Решение № 184 от 23.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Родина Б. Петкова като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263100600316 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Съдебното производство е въззивно по реда на чл. 313 и сл. от НПК, предмет на същото е присъда № 39/11.12.2025г., постановена по НЧХД № 40/2025г. по описа на Районен съд - Провадия, с която подсъдимият В. Б. Б. е бил признат за невиновен затова, че на 28.01.2025г. в гр. Провадия, причинил на Б. Б. Б., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан да е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Предвид произнасянето в наказателно осъдителната част, предявеният граждански иск в размер от 766.94 евро, предявен от Б. Б. Б. срещу подсъдимия, е отхвърлен като неоснователен.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител, който в срок е депозирал въззивна жалба, чрез процесуалния си представител адв. И. И..

В допълнението към жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. По – конкретно се твърди, че съдът неправилно е възприел писмените и гласните доказателствени средства, грешно е кредитирал свидетелските показания и е дал вяра на обясненията на подсъдимия. Искането е за отмяна на присъдата като подсъдимият бъде осъден за повдигнатото от частния тъжител обвинение, както и да бъде 1 уважен предявения граждански иск.

Процесуалният представител на жалбоподателя - адв. И., в съдебно заседание поддържа депозираната жалба като доразвива изложеното в нея.

Счита, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна от подс.

В. Б. и моли съдът да се произнесе с присъда в този смисъл.

Подсъдимият се явява лично, представляван от адв. С.. Защитникът поддържа, че първоинстанционният съд е постановил правилна и законосъобразна присъда. Молят съдът да потвърди така постановената присъда и да им бъдат присъдени сторените разноски.

В последната си дума, подс. Б. моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

След преценка на становищата на жалбоподателя, страните и на събраните по делото доказателства, въз основа на извършената цялостна служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, съдът прецени, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна.

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, Варненски окръжен съд приема фактическата обстановка така, както е описана в първоинстанционния акт. В тази връзка въззивният съд прие следната фактология:

Подсъдимият и частният тъжител били братя и от години били в изключително влошени отношения. Двамата живеели в гр. Провадия, в различни имоти - подсъдимият заедно със съпругата си, а тъжителят с тяхната майка - св. Яниславка Б.а на ул. „Стоян Мураданларски“ №4, за която се грижел подсъдимият и често я посещавал. Отношенията между свидетелката и нейния син - тъжителя Б. Б. също не били добри, като на същата била издадена действаща и към процесния момент Заповед за защита от домашно насилие с постановени мерки за закрила по ЗЗДН, включително и ограничителна такава касателно тъжителя. В съседен имот, където преди това била старата къща на св. Б.а, подс. В. Б. наел строителна бригада за изграждане на подпорна стена. Строителите идвали на обекта със син микробус, собственост на св. Симеонов който паркирали на улицата до имота и от който ползвали намиращи се в него инструменти и материали. На 28.01.2025г. се извършвали строителни дейности, свързани с подготвянето на кофраж, като при работниците бил и подс. В. Б.. Около 16:20 часа, тъжителят излязъл от дома си на двора и отивайки към оградата се приближил към подсъдимия, който се намирал на строежа в съседния имот, като поискал да му се върнат дадени от него на подсъдимия преди 10 години метални подпори хюнебеци. Във връзка с това между двамата възникнал словесен спор, в който тъжителят нарекъл брат си „тъпак“, „глупак“ и отправил към него и други подобни думи и изрази, а подсъдимият му казал да се прибира и да престане да се излага понеже е пил, както и не след дълго направил тъжителят, който се 2 прибрал в къщата. Около 19:30 - 19:40 ч. последният се обадил на св. Ал., с когото били приятели, с молба да го заведе с автомобила му до Бърза помощ в гр. Провадия, както и станало, а на следващия ден посетил Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, където бил освидетелстван. Видно от издаденото му СМУ, съдебния медик констатирал травматични увреждания, а именно - плитка дъговидна рана в дясната теменна област, драскотина в дясната половина на челото, две охлузвания на носа.

Така приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ПРС и са изведени въз основа на анализ на събраните допустими и относими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената съвкупност, послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени всички относими писмени и гласни доказателствени средства.

Така направените правни изводи на съда, на база приетата за установена и от въззивния състав фактическа обстановка, се споделят напълно и в следния смисъл.

Критиките към оценката на гласните доказателствени средства и писмените доказателства е необоснована. Районният съд задълбочено е поставил на изследване всички такива, относими към предмета на доказване, както и е отговорил на възраженията наведени по съществото на делото.

Показанията на свидетелите са детайлно обсъдени и съпоставени едни с други, както и с останалите доказателства по делото, като ясно съдът е посочил въз основа на кои от тях е основал фактическите си изводи.

В този смисъл въззивната инстанция намира, че не следва да преповтаря анализа на доказателствата от първата инстанция, тъй като изцяло ги споделя.

С оглед характера на възведеното обвинение и твърдяното в тъжбата деяние, фактологията следва да се установи основно на база на гласни доказателства. В тази връзка правилно проверяваният съд е разграничил две групи свидетелски показания: тези на св. Б.а и св. Симеонов и от друга страна – на св. Т.А..

Първоинстанционният съд подробно е изложил съдържанието, имащо отношение към инкриминираното деяние, на визираните гласни доказателства, като е изложил мотиви защо дава вяра на първата група свидетелски показания. В показанията на тези свидетели – очевидци са изложени факти относно мястото, времето и последователността на събитията, касаещи процесното деяние. Същите настоящият състав намира за достоверни и спомагащи за разкриване на обективната истина по делото, тъй като кореспондират помежду си и не са противоречиви.

Най - оспорваният от обвинението момент в доказателствената работа на съда е отношението му към показанията на св. Ал. като противостоящи на първата група гласни доказателства. Същите са анализирани, внимателно обсъдени в мотивите към присъдата, като са изложени пространни аргументи защо не се приемат с позоваване на съответните доказателствени източници, които въззивната инстанция споделя и със следните съображения:

3

Настоящият съдебен състав не може да приеме показанията на св. Т.А. за достоверни и приобщени безрезервно към доказателствения материал по делото, защото намира свидетеля за пристрастен и заинтересован от изхода на делото.

В производството са събрани множество писмени и гласни доказателства, които свидетелстват за изключително и трайно влошени отношения между Ал. и подсъдимия. По делото се установява, че подс. Б. живее в къща, която се намира в общ двор с тази на свидетеля. По повод това обстоятелство, между двамата има постоянни спорове, т. к. св. Ал. многократно е сезирал компетентните органи с твърдения, че къщата на подсъдимия е незаконно построена. Самият свидетел сочи, че подс. В. Б. и съпругата му /племенница на Т. Ал./ постоянно преминават през двора му и му пречат.

На следващо място, във връзка с показанията на св. Ал. за проведена среща със служители на Община Провадия, ВОС изцяло се солидаризира с изводите на районния съд, който е посочил, че в тази част няма как да бъдат кредитирани, защото остават изолирани и в противоречие с останалите гласни и писмени доказателства. В тази насока са изложени подробни и обосновани мотиви.

На следващо място, наличното по делото СМУ, видно и от показанията на св. Г. – мед. фелдшер, удостоверява състоянието на тъжителя и извършените мед. манипулации, но обстоятелствата относно причината за нараняванията, както и употребата на алкохол от тъжителя, се вписват в документа като заявени от самия него, а не възприети лично от медицинското лице.

В този смисъл, в извършената СМЕ също са констатирани травматични увреждания, но по никакъв начин не се доказва, че същите могат да имат за причина твърдяната от частния тъжител свада с подсъдимия.

След така направения анализ на доказателствения материал по делото, настоящият състав не достигна до правни изводи, различни от тези на първостепенния съд.

Правилна е преценката на ПРС, че не са налице данни, които да правят възможно предположението, че подсъдимият е извършил деянието по така възведеното обвинение. Фактическата обстановка е правилно установена, а правните изводи законосъобразни. Изводът, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за това подсъдимия да е осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна е напълно законосъобразен.

Вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения. Установените данни от доказателствените средства са правилно оценени, при спазване процесуалното изискване на чл. 301 ал. 2 от НПК, законосъобразно са мотивирали съда да приеме, че не е осъществен състава на престъплението за което е бил предаден на съд.

По възраженията, изложени в жалбата:

Съставът на ВОС не приема доводите, че първостепенният съд е игнорирал доказателства, както и несъгласието на частното обвинение по 4 отношение на подхода на Провадийски районен съд да предпочете едни доказателствени източници пред други и да кредитира тези, които противостоят на тезата на ч. т. Б. Б.. Това, както бе споменато по - горе е направено от съда при спазване изискванията на НПК, като обективно, всестранно и пълно са изследвани всички обстоятелства по делото. Няма недостатъци в правилността и последователността на разсъжденията на първоинстанционния съд, както и не се констатира превратно възприемане на свидетелски показания.

Като е признал подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, правилно контролираният съд е приел за неоснователен гражданския иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, резултат от такова престъпление, поради което е отхвърлил същия изцяло.

В настоящото производство са представени доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 350,00 евро, платени в брой от подс. В. Б., както и своевременно искане за присъждането им. Същите следва да бъдат възложени за заплащане от частния тъжител Б. Б., но от първия съд – ПрРС, в противен случай би се пренебрегнал принципа за двуинстанционна проверка на осъдителния диспозитив за разноски.

Поради горните съображения, настоящият състав счете, че не са налице основания за постановяване на нова, осъдителна присъда, като искането в жалбата по същество не може да се удовлетвори и същата се остави без уважение и на основание чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 39 / 11.12.2025 г., постановена по НЧХД № 40 / 2025г. по описа на РС - Провадия.