Решение № 265 от 29.06.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Г.О. , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цветелина Св. Цонева като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20214120100697 по описа за 2021 година

Депозирана е искова молба от Д. М. М. с ЕГН **********, адрес: гр. Г.О., ул. *** чрез адв. Н.И. К. - ВТАК, със служебен адрес и адрес за призоваване: гр. Г.О., ул. *** тел.:

*** срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК: 103533691, седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, ***, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д., иск с правно основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД, представляваща недължимо изискана и заплатена такса от сумата от 171,00 лв. (сто седемдесет и един лева), представляваща сбор от начислените и събрани без основание суми по фактура № ТП 3301421391/16.01.2019 г.; фактура № ТП 3301446358/09.05.2019 г.; фактура № ТП 3301468026/01.08.2019 г.; фактура № ТП 3301489710/07.11.2019г.;фактура №ТП 3301524027/28.05.2020г.; фактура № ТП 3301546979/30.06.2020г.;фактура № ТП 3301547144/01.07.2020г.; фактура № ТП 3301562900/12.08.2020г. и фактура № ТП 3301612421/13.01.2021г.

Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ" АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. От страна на електроразпределителното дружество са издадени следните фактури - фактура № ТП 3301421391/16.01.2019г.; фактура № ТП 3301446358/09.05.2019г.; фактура № ТП 3301468026/01.08.2019г.; фактура № ТП 3301489710/07.11.2019г.; фактура № ТП 3301524027/28.05.2020г.; фактура № ТП 3301546979/30.06.2020г.; фактура № ТП 3301547144/01.07.2020г.; фактура № ТП 3301562900/12.08.2020г. и фактура № ТП 3301612421/13.01.2021г., всяка една от които на стойност 19,00 лв. (деветнадесет лева). Със всяка една от посочените фактури, ответното дружество е начислило наказателна такса за възстановяване на захранването до обекта на потребителя. Процесиите фактури, на обща стойност в размер на 171,00 лв. (сто седемдесет и един лева), са заплатени от ищеца, което се установява от приложените към исковата молба извлечение за фактури и плащания.

Ищецът счита, че не дължи на „ЕНЕРГО ПРО Продажби" АД сумата от 171,00 лв.

(сто седемдесет и един лева), начислена му с фактури като такса за възстановяване на захранването с електрическа енергия и същата е заплатена без основание.

Посочва се, че в ОУ на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД не е предвидена възможност 1 за начисляване на такса за възстановяване на прекъснатото електрическо захранване, каквото изискване е имало в чл. 37, ал. 1 от отменените с Решение № 798/20.01.2017 г., постановено по АД № 3069/2016г. на ВАС ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ06/21.07.2014 г. на ДКЕВР. Не са налице основания начислената такса в размер на 19,00 лв. за възстановяване на електрическото захранване да бъде тълкувана като разход по смисъла на чл. 21, ал. 1 от действащите ОУ, тъй като тази такса е предварително и презумптивно определена, без да бъдат съобразени действителните разходи, осъществени по повод прекъсването или възобновяването на електрическото захранване. Практически „ЕНЕРГО ПРО Продажби" АД е въвело една наказателна такса, чието заплащане противозаконно се вменява като задължение за потребителите, за да могат последните да упражняват правото си да получават доставка на електрическа енергия.

На следващо място, подобно на чл. 37 от отменените ОУ, клаузата на чл. 21 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, противоречи на чл.

122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.

Предвиденото изискване в чл. 21 от ОУ за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването е в противоречие с нормите на ЗЕ. В раздел IX „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия", чл. 122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с електрическа енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.

Според разпоредбата на чл. 124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването. Сочи се, че законът недвусмислено посочва, че енергийното предприятие възстановява снабдяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до прекъсването на електрическото захранване т. е. липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси или възстановяване на разходи, които предприятието евентуално е направило или би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на електрическото захранването. Единственото условие, поставено от закона относно възстановяването на захранването, е да са отпаднали причините наложили неговото прекъсване.

Дори действително да се извършени някакви разходи от доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването с електрическа енергия, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с електрическа енергия. С оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика, при уреждане на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Ако начисляваната от „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД такса за възстановяване на електрическо захранване е предварително определен размер на разходите за „прекъсване и за възобновяване на снабдяването", то ответника изисква авансово (предварително) заплащане на разходи - и то, не на реално реализирани, а на едностранно и произволно определени по размер. При тези обстоятелства клаузата на чл. 21 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД поставя електроснабдителното дружество в господстващо положение спрямо потребителя, поради което същата е неравноправна и на основание чл. 143, т. 18 от ЗЗП, доколкото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за вреди, поради 2 включване и изключване на снабдяването - без същите да бъдат доказвани по какъвто и да било начин.

Сочи се, че „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД няма каквито и да било правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва.

Това се потвърждава от собствените общи условия на дружеството. В чл. 20, ал. 1 от ОУ е посочено, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД има право да поиска от „Електроразпределение Север" АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия. Посоченият текст кореспондира и с чл. 14, т. 2 от ОУ, където се посочва, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД може да поиска от „Електроразпределение Север" АД прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. Чл. 21, ал. 1 от ОУ гласи, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изисква от „Електроразпределение Север" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. От посочените разпоредби личи, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изначално по никакъв начин не е ангажирано е фактическото прекъсване и възобновяване на снабдяването с електричество, които действия обичайно се извършват от друго дружество „Електроразпределение Север" АД. Това се потвърждава и от факта, че таксата за възстановяване преноса на електрическа енергия в размер на 19,00 лв., съответно таксата за експресно възстановяване преноса на електрическа енергия в размер на 38,00 лв., са посочени в Ценоразпис на услуги предлагани от „Електроразпределение Север" АД, с който ищецът не е бил запознат, нито се е съгласявал. От изложеното в настоящия абзац се налага важният извод, че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изначално не е извършило никакви разходи във връзка с прекъсване и възобновяване на снабдяването с електрическа енергия до процесния недвижим имот, доколкото тези дейности са осъществени от друго юридическо лице, а именно .Електроразпределение Север" АД. При тези обстоятелства, процесната сума е начислена и събрана от ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД неоснователно.

Гореизложените обстоятелства разкриват, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. В конкретния случай, още при самото получаване на сумите по деветте фактури, всяка една от които на стойност 19,00 лв., е липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на потребителя в това на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, поради което последното дължи възстановяване на недължимо заплатената сума.

Основавайки се на гореизложеното моли да се постанови решение, с което да се осъди „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК 103533691 да заплати на Д. М. М. с ЕГН ********** сумата от 171,00 лв., (сто седемдесет и един лева), представляваща сбор от начислените и събрани без основание суми по фактура № ТП 3301421391/16.01.2019 г.; фактура № ТП 3301446358/09.05.2019 г.; фактура № ТП 3301468026/01.08.2019 г.; фактура № ТП 3301489710/07.11.2019г.; фактура № ТП 3301524027/28.05.2020г.; фактура № ТП 3301546979/30.06.2020г.; фактура № ТП 3301547144/01.07.2020г.; фактура № ТП 3301562900/12.08.2020г. и фактура № ТП 3301612421/13.01.2021 г.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор в законноустановения срок. Предявеният иск е допустим, но неоснователен, като се оспорва изцяло същия.Ответникът счита, че не дължи всяка една от процесиите суми в размер на 19 лв., тъй като те са заплатени, върнати, свеоевременно на ищеца. Не е спорно между страните, че снабдяването с електрическа енергия действително е било прекъсвано.

Сумите по просрочените фактури са заплатена от абоната след падежа им, когато са заплащани и 19 лв. - такса за възстановяване и за експресно възстановяване на подаването на електрическа енергия.

3

Абонатът е включен в списък за възстановяване на електрозахранването, което е и извършено.

Твърди се, че за да настъпи падежа на безсрочното задължение е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, Именно от този момент може да се счита, че длъжникът е в неизпълнение, забава.Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно - правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона.

За да е налице неизпълнение на безсрочно парично задължение, законът изисква покана на кредитора - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Изключение от това правило изрично е предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана.

Изводът е, че задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага / но автоматично не определя падежа на задължението и не води до забава на длъжника.

За да настъпи падежа на безсрочното задължение е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Именно от този момент може да се счита, че длъжникът е в неизпълнение, забава.