жалба от „Б.“ ЕООД срещу спирането на производството, по адм.д. № 2320/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е постановено влязло в законна сила определение, с което е прогласена нищожността му. Междувременно били издадени Заповеди на Кмета на Община **** до „Б.“ ЕООД, с които е било наредено премахването на двамата му преместваеми обекти, разположени от южната страна на гребен канал ****, в СК „Отдих и култура“, зона 4. От приетите по делото писмени доказателства – Решение № 2180/15.11.2021 г. по адм.д. № 2242/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Решение № 23/10.01.2022 г. по адм.д. № 2243/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, /л.81-87/, безспорно се установява, че са Отменени Заповед № 21ОА-2072/28.07.2021 г. на и.д. Кмет на Община **** и Заповед № 21ОА-2073/28.07.2021 г. на и.д.
Кмет на Община ****, с които на „Б.“ ЕООД е било наредено премахването на двамата му преместваеми обекти, разположени от южната страна на гребен канал ****, в СК „Отдих и култура“, зона 4. Установява се също, че в хода на горепосочените административни производства, в крайна сметка, са отменени и изричните откази на Кмета на Община **** да разгледа по същество заявленията на „Б.“ ЕООД от 20.04.2021 г. и е изпратил преписката на Кмета на Община **** за произнасяне с акт по същество. Установява се приетите по делото - Решение № 9474/26.10.2022 г., постановено по адм.д. № 6784/2022 г. по описа на ВАС, Решение № 10480/17.11.2022 г., постановено по 7 адм.д. № 5448/2022 г. по описа на ВАС, Решение № 2300/07.12.2022 г., постановено по адм.д. № 2255/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив /л.216220/, че са отменени отказите на Кмета на Община **** да издаде разрешения за ползване на преместваеми обекти на „Б.“ ЕООД, обективирани в писма с изх. от 09.02.2022 г., по подадени заявления от 20.01.2021 г., че не могат да му бъдат издадени исканите разрешения, тъй като периодът, за който се претендират – 01.05.2021 г. – 31.07.2021 г. е изтекъл, поради което и било невъзможно начисляването на дължимите такси, както и са отметени отказите 6 на Кмета на Община **** да издаде разрешения за ползване на преместваеми обекти на „Б.“ ЕООД, за претендираните от заявителя периоди – 01.08.2021 г.
Разпечатката съдържа 35 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f42baa1-9652-46f7-84c5-0aa33944034d