Решение № 90 от 28.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Ирина П. Касационно търговско дело № 20248002902010 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. И. П. срещу решение № 126 от 07.06.2024г. по в.гр.д.№ 109/2024г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 112/2023г. на Окръжен съд Габрово за отхвърляне на иска с правно основание чл.432 КЗ, предявен срещу „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ АД за разликата над 36 000лв. до 80 000лв. претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата като пешеходка при пътно произшествие от 20.09.2022г.

Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281 ГПК. Изложени са съображения за нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради несъобразяване на вида и характера на причинените на ищцата множество увреждания - травма на главата, контузия на мозъка, количествено нарушение на съзнанието от по- лека степен, контузия на гръдния кош, на меките тъкани на дясната лицева половина и фрактура на дясната скула, които са причинили болнично лечение, домашно медикаментозно лечение с ограничение на физическата активност. Въведен е 1 и довод за настъпили усложнения от претърпяната мозъчна контузия, за които се твърди, че ищцата е освидетелствана с решение на ТЕЛК от 25.10.2023г.

Оспорва се и правилността на извода за намаляване на дължимото обезщетение за вредите от деликта и приетия размер на съпричиняване от 40 % като формирани в нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, които категорично да установят допуснати от пешеходката нарушения на правилата за движение по чл.113 и чл.114 ЗДвП. Искането е за отмяна на въззивния акт в обжалваната част и уважаване на иска в предявения размер от 80 000лв. със законните последици.

В писмен отговор ответникът „ЗАД ДаллБог: Живот и Здраве“ АД о спо р в а наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на касаторката поддържа жалбата и заявените с нея искания. Ответното дружество не изпраща представител.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивната инстанция е потвърдила извода на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за овъзмездяване на причинените на ищцата увреждания от пътното произшествие е 60 000лв., съпричиняването от нейна страна за настъпването му е в степен на 40% и дължимото застрахователно плащане е 36 000лв.

От фактическа страна съставът на Апелативния съд е приел за установено, че 71 годишната ищца е пострадала като пешеходец при ПТП на 20.09.2022 г. в гр. Габрово, когато при пресичане на улица ул. „Орловска“ на кръстовището с ул. „Хр. Ботев“ и ул. „Осми март“, е била блъсната от управлявания от Христо Ненков Василев мотоциклет марка „Хонда“, гражданската отговорност по отношение на който е застрахована при ответното застрахователно дружество. Мотоциклетистът Василев е осъществил ляв завой на кръстовището от ул. „Хр. Ботев“ по ул. „Орловска“ в посока гр. Велико Търново, а по същото време пешеходката е предприела пресичане на ул. „Орловска“, идвайки от ул. „Осми март“. Движила се е от дясната страна на ул. „Осми март“, където няма тротоар/банкет и за пресичане 2 на ул. „Орловска“ в този участък няма обозначена с пътен знак и/или маркировка пешеходна пътека. Тротоар има от лявата страна на ул. „Осми март“ и там, на кръстовището с ул. „Орловска“ , има обозначена пешеходна пътека тип „зебра“. Мотоциклетистът потеглил от спряло положение, изчаквайки преминаването на автомобили по ул. „Хр. Ботев“. Скоростта, която достигнал до мястото на удара била около 20 км/ч. Траекториите на пешеходката и мотоциклетиста се пресекли по средата на дясна лента в посока гр. Велико Търново, където се осъществил сблъсъкът между тях. Въз основа на заключението на автотехническата експертиза въззивният състав е приел, че и двамата участници са имали видимост един спрямо друг, която за определен момент е възможно да е била ограничена от преминаващи автомобили, но всеки един е имал техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП. Причината за осъществяването му според експерта се дължи на ненавременно възприемане на пешеходката от водача на мотоциклета, за когото опасността е възникнала на разстояние 15,6 м. от мястото на удара, поради което е могъл да предприеме спиране или заобикаляне, както и на това, че пешеходката, за която опасността е възникнала, когато се е намирала на 1,8 м. от мястото на удара, не е спряла, за да пропусне мотоциклета, а е пресякла коридора на движението му. Обсъдено е и заключението на допълнителната авто-техническа експертиза и приложения снимков материал, видно от които, при подхода на ул . „Осми март“ към ул. „Орловска“ от дясната страна няма тротоар, нито банкет - има затревена площ. От лявата страна на ул. „Осми март“ има тротоар, който продължава по ул. „Орловска“ и достига до пешеходната пътека на тази улица .

На места този тротоар е обрасъл с растителност, върху него има монтиран електрически стълб и бетонова конструкция, но според експерта, те не препятстват преминаването по тротоара, а дори той да не се ползва, за пешеходците е по-безопасно да се движат по пътното платно, покрай тротоара, с лице към идващите срещу тях автомобили, вместо от другата страна на платното, с гръб към автомобилите, както е сторила пострадалата ищца.

Въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза съставът на апелативния съд е приел за установено, че в резултат на пътното произшествие на ищцата е причинена черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка (без загуба на съзнание), изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясната слепоочно-челна област на главния мозък и в 3 лявата челна област на главния мозък и повърхностно разположен травматичен хематом в мозъчното вещество, която е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота за срока на хоспитализация от 12 дни в хирургично отделение; получила е и кръвонасядане в тилната област, контузия на гръдния кош с болка при натиск, оток на меките тъкани на дясната лицева половина, фрактура на дясната скула. Имала е оплаквания от главоболие и световъртеж. Възстановителният период от острия стадий на такава черепно-мозъчна травма е около 2 месеца, през които не е могла да става от леглото, нуждаела се от чужда помощ за елементарното си обслужване, търпяла е сериозни ограничения в личния си живот. При прегледа вещото лице е установило леки отклонения в неврологичния й статус и е поставило диагноза „церебрастенен синдром“ - посттравматична болестна слабост на мозъка, включваща комплекс от субективни оплаквания главоболие, световъртеж, безсъние, напрегнатост, лесна уморяемост, паметови смущения, концентрационна слабост. Експертът е установил, че получената от ищцата контузия на мозъка не е довела до увреждане кръвоносни съдове, а ищцата се намира в добро за възрастта й общо здравословно състояние.

При тези данни съставът на апелативния съд е приел, че справедливото обезщетение за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 60 000 лв. Изложени са мотивите, че този размер според съда е съобразен с принципа, че обезщетението следва да служи единствено за поправяне на вредите, а не да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия. При преценката си за размера на обезщетението съставът на апелативния съд е посочил, че съобразява икономическата конюнктура в страната към релевантната дата, лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, размера на минималната работна заплата през 2022 г. (710 лв.) и средната работна заплата в страната през третото тримесечие на 2022 г. по данни на НСИ (около 1800 лв.), както и съдебната практика при казуси със сходни травматични увреждания, проведено лечение и възстановителен период.

По въведеното в предмета на спора възражение за допуснато съпричиняване от пострадалата, в обжалваното решение е прието, че процесното пътно произшествие се дължи на поведението на двамата участници, като сблъсъкът е бил предотвратим от всеки един от тях: за 4 мотоциклетиста е било възможно да възприеме пешеходката като опасност още преди тя да стъпи на пътното платно на ул. „Орловска“, на което тя не е излязла внезапно; пешеходката от своя страна също е имала възможност да възприеме мотоциклетиста и да съобрази своето поведение с тази опасност.

Мотивирано е, че пострадалата е нарушила изискването на чл.113, ал.1 ЗДвП при пресичане на платното за движение да премине по пешеходна пътека. За неоснователна е приета тезата на ищцата, че е пресичала правомерно на пешеходна пътека - по продължението на тротоара. Аргументирано е, че съгласно § 6, т.54 от ДР на ЗДвП, на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, но в случая мястото на пресичане на ищцата не представлява продължение на тротоар, защото на ул. „Осми март“, откъдето тя е идвала, няма десен тротоар, който мислено да се свърже с левия тротоар на ул. „Хр. Ботев“ като същевременно в района на кръстовището е налична обозначена и маркирана пешеходна пътека. Констатирано е, че ищцата не е предприела пресичане по нея, а изначално е вървяла по ул. „Осми март“ и то при несъобразяване на разпоредбата на чл.108 ЗДвП - движила се е от дясната страна, където няма тротоар и по посоката на движението на пътните превозни средства , а не по левия тротоар. Даден е отговор, че дори да се приемат твърденията на ищцата, че растителността около левия тротоар е препятствала придвижването по него, при спазване на законовите изисквания, тя е била длъжна да се движи по пътното платно, непосредствено до тротоара, срещу идващите автомобили, за да може да ги възприеме; че достигайки кръстовището, тя е нарушила и забраната на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, защото преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразила с приближаващия се мотоциклет, а е имала възможност да го възприеме като опасност и съответно да изчака преминаването му. С тези мотиви е обоснован краен извод, че при съпоставяне на допуснатите от дели нквента нарушения на ЗДвП, довели до настъпването на ПТП, с тези на пострадалата пешеходка, причинили увреждането на здравето й, приносът на последната следва да бъде преценен на 40 %, какъвто е и определеният от първоинстанционния съд обем на съпричиняване, при съобразяване на обстоятелството, че пешеходците са по- уязвимите участници в движението.

С определение № 3419 от 16.12.2024г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и за задълженията на 5 съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по прекия иск на увреденото лице при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с оглед установената задължителна съдебна практика, изразена в т. ІІ на ППВС № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и формираната последваща практика на касационната инстанция по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК.

Допуснато е и касационно обжалване по материалноправния въпрос за предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и н а делинквента п р и допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК - т.7 от ППВС № 17/1963г. и практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.

По първия правен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е установена задължителна съдебна практика с т. ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, въз основа на която по реда на чл.290 ГПК е развита последователна практика на ВКС. С нея трайно е възприето, че в основата на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД са редица обективни обстоятелства, които в хипотезите на телесни увреждания са свързани с вида и тежестта на увреждането, интензивността и продължителността на болките, психическите и физическите последици, степента на възстановяване и др.