Акт от 12.04.2023, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 260007 гр. Несебър, 12.04.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, II – ри граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламен Дойков при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 525 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.Х.И. срещу ответниците А.А.Т. и Л.А.Т.. Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор ***в с. Р.– площ 759 кв. м. по скица. И. сочи, че е закупил на 21.01.2000г. от Д.Т. 215/560 ид. ч. кв. м. от дворно място, съставляващо парцел VII-360 в кв. 57 по плана на с. Р., на площ от 560 кв. м. Излага, че закупил от двамата съпрузи – Д.и А.Т.и гаражен етаж от изградената в режим на СИО двуетажна жилищна сграда, разположена в парцел VII-360 на площ от 560 кв. м. След сделката Д.Т. останала собственик на 345/560 идеални части. Навежда, че на 21.01.2000г. между посочените се сключил и договор за разпределение на ползване – ищецът да ползва югоизточната и югозападната част на парцела, при граници: улица, парцел VI, парцел V – дял втори от скицата, а дял първи бил отреден на Т.– северозападна и североизточна част на парцела. Ищецът сочи, че е извършил преустройство на гаражния етаж и изградил сграда 2(две) в скицата на поземления имот в отредената за ползване на Т.част – с тяхно съгласие, а те – сграда 3(три) в своята част. И. сочи, че на 14.11.2000г. закупил от А.Б.П.само 130/1195 ид. ч. кв. м. от съседния парцел VII-360 в кв. 57 по плана на с. Р., а Д.Т.закупила от същия собственик в режим на СИО със съпруга си 26/1195 ид.ч. кв. м. от същия парцел. Излага, че заедно с А.П. и Д.Т. *** искане по чл. 93 ППЗТСУ (отм.) за изменение на ЗРП на с. Р., с което 156 кв. м. от югозападната част на парцел VI-360 в кв. 57 да бъдат обособени и присъединени, ведно с улица тупик, като парцелът да стане с площ от 765 кв. м., а парцел VI- 360 в кв. 57 – да остане с площ от 1039 кв. м. Твърди, че площта на тупика била 49 кв. м., а той бил образуван по предшестващи промени на един голям бивш имот, за който отношенията били уредени тогава, като предназначението му е било само и единствено за достъп до парцел VII- 360, кв. 57. Ищецът сочи, че по силата на протоколно решение № 5/28.03.2001г. на АГКК при Община Несебър, със Заповед № 125 от 11.06.2001г. на кмета на Община Несебър било одобрено исканото частично изменение на РП. Твърди се, че след закупуването на тези части отпаднала необходимостта от съвместно ползване на приобщения тупик. След промяната всеки продължил да ползва отреденото при разпределение на ползване, ищецът ползвал новозакупените 130 ид. ч. кв. м., а тупикът бил ползван само от праводателите му. До тупика и той, и праводателите му си паркирали колите.

Сочи, че Т.искали да ползват и 26 ид.ч.кв.м., но до разрешение на този въпрос не се стигнало, а преди една година спрял да паркира там колата си. И. твърди, че направил заснемане и установил, че при първоначалното разпределение му е отредена по- малка площ от дела му в съсобствеността. Констатирал, че построената от него сграда 2(две) не накърнява дяловете в съсобствеността. От него бил изготвен актуален вариант за разпределение на ползването, който представил на съпрузите, но те не се съгласили и искали да ползват както целия тупик, така и 26 ид.ч. кв. м. И. установил, че Т.се снабдили с констативен нотариален акт № 111, том 13, рег. № 3629, дело № 3001 от 22.06.2005г. за собственост на 421/766 кв. м. ид. ч. – 395/766 ид. ч. – индивидуална собственост на Д.А.и 26/766 кв. м. – СИО от покупка. Счита този нотариален акт за неверен, тъй като Д.Т. е била собственик на 345/766 кв. м. идеални части – индивидуална собственост, а двамата съпрузи са на 50,5 кв. м. идеални части, от които 26 кв. м. – от покупката и 24,5 кв. м. половината от тупика. Твърди, че той притежава собственост върху парцела, както следва – 215 кв. ид. ч. от първата сделка, 130 кв. м. ид. ч – от съседен парцел и 24,5 кв. м. ид. части – половината от тупика. Оспорва ответниците да са владели негови части. Сочи, че с два нотариални акта - № 174 и № 175 от 21.08.2007г. Т.дарили на ответниците – Д.Т.

395/766 кв. м. идеални части, а двамата заедно – 26/766 кв. м. идеални части.

Намира, че с извършеното дарение е прехвърлено повече, отколкото собствениците са притежавали. Оспорва се твърдението на ответниците, че дворното място е придобило статут на обща част от 21.01.2000г., тъй като и след тази сделка има етажен собственик, който не притежава идеални части от дворното място. Твърди се, че А.Тодоров и към този момент не притежава собственост от дворното място. Обръща се внимание, че с договора от 21.01.2000г. е извършено разпределение на ползването, като по този начин всички собственици са изразили волята си незастроената част от дворното място да не е обща част. Твърди се, че дворът е обща част по предназначение и неговият статут би могъл да бъде променен. От съда се иска, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да установи с решението си при дял на ищеца като собственик на 369.5 ид.ч. кв. м. от процесния имот, че ответниците не са придобили от дарение повече от общо за двете 389.5кв.м. ид. ч. по двете дарения, тъй като праводателите им не са притежавали общо над 389.5кв.м. идеални части от същия имот. При условията на евентуалност се иска да бъде извършено определяне на притежаваните от съсобствениците идеални части в общите части при условията на чл. 40 от ЗС.

Иска се да бъде извършено разпределение на ползването върху този имот по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Претендират се разноски. Оспорва се като прекомерна претенцията за разноски на другата страна.

От ответниците А.А.Т. и Л.А.Т. в срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Излагат, че дворното място е със статут на обща част по чл. 38 от ЗС, а етажната собственост възникнала през 2000г. Не оспорват, че те, заедно с ищеца са собственици на това дворно място. Оспорват твърденията на ищеца, че е собственик на по-голям процент от дворното място.

Твърдят, че той е придобил 38,388 % идеални части от дворното място, а всяка от ответниците е собственик на по 30,806 % идеални части. Излагат, че сключените по-късно сделки не променят размера на това съотношение. Сочат, че изменението на дворищната регулация, одобрено със заповед на кмета на община Несебър няма вещнотранслативен ефект, тъй като регулацията не е приложена. Твърдят, че реалните части от съседния имот са придобити по давност – по реда на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ. С тези доводи се сочи, че не са налице основания за уважаване на иска в размера, посочен в исковата молба. Отправя се искане за разпределение на дворното място съобразно посочения от тях размер на идеалните части.

Претендират се разноски.

С Решение № 260070/ 22.03.2021г. на Районен съд гр. Несебър производството по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК е оставено без разглеждане като недопустим и производството е прекратено в тази му част. На основание чл. 40, ал. 1 от ЗС са определени припадащите се идеални части към самостоятелните обекти в съсобствения имот - ПИ с идентификатор *****, с адрес на поземления имот в с. Р., ул. „Ч.“ № *, площ – 759 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи парцели с идентификатори: *****, *****, *****, *****, *****, *****, ***** и *****както следва: 38,393 % идеални части от поземления имот за В.Х.И., ЕГН **********, с адрес *** – като собственик на гаражен етаж от сграда с идентификатор *****.1, 30,8035

% идеални части за А.А.Т., ЕГН ********** - като собственик на втори жилищен етаж от сграда с идентификатор *****.1, и 30,8035 % идеални части за

Л.А.Д., ЕГН ********** - като собственик на първи жилищен етаж от сграда с идентификатор *****.1. На основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е извършено разпределение ползването на дворното място, съставляващо незастроената част от поземлен имот с идентификатор ***в с. Р., между В.Х.И., ЕГН **********, с адрес *** – от една страна, и А.А.Т., ЕГН ********** и Л.А.Д., ЕГН ********** – от друга страна, съобразно дадения вариант от вещото лице Т.П. по съдебно-техническата експертиза – Скица на реалното ползване „Приложение 2 към гр.д. № 525/2020г. – съгласно твърденията на ответниците и съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗС – Вариант 1“, като дяловете за ползване са определени по скицата точки от 1 до 12 и е определено да се ползват както следва: В.Х.И. да ползва незастроената площ от 251 кв. м., защрихована със син цвят на скицата, означена като дял I, а А.А.Т. и Л.А.Д. да ползват незастроената площ от 388 кв. м., защрихована с червен цвят на скицата, означена като дял II, съобразно скицата на л. 123 от делото. Последната е била приподписана от съдията като неразделна част от решението.

С Решение № 326/

14.09.2021г. по в.гр.д. № 880/ 2021г. на Окръжен съд гр. Бургас решението на Районен съд гр. Несебър е отменено в частта, с която е оставен без разглеждане иска на ищеца по чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и в частта , с която е разпределено на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването на дворното място , представляващо незастроената част от поземлен имот с идентификатор ***в с. Р., между страните по делото. Със същото решение е обезсилено решението в частта, с която са определени на осн. чл. 40 от ЗС припадащите се идеални части към посочения имот.

С допълнително становище ищецът поддържа петитума на исковата си молба. Потвърждава, че предявява отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК. Наред с това се заявява, че страната иска при условията на евентуалност на първия главен иск такъв по чл. 40 от ЗС, както и втори главен иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС.

С допълнителна молба ответниците оспорват предявения отрицателен установителен иск. Твърди се, че с нотариалния акт от 2000г., е създадена съсобственост върху имота между ищеца и праводателите на ответниците.

В последващи сделки от 2000г. , А.П. била прехвърлила на Д.Т. и В.И. съответни ид.части от собственото си дворно място, представляващо парцел VI – 360, кв. 57 по плана на с. Р., който имот бил съседен на процесния. При тези сделки се била създала съсобственост върху парцел VI -360 , но не се прехвърляла собствеността върху реална част от посочения, която по – късно била присъединена към парцел VII- 360, защото се прехвърляли само ид. части. С последващото заявление от 21.11.2000г. по реда на чл. 93 от ППЗТСУ ( отм.) И., Т.и Папазова заявили искане за частично изменение на регулационни план за парцели VII – 360 и VI- 360 по плана на с. Р., като реална част с площ от 156кв.м. от югозапдната част на парцел VI – 360 била присъединена към парцел VII – 360 , с което последният станал с площ от 765кв.м., заедно с частта отредена за улица – тупик. Със Заповед № 125/ 11.06.2001г. на Кмета на Община Несебър било одобрено исканото частично изменение. Ответниците твърдят, че реалната част с площ от 156кв.м. от югозапдната част на парцел VI – 360, която била присъединена към парцел VII- 360 било станало по силата на посочената заповед, а не по силата на нотариалните актове. Неправилно ищецът твърдял, че по силата на заповедта били придадени вече закупените и притежавани от И. и Д.Т. ид.части от съседния парецл VI – 360, тъй като придаваемите части били винаги реални, а не идеални. Сочи се, че изменението на дворищно – регулационния план по взаимно съгласие на страните , представлявало особен ред за изменение на плана , което по същността си било договор за спогодба с вещнопрехвърлително действие. Прави се извод, че независимо, че са били собственици на ид. части от УПИ VI – 360, то ищецът и праводателите на ответниците са придобили собственост върху реална част на този парцел, която се придавала към собствения им УПИ VII – 360 по силата на изменение регулационен план, одобрен с посочената заповед, а не по силата на нотариалните актове. Заповедта не водела до промяна в притежаваните до момента ид. части от парцела, към който се придава част от друг парцел. По същият начин била придобита и собствеността върху тупика. Извежда се твърдението, че правата на страните са останали в същото съотношение – Д.Т. била собственик на 61.612% ид. части, а В.И. – 38.388% ид. части. От своя страна Д.Т. била дарила само 54.96% ид. части от дворното място.