Решение № 260683 от 26.07.2021, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер………………………26.07.2021 година………………....Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………..Седми граждански състав

На…тринадесети юли……….……………………………………...…..Година 2021

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Маргарита Николова..…………………..………………………………….

Прокурор……….………………………………………….….……………………….. като разгледа докладваното от………………………..………съдията Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 1090……………по описа за 2021……….………...година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103

- 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени е установителен иск с правно основание – по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ за сумата от 1947,00 лв., представляваща неплатено задължение за обезщетение по трудов договор № 73/075/17.05.2019 г. в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 90 дни, ведно със законната лихва от подаване на заявлението /26.01.2019 г./ до окончателното плащане.

Ищецът „Еврогрейд БГ ООД твърди, че с ответника К.С.Б. се намирали в трудови правоотношения по силата на сключен между тях трудов договор № 73/075/17.05.2019г. Ответникът се задължил да изпълнява длъжността главен готвач в стопанисвания от ищеца Парк хотел - Атлиман бийч, находящ се в град Китен, обл. Бургас. Съгласно т. 2 от процесния трудов брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 649,00 лева, а съгласно т. 13 от договора срокът за предизвестието за неговото прекратяване бил 90 дни.

На 17.05.2019г. ответникът е постъпил на работа, като на датите 28, 29 и 30 Май 2019г. не се е явявал на работното си място и не е уведомил работодателя за причините за посоченото неявяване на работа в посочените три последователни дни. Поради това на основание чл. 193, ал. 1 КТ ищецът изпратил уведомление до ответника, с което му дало възможност в срок от една седмица от получаване на уведомлението да се яви и даде устни обяснения за посоченото по- горе неявяване на работа или в същия срок да представи писмени обяснения. Посоченото уведомление било получено от ответника на 03.06.2019г., като ответникът представил писмени обяснения, в които не е представил основателна причина или съответни документи за неявяване на работа на 28, 29 и 30 Май 2019г. Затова ищецът издал Заповед № 001/10.06.2019г., с която на ответника било наложено дисциплинарно наказание уволнение, която била връчена на ответника на 13.06.2019г.

Във връзка с наложеното на ответника наказание дисциплинарно уволнение и прекратяването на трудовото правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 075/17.05.2019г. ответникът дължал на ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1947,00 лева, представляващо брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 90 дни.

В тази връзка ищецът подал на 25.01.2021г. заявление до Старозагорски районен съд с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К.С.Б. за сума в размер на 1947,00 лева, представляваща задължение на ответника за обезщетение по трудов договор № 73/075/17.05.2019г. в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 90 дни поради дисциплинарното му уволнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на същото заявление до окончателното изплащане на сумата. По така подаденото заявление била издадена заповед за изпълнение № 260237/27.01.2021г. срещу К.С.Б. за сума в размер на 1947,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2021г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 339,00 лева, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК и заявителят предявил настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1947,00 лева, представляваща задължение на ответника за обезщетение по трудов договор № 73/075/17.05.2019г. в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 90 дни поради дисциплинарното му уволнение, ведно със законната лихва от 26.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като заема позиция за неоснователност на иска.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца. Счита договора за прекратен по реда на чл. 327, ал.1, т.1 и чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ без предизвестие от работника в следствие на невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност. Признава, че страните са се намирали в трудово правоотношение от 17.05.2019 година, като уговорката между страните била за обслужване на максимум 100 места. Ответникът посетил лично обекта, където установил съществени различия в описаните от работодателя преди сключване на договора условия, като бил въведен в заблуждение относно основните елементи от предмета на договора, тъй като седящите места в ресторанта били близо 600, без да е включена меката мебел в лоби бара. Въпреки това започнал да изпълнява поетите задължения. В следващите дни били настанени големи групи туристи и спортни отбори, които за разлика от клиентите на свободна консумация, изисквали обслужване независимо от това дали ще се хранят или не. Внезапно на 27.05.2019г. получил непоносими болки в долната дясна част на коремната стена, консултирал се с лекуващия си лекар по телефона, тъй като се намирал в Китен и получил изрична забрана за осъществяване на тежък физически труд.

Изискуемото натоварване, далеч надхвърляло физическите възможности на ответника, който бил на почти 60 г. и месец и половина се възстановявал след претърпяна хирургична интервенция за лечение на „Холецистектмия лапароскопика“ и поставяне на дренаж с обща анестезия. Многократно по-големия обем на работа, довел до невъзможност за престация на работна сила съгласно уговореното. При тези обстоятелства, на 03.06.2019 г. ответникът депозирал заявление за прекратяване на трудовия договор поради болест, довела до трайно намалена работоспособност по реда на чл.327,ал.1,т.1 и 325, ал.1, т.9 КТ.

С оглед на тези съображения моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните, че са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор /така и трудов договор №73/075 от 17.05.2019 г., л. 6 от делото/ и че брутното трудово възнаграждение на ответника е било в размер на 649,00 лв. месечно /така и т. 2 от трудов договор №73/075 от 17.05.2019 г./.

Не е спорно и обстоятелството, че по силата на сключения трудов договор ответникът К.Б. е поел задължение да полага труд на длъжността „главен готвач” в „Еврогрейд БГ“ ЕООД при уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на сумата от 649,00 лв. /така трудов договор и длъжностна характеристика, л. 6-9 от делото/ и допълнително възнаграждение по 0,6% за всяка година трудов стаж. Не е спорно, че със заповед № 001/10.06.2019 г. на основание чл. 330, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, поради налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът е уволнен дисциплинарно, тъй като бил извършил следното твърдяно от работодателя нарушение на трудовата дисциплина: на 28, 29 и 30 май 2019 г. не се е явил на работа.

Релевираното нарушение на трудовите задължения е квалифицирано от работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Установява се, че заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена лично на ищеца по пощата на 13.06.2019 г. /вж. писмени доказателства, л. 13,51-52 и 56 от делото/. В тази връзка следва да се посочи, че ищецът със становище от 22.06.2021 г. изрично оттегли оспорването на авторството на своя подпис в графата „получил“ на заповед № 001/10.06.2019 г. и откритото по-рано от съда производство по реда на чл. 193 ГПК бе прекратено /вж. протоколно определение от 13.07.2021 г./.

Не се спори между страните, а и се установява от приложените доказателства, че в хода на дисциплинарното производство от ищеца са искани обяснения с уведомление /л. 12 от делото/, по чл. 193 КТ, връчено на ищеца на 03.06.2019 г. На същата дата ищецът е депозирал писмени обяснения, с които е поискал трудовия договор да бъде прекратен по взаимно съгласие или в срока за изпитване /писмо, л. 38 от делото/. По делото се намира и заявление за прекратяване на трудовия договор поради невъзможност за изпълнение от 03.06.2019 г. /л. 39 от делото/, което няма данни да е достигнало до ищеца, тъй като ответникът двукратно оттегли всички свои доказателствени искания в отговора на исковата молба, вкл. и за предоставяне на справка от „Български пощи“ за датата на изпращане и получаване на посоченото заявление – т. 5 от доказателствените искания в отговора на исковата молба /вж. становище от 18.06.2021 г. и становище от 22.06.2021 г./.

По делото са представени и медицински документи – от страна на ищеца молба, ведно с карта за предварителен медицински преглед /л.

53-54 от делото/, а от ответника епикриза от 26.03.2019 г. /л. 37 от делото/.

При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:

Старозагорски районен съд е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 221, ал. 2 КТ.

Спорното материално право във връзка с предявената искова претенция се обуславя от възникването на следните материални предпоставки, свързани с приложението на чл. 221, ал. 2 КТ, според която „При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудов възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудов правоотношение“, а именно – 1/ наличие на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на заеманата от работника длъжност, 2/ заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ следва да е влязла в сила, 3/ като следва да са доказани размера на последното брутно трудово възнаграждение и 4/ срока на предизвестието. С обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда им се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Следователно обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ е предвидено да възмезди вредите произтичащи от прекратяване на трудовото правоотношение вследствие на дисциплинарно уволнение.

Преди да се произнесе по основателността на претенцията съдът следва да прецени характера на трудовия договор /срочен или безсрочен/. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. А ал. 4, т.2 на същия член сочи, че действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва: в случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

Страните не спорят, а че на 0273/075/17.05.2019 г. са сключили писмен трудов договор за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т.

1 КТ, с уговорен в него в полза на работодателя срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът приел да изпълнява при него длъжността „главен готвач“, с основно месечно трудово възнаграждение от 649,00 лева, с 0,6 % за всяка година трудов стаж, с уговорено тримесечно предизвестие и за двете страни за прекратяване на този договор /л. 6 от делото/.

Разпечатката съдържа 39 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f427b15-865f-4bec-9913-b92f2e6f845d