Решение № 156 от 17.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500611 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. П. М. и А. А. М.а (съпрузи), подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3965/08.11.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110108356 по описа на РС-Варна за 2023 год., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 558/20.02.2025 год., с което е уважен предявен от Д. Н.

К. срещу въззивниците ревандикационен иск, като е признато за установено в отношенията между ищеца Д. Н. К. и ответниците Н. П. М. и А. А. К., че ищецът е собственик на 50, 51 % ид. части от подпокривно пространство, цялото с площ от 104 кв. м., на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находяща се на адрес: гр.

Варна, ул. “К.Ш.“ *** и *** и н а 50, 51 % ид. части от външно стълбище на североизточната фасада на същата сграда и ответниците са осъдени да предадат на ищеца, на основание чл. 108 ЗС, владението върху 50, 51 % ид. части от подпокривното пространство и от външното стълбище на североизточната фасада на сградата с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обощено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, както и до неправилно установена фактическа обстановка, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се, че неправилно районният съд е установил ново фактическо положение, различно от уговореното между праводателите на страните още през 1959 г., доколкото уговорките не противоречат на закона. С Договор за групов строеж, сключен между С. Н. Ф. и 1

Д.Ф. Н.а – праводатели на страните по настоящото дело – през 1958 год., е уговорено, че „С. Н. Ф. ще притежава втория етаж, тавана и избените помещения, в които се влиза от към двора, а Д.Ф. Н.а ще притежава първия етаж и избените помещения с вход от към улицата." Уговорено е също и, че всеки етаж на сградата има следното разпределение: 2 стаи, кухня с ниша, хол, клозет- баня, и килер и с описаните избени и тавански помещения, като в същия смисъл е и поделителният протокол от 1960г., по силата на който тавана остава в собственост само на С. и С. Ф.и, (праводателите на ответниците и настоящи въззивници), както и поради обстоятелството, ч е таванът е изграден с отделни собствени средства на С. и С. Ф.и, което Н. К. е признал с полагане на подписа си и което е видно и от количествените сметки и финансовата стойност на всеки дял, съгласно приложените по делото строителни книжа. Съдът не е обсъдил в цялост и във връзка една с друга клаузите на поделителния протокол от 1960 год. и по - конкретно – не е обсъдил клаузите относно съотношението на правата на страните при евентуално бъдещо надстрояване на сградата, които според въззивниците са в съотношение 60, 285 % за семейство Ф.и и 43, 715 % за Н. К.. Приемайки различно положение първоинстанционният съд е допуснал неоснователно обогатяване на правоприемниците на Н. К., тъй като според делбения протокол праводателите на ответниците са участвали в стоежа с по-голям паричен дял. Между поделителния протокол от 1960 год. и договора за покупко- продажбата от 2016г., с който ответникът Н. М. е закупил жилището, находящо се на втори жилищен етаж в сградата с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, липсват други съглашения, както между самите поделители, така и между техните наследници и правоприемници. Не е съобразено също, че в поделителният протокол от 1960 година е налице изрична уговорка относно общата част – „покривът“ (но не и таванът) да се поддържа и ремонтира от съсобстветниците, но липсва уговорка за тавана, което обстоятелство, обсъдено с останалите доказателства, е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата на ответниците, че таванът на сградата е принадлежност към жилището на праводателите на ответниците – обстоятелство, което е уговорено в поделителния протокол от 1960 год. съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗС, която допуска да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. В тази насока е и сключеният през 1958 год. между праводателите на страните по настоящото дело договор за грубия строеж. Като не отчел горните обстоятелства първоинстанционният съд неправилно е приел, че таванът е „неизползваем“ и по същността бил обща част по естеството си, като в тази насока в жалбата са изложени пространни съображения и доводи.

Наведени са и оплаквания, че по делото липсват убедителни доказателства, от които да се установи как е определен размера (респ. обема) на общите части от сградата, притежавани от собствениците на отделните жилища.

Твърди се също, че липсва произнасяне и по наведеното от въззивниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ал. 2 от ЗС.

В обобщение въззивниците считат, че съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извод, че праводателите на страните С. и С. Ф.и и Д. Н.а К.а през 1959г. са приели за установено в отношенията помежду им кой каква част от построената сграда ще притежава. Същата уговорка е възпроизведена дословно и в Поделителен протокол от 1960г. С конклудентни действия поделителите си осигуряват един на друг необезпокоявано ползване и владение на уговорените части от сградата чрез изграждане на нарочен зид в изградената стълбищна клетка, чрез изграждане на външни стълбища, осигуряващи достъпа до избения етаж в частта на всеки, чрез изграждане на външно стълбище, предоставящо единствен възможен достъп до ниво 2 втори етаж и таван. Освен това през годините поделителите са си разделили и ползването на общото дворно място, чрез изграждане на масивен зид, преграждащ достъпа на всеки един до чуждата част. Сградата понастоящем има два административни адреса ул. К.Ш. ***. Всичко това сочи на установена и спазвана уговорка в продъжение на повече от 60 години, като съдът няма право да изменя договор, сключен между праводателите на страните тъй като основание за това липсва.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна и ищец по ревандикационния иск – Д. Н. К., оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.

В съдебно заседание въззивниците лично и чрез процесуални представители, поддържат въззивната си жалба.

В съдебно заседание въззиваемият (ищец) лично и чрез процесуални представители оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 108 ЗС.

В исковата си молба ищецът Д. Н. К. е навел следните твърдения:

Въз основа на договор за дарение, скл. с нот. акт № 97/10.03.1987 год. на ВнН, ищецът е придобил собствеността върху първи етаж на жилищна сграда в гр. Варна, ул. "А.А." (сега ул. "К.Ш.") ***, състоящ се от спалня, хол, кухня с ниша, стая, антре, баня и тоалет, сутеренен етаж, състоящ се от три стаи, коридор и подстълбище, гараж в двора, заедно с 1 / 2 от правото на строеж върху държавна земя – парцел III-4, кв. 989 по плана на 5-ти подрайон на гр. Варна, целият с площ от 420 кв. м. По действащата КККР имотът представлява самостоятелен обект (жилище) с идентификатор ***.1 на първи етаж на сградата с идентификатор ***, изградена в ПИ с идентификатор ***, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатори ***; ***; ***; *** и ***.

Дарителите Н. Д. К. и С.П. К.а са притежавали имота по силата на поделителен протокол от 14.03.1960 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 1024/14.03.1960г., вписан в РС-Варна, том 1, № 70/14.03.1960г., с който С. Н. Ф., С. П. С.ва и Н. Д. К. са прекратили съсобствеността си върху построената от тях двуетажна жилищна сграда, изградена въз основа на остъпеното им от ГНС-Варна право на строеж върху държавна земя – урегулирано място, съставляващо парцел III, кв. 989, в кв. "Лозовия разсадник", гр. Варна, с договор от 27.10.1959 г. и издаден билет за строеж № 660/05.06.1959г. на ГНС-Варна. Според поделителния протокол Н. Д. К. заема първия етаж от сградата със застроена площ от 104 кв. м, състоящ се от спалня, хол, кухня с ниша, антре, баня, тоалет, три стаи от избата, коридор и подстълбище, а С. Н. С.в и С. П. заемат втория етаж на сградата със същата площ и разпределение, заедно с две стаи и подстълбище в избата и целия таван, който е необитаем. Двуетажната сграда е с два административни адреса, като жилището на първия етаж на сградата е с адрес ул. "К. Ш." ***, а това на втория етаж е с адрес ул. "К. Ш." ***а.

С договор № 2075 от 13.09.1999 г., сключен на основание §1 от ПЗ на ПМС № 235/1996 год. ищецът Д. Н. К. е придобил 1 / 2 ид. част от правото на собственост върху дворното място, представляващо парцел III-4 в кв. 989 по плана на 5-ти подрайон на гр. Варна.

Ищецът твърди, че според одобрените на 20.11.1958 год. от ГНС-Варна проекти по част „Архитектура", жилищната сграда е проектирана като двуетажна, с изба под цялата застроена площ на сградата. Входът за първия етаж е разположен от 3 северозападната фасада към ул. "К.Ш." през вътрешно двураменно стълбище, а входът за втория етаж – от североизточната фасада към двора през вътрешно двураменно стълбище, което спира до това ниво. Над втория етаж е предвидено подпокривно пространство с надзид с височина 0, 45 м, с под на подпокривното пространство от покривен гредоред с долен пояс от дъски върху подложни столици. Покривната конструкция на сградата е дървена, четирискатна, с височина при билото от 2, 90 м.

Проектите не предвиждат достъп до подпокривното пространство от стълбищата за първия и за втория етажи, нито отвор за достъп до него от втория етаж; не е предвидено осветяване на подпокривното пространство, нито прокарването до него, респ. в него, на електрическа и ВиК инсталации. Площта на подпокривното пространство е равна на застроената площ на сградата – 104 кв. м. Сградата е била завършена и въведена в експлоатация през 1960 год. изцяло според предвижданията на одобрените проекти, с изключение на стълбището от североизточната фасада, което е било продължено до подпокривното пространство. Твърди, че по проект и фактическо изпълнение подпокривното пространство на сградата представлява общ неизползваем обем, служещ по естеството си единствено за изолация между гредоредната конструкция над втория етаж и покрива на сградата, поради което представлява обща част на сградата по чл. 38 ЗС и по разпореждане на закона принадлежи общо на етажните собственици при части, съразмерни на съотношението между стойностите на първия и на втория етажи към момента на възникване на етажната собственост (чл. 40 ЗС), които в случая са равни. Поради това поделителният протокол от 14.03.1960 год. не е произвел действие в частта му относно клаузата, според която С. Н. С.в и С. П.

С.ва получават в дял и целия неизползваем таван. Обща част на сградата е и стълбището от североизточната фасада на сградата, което е било продължено до подпокривното пространство.

Твърди още, че с договор за продажба, сключен с нот. акт № 113, томII, рег. № 3637/25.07.2016 год. на нотариус с рег. № 335 в Нот. камара, вписан с вх. рег. № 17852, том LVII, акт № 78/25.07.2016 год. по описа на СлВп-Варна, П. С.в Ф. и Е. С.ва М. са продали на Н. П. М. втори етаж от жилищната сграда в гр. Варна, ул. "К.Ш." N 4а, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.2 по КККР на гр. Варна, с площ от 104 кв. м., с описано в договора разпределение, заедно с две изби и подстълбище и целия таван, както и 1 / 2 ид. част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ от 459 кв. м. Според ищеца, подпокривното пространство на сградата представлява обща част, поради което счита, че договорът е произвел действие само до размера на притежаваната от продавачите идеална част от подпокривното пространство, съобразно чл. 38, вр. чл. 40 от ЗС. Към датата на договора ответникът Н. М. е в брак с ответницата А. А. К. – М.а, поради което и имотът е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност.