Решение № 375 от 26.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове:

Милена Панева

Надежда Трифонова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора А. Н. Близнакова като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200567 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по повод постъпил протест от представителя на Апелативна прокуратура- София срещу решение № 129 от 07.04.2023г. на Апелативен съд -София, НО, 8 въззивен състав, по ВНОХД № 992/22г. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Твърди се, че аналитичната дейност на въззивния съд е опорочена, доказателствата са интерпретирани превратно, липсва яснота във волята на съда относно фактите и правните изводи, поради което се застъпва тезата, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на посочените пропуски прокурорът намира, че грешно е приложен материалния закон и подсъдимата неправилно е оправдана. Прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Срещу решението на апелативния съд е постъпила касационна жалба и от повереника на частните обвинители и граждански ищци- В. и К. В.и / действащи чрез законния си представител М. В./- адв.Г.. Възраженията са срещу правните изводи на въззивния съд. Иска се от касационната инстанция да отмени решението му, да признае подсъдимата за виновна и уважи гражданските искове в пълно предявения им размер или да се върне делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание представителят на Върховна касационна прокуратура 1 заявява, че поддържа протеста с направените в него възражение. Акцентира на допуснати нарушения на чл.14 НПК, изразяващи се в превратно интерпретиране на част от доказателствата , както и на игнориране на други.

Частните обвинители и граждански ищци, и техните повереници, не се явяват пред настоящата инстанция.

Защитникът на подсъдимата М.- адв.Б. оспорва протеста и касационната жалба на частните обвинители. Не намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон. Подчертава, че при второто разглеждане на делото от въззивната инстанция, са изпълнени указанията, дадени в първото касационно решение.

Отстранени са допуснатите пропуски, осъществена е цялостна проверка на доказателствения материал. Не намира за основателно оплакването за превратно тълкуване на доказателства, като се спира подробно на аргументите на въззивния съд свързани с кредитирането на изслушаната и приета повторна комплексна съдебно-медицинска експертиза. Пледира за оставяне на решението в сила.

Подсъдимата поддържа становището на адвоката си, като в последната си дума заявява, че съжалява за случилото се, но е направила всичко възможно, за да предотврати настъпването на съставомерния резултат.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и жалба на частните обвините и граждански ищци В. и К. В.и, действащи чрез законния си представител М. В., становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда от 27.01.2021г. постановена по НОХД №49/2020 год. по описа ОС Видин, подсъдимата М. К. М. е призната за невиновна в това, на 04.02.2017г. в МБАЛ „Св.Петка“ Видин, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, като лекар акушер-гинеколог, чрез бездействие- не е направила ефективно кръвоспиране в оперативното поле на кръвотока от магистралните съдове на матката и долните артерии, в нарушение на чл.17, ал.2,т.4 от Наредба 1/96г. за организиране на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения и чл.81, ал.2,т.1 Закона за здравето, изразяващо се в забавяне взимането на решение за тотална цезарова хистероктомия, вместо предприетата суправагинална хистероктомия, след което е последвала остра масивна кръвозагуба, като по непредпазливост да е причинила смъртта на М. Ц., вследствие на което е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.123 НК.

По повод постъпил протест и въззивни жалби от частните обвинители и граждански ищци К. и В. В. / действащи чрез законния си представител М. В./ и от частния обвинител И. И. / чрез законния си представител К. К./ е било образувано въззивно производство пред АС София. С решение № 17 от 31.01.2021г. по ВНОХД № 473/2021г. присъдата на окръжния съд е била потвърдена.

Срещу решението на апелативната инстанция е постъпил касационен протест и жалба 2 от частните обвинители и граждански ищци- К. и В. В. / действащи чрез законния си представител М. В./. С решение № 105 от 15.09.2022г. по нд 392/22г. на трето наказателно отделение на ВКС, решението на въззивния съд е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

При второто разглеждане на делото от апелативния съд и след проведено въззивно съдебно следствие, с решение № 129 от 07.04.2023г. на Апелативен съд -София, НО, 8 въззивен състав, по ВНОХД № 992/22г. присъдата на окръжния съд отново е била потвърдена.

Касационният протест и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци К. и В. В.и са неоснователни.

Настоящото производство е второ по ред пред касационната инстанция. В тази връзка следва да се отбележи, че визираните в първото отменително решение пропуски, свързани с изведени фактически и правни доводи при доказателствен дефицит, рефлектирал върху обективността и всестранността на разследването, респективно отразил се негативно върху начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, са преодолени успешно.

Проведено е въззивно съдебно следствие, в рамките на което е назначена и изслушана петорна комплексна СМЕ, даваща отговори на неизяснени въпроси. Заключението й е пространно анализирано от въззивния съд, като са изложени подробни и аргументирани доводи относно адекватността и своевременно предприетите от подсъдимата необходими действия, в рамките на компетентността й.

Основните доводи на представителите на държавното и частното обвинение касаят допуснати съществени процесуални нарушения, които ще се разгледат приоритетно, тъй като са свързани с правилното формиране на вътрешното убеждение на съда, достоверността на фактическите изводи, вярната интерпретация на доказателствата.

В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се навеждат доводи преимуществено досежно обосноваността на въззивното решение. Прави се самостоятелен доказателствен анализ на експертните заключения и свидетелските показания, който очевидно не съвпада с този, на въззивния съд. Без да се сочат пропуски, които да могат да се разпознаят като съществени процесуални нарушения, се иска от касационната инстанция да направи други фактически заключения на базата на различна интерпретация на доказателствата. Такива правомощия касационния съд няма, доколкото е съд по правото и контролната му функция се отнася към законосъобразността на приетите процесуални действия, процесуалната годност на ползваните доказателства и вярната им интерпретация, както и до правилното приложение на закона.

Единствено доводът, който може да се разгледа в светлината на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, е възражението за недостоверно установяване на фактически положения, в разрез с приетите доказателства, което касае обективността при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, изискващо се в основните принципи очертани в чл.14 НПК. На страница 2 от жалбата касаторите твърдят, че въззивният съд в разрез със събраните доказателства е приел, че от момента на изваждане 3 на плода, до настъпване смъртта на пострадалата родилка, са изминали 15 минути.

Определят това като фактически извод, който не е верен. Доколкото изминалото време е от съществено значение за адекватността на предприетите от подсъдимата действия, същото има пряко отношение към законосъобразността на фактическите и правни изводи.

Разгледано по същество, възражението не е основателно. То се основава на некоректно изложени оплаквания. В мотивите на апелативния съд, касаещи приетите за установени факти точно се посочва / стр.8-9/, че в 15 ч. подсъдимата е извършила спешно секцио „Цезарея“ и в 15,12ч. е изваден жив плод. При настъпилия масиран кръвоизлив след опит да се отдели плацентата, при неовладяващо се кървене и наполовина спаднали към 15,35ч. стойности на хемоглобин и хематокрит екипът, в който се е включил и д-л Л. предприел суправагинална хистеректомия, но в 16,10ч. пострадалата получила брадикардия и починала. В мотивите към атакувания съдебен акт не се установя твърдението на касаторите за 15 минутен интервал между изваждане на плода и настъпване на смъртта, поради което и не може да се сподели оплакването за превратно и невярно интерпретиране на доказателствата.

Относно възраженията направени в протеста: Констатира се, че депозираният пред настоящия съд касационен протест не се отличава от предходния, подаден срещу първото въззивно решение, както правилно отбелязва и защитника на подсъдимата в пледоарията си пред настоящата инстанция. Възраженията са формулирани по структурно и смислово идентичен начин, без да се отчита факта, че при второто разглеждане на делото пред апелативния съд, е допуснато провеждане на съдебно следствие и са събирани нови доказателства. Въпреки това представителят на държавното обвинение твърди отново със същите аргументи, които са били изложени и в протеста срещу първото въззивно решение, че апелативният съд е допуснал превратна интерпретация на доказателствата, че не е аргументирана и ясна волята му да кредитира показанията на св.А. вместо да се довери на показанията на св.Е..

Посочените доводи ще се разгледат от настоящата инстанция, доколкото касаят всъщност пълнотата на мотивите към въззивното решение и се определят като оплаквания за противоречивост, опорочаваща яснотата на волята на съда, приравняваща я с липса на мотиви към съдебния акт.

На първо място, прокурорът счита, че този порок е засегнал фактическите констатации на съда, както и изводите относно обективната и субективна страна на деянието, за което се търси наказателна отговорност на подсъдимата. На стр.2 от касационния протест е посочено, че неясно е формулирана волята на съда, дали оправдаването на подсъдимата е резултат на обективна или субективна несъставомерност, като се отстоява тезата, че тези пропуски засягат пряко обвинителната теза, съдържащи „обективни твърдения, че подсъдимата е допуснала бездействие, като не е направила ефективно навременно кръвоспиране в оперативното поле на кръвотока от магистралните съдове на матката и допълнителните артерии идващи от тазовото дъно и стени, които сама е срязала, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт….“ Тук трябва да 4 се отбележи, че нито в обвинителния акт се съдържат обстоятелства, нито съдените инстанции при разглеждане на делото са установили факти, че подсъдимата е срязала кръвоносни съдове. Твърденията, изложени от обвинението, а и впоследствие разисквани в хода на съдебните следствия, са свързани с получения масов кръвоизлив след опит да се отстрани мануално плацентата след изваждането на плода, настъпилите усложнения, вследствие на срастванията на матката с околни органи, резултат от две предходни родоразрешения чрез цезарово сечение и същевременно констатираните по време на операцията врастване на плацентата в стените на матката. Неяснотата и противоречията, които съзира прокуратурата не биха могли да се преодолеят, тъй като отсъстват въобще факти, за които се иска разяснение.

Въззивното решение не търпи критика и в исканата от прокурора насокапревратност при анализа на доказателствата, илюстрирана с игнориране на експертното заключение и изложеното от вещите лица в съдебно заседание от 23.02.2023г., некредитиране на свидетелски показания на св.Е./ и фаворизирани на други / на св.А./.