Решение № 7 от 29.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500537 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№10096/29.07.2024г. от О. А., с ЕГН:....., с постоянен адрес: гр. с.з.“ № 90, ет.4, ап. 16, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С.З.” № 66, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Д. Г. против Решение № 178/14.06.2024 год. по гр.д. 291/24 по описа на Окръжен Съд Стара Загора, с което се оставя без уважение жалба вх.№ 6811/22.05.2024г. от длъжницата О.

А. - ЕГН ********** от гр.С.З“ № 90, ет.4, ап.16 срещу постановление за разпределение, предявено й на 26.03.2024г. по изп.д.№ 2023...0400356 по описа на ЧСИ Р.М. на КЧСИ- София и район на действие района на ОСС т. З а г о р а . В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, като се излагат конкретни съображения във връзка с наведените пороци.

Посочва се, че за да отхвърли подадената от О. А. жалба, Окръжният съд е приел, че разпоредба на чл. 460 ГПК няма обвързваща сила по отношение на съдебният изпълнител и поредността за удовлетворяване на вземанията на взискателите може да бъде променяна по желание на някой от взискателите. Също така, окръжният съд застъпил становище, че взискателят може да се откаже от привилегията си, така, както е застъпено в ТР №2/2021 1 на ВКС-София. Поддържа се обаче, че в настоящият случай, взискателят по изп.дело 356/23 - „Ф.Г. 1“ ЕООД не е се отказал по никакъв начин от качеството си на ипотекарен кредитор, нито е заличена ипотеката върху имота, нито има някакво надлежно формулирано искане за отказ от права.

Това, което бил поискал писмено взискателя, е да се погаси вземане по друго присъединено дело, по което той също е взискател, но хирографарен. О. А. обаче не била длъжник по присъединеното дело, а единствено по дело изп.д.

356/23 по описа на ЧСИ Р.М.. Поддържа се, че тя е станала солидарен длъжник именно защото задължението, за което е приела да отговаря, е обезпечено с ипотека и същото би следвало да се погаси (изцяло или частично) от продажбата на ипотекираният имот. Вместо обаче да погаси задължението, обезпечено с ипотека от продажбата на ипотекираният имот, с обжалваното разпределение, ЧСИ М. първо погасила друго хирографарно вземане, по което О. А. не е длъжник. Поддържа се, че по този начин пряко се нарушавали нейните права и интереси като длъжник в изпълнителното производство, тъй като, въпреки че е продаден ипотекиран имот за задължение, за което тя отговаря, с получената сума се погасява друго задължение, за което тя не отговаря. При това положение, нейното задължение по изп. дело №356/23 по описа на ЧСИ Р.М. не се намалявало, като тя трябвало да отговаря за същото задължение и с останалото си неипотекирано имущество. Излагат се съображения, че, несъмнено, разпоредбата на чл. 460 ГПК представлява императивна правна норма, за спазването на която съдът следва да следи служебно. Счита се, че като е приел, че неспазането на предвиденият в чл. 460 ГПК ред за погасяване на задълженията, не е закононарушение, Окръжният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, в т. число Решение № 74 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 4150 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Моли да се отмени Решение № 178/14.06.2024 год. по гр.д. 291/24 по описа на Окръжен Съд Стара Загора и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени извършеното разпределение на сума от публична продан по изп.д. 356/23 по описа на ЧСИ Р.М. Per N ..., предявено на 26.03.2024 год, като се укаже на съдебния изпълнител при спазване поредността на привилегиите да погаси изцяло вземанията от първи и втори ред и с останалата сума частично вземането от ред три - за ипотеката, като останалите 2 вземания по изпълнителните дела останат неудовлетворени.

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, легитимирано да обжалват неизгодния за него акт на окръжния съд.

В законния срок, от взискателя „Ф.Г. 1“ ЕООД и от длъжника Н. Т. Н. са постъпили отговори по жалбата, с които се оспорва същата като неоснователна, като се иска да бъде потвърдено обжалваното решение.

След преценка на материалите по делото, съдът намира следното:

По делото няма спор, а и се установява от материалите по изп. дело 356/23г. по описа на ЧСИ М., че изпълнителното производство е било образувано на 13.10.2023 г. по молба на „Ф.Г. 1“ООД срещу солидарните длъжници Н. Т. Н., О. А. и „Ф.“- ООД, въз основа на изпълнителен лист № 960/07.06.2023г. по ч.гр.д.№ 390/2023г. по описа на РС- Ст.Загора за сумата общо 362 166,54 лв., от която 26 500,02 лв. главница, дължима по чл.4.2, изр.1 от Договора за кредит; 335 666,52 лева – главница, дължима на основание обявена предсрочна изискуемост по реда на чл.10.3, във връзка с настъпил случай на неизпълнение по чл.9.1 от Договора за кредит; 5 446, 49 лв. договорна лихва; 501, 53 лв. застрахователни премии, както и сумата 7 733, 64 лв. за държавна такса и 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В хода на изпълнителното производство, на основание чл.458 от ГПК, като взискател е била присъединена Държавата. По искане на взискателя, ЧСИ е извършил опис на ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот, собственост на солидарния длъжник Н. Т. Н.- апартамент №16, в гр.С.З.“№90, който е бил продаден на публичната продан за сумата от 194 399 лв. на взискателя „Ф.Г. 1“ ООД.

Установява се също, че ЧСИ Р.М. е изготвила обжалваното Разпределение на 25.03.2024г., предявено на длъжниците на 26.03.2024 г., в което подлежащите на изплащане вземания на взискателя „Ф.Г. 1“- ООД са посочени чрез общия им размер и по длъжници, и индивидуализирани чрез посочване на размерите на главница, законна лихва, неолихвяемите суми, включващи платените такси и разноски на ЧСИ и неплатените авансово дължими такси и разноски на ЧСИ, а на присъединените взискатели ТД на НАП-гр.Ст.Загора и Община- Ст.Загора са посочени съответно в общ размер за длъжниците Н. Т. Н. и О. А./бивши съпрузи/ и в размер на дължимите от всеки един от тях местни данъци и такси. Сумата от 194 399 лв. е била 3 разпределена, като след погасяване на вземанията с привилегии по т.1 и т.2 на чл.136 от ЗЗД, с остатъка от 187 459,71 лв е пристъпено към погасяване на вземанията на взискателя „Ф.Г. 1“ООД, както следва:

1. задължение по ид 357/2023г в размер на 50 880,71 лв. /в това число адв. възнаграждение в размер на 2100 лв./, от което е погасена част в размер на 48 780,71 лв;

2. задължение по ид 122/2024г в размер на 121 916,35 лв, което е погасено изцяло;

3. задължение по ид 356/2023г, обезпечено с дог. ипотека, в размер на 424 735,60 лв., от което са погасени 16762,20 лв.

От материалите по делото се установява, че преди извършване на разпределението на получената сума от публичната продан на недвижим имот, собственост на солидарния длъжник Н. Т. Н.- апартамент №16, в гр.С.З.“№90 в размер на 194 399 лв, с молба вх.№2956/25.03.2024г., подадена по изп. дело 356/23г. от взискателя „Ф.Г. 1“ООД и длъжника Н. Т. Н., е поискано от ЧСИ с получената парична сума от проданта на този имот, лична собственост на длъжника Н. Т. Н., първо да се погасят присъединените вземания на взискателя „Ф.Г. 1“ООД към посочения длъжник по изп. дело №357/23г. и изп. дело №122/2024г. по описа на същия ЧСИ и едва след това да се премине към удовлетворяване на вземането на взискателя по изп. дело 356/23г. Така е процедирал и ЧСИ, като първо разпределил суми за погасяване на присъединените хирографарни вземания на взискателя и след това на привилегированото му по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД вземане по изпълнителното дело, обезпечено с ипотека.

В тази връзка, съдът съобрази, че според приетото в мотивите по т.1 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г по т.д.№2/2021г на ОСГТК на ВКС, нормите на чл. 136 ЗЗД, независимо че се намират в материален закон, са процесуални по своя характер, тъй като уреждат привилегиите като ред на удовлетворяване на вземанията на кредиторите в изпълнителния процес.

Доколкото тези норми не са материалноправни, за тях са неотносими задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които за правилното приложение на императивна материалноправна норма съдът следи служебно. Привилегията е процесуално право на кредитора, функционално свързано с вземането му, тъй 4 като обезпечава неговото удовлетворяване. Ето защо, предвидените в чл. 136, ал. 1, т. 1-6 ЗЗД привилегии създават за съответните кредитори право на предпочтително удовлетворяване, но единствено от волята на взискателя зависи дали да защити това свое процесуално право, като вкл. е допустим и отказ от него.

В аспекта на гореизложеното, това означава, че в настоящия случай, единствено взискателят „Ф.Г. 1“ ЕООД е легитимиран да оспорва законосъобразността на извършеното с процесното разпределение удовлетворяването първо на непривилегировани негови вземания (по изп. дело №357/23г. и изп. дело №122/2024г. по описа на същия ЧСИ), преди това, обезпечено с ипотека върху имота на длъжника Н., тъй като привилегията е процесуално право на кредитора, функционално свързано с вземането му, доколкото обезпечава неговото удовлетворяване. В случая, взискателят не е обжалвал разпределението по законоустановения ред, а както се посочи погоре, преди извършването му дори е поискал изрично от ЧСИ, с молба вх.

№2956/25.03.2024г., с получената парична сума от проданта на имота, лична собственост на другия длъжник Н. Т. Н., първо да се погасят присъединените вземания на взискателя към посочения длъжник по изп. дело №357/23г. и изп. дело №122/2024г. по описа на същия ЧСИ и едва след това да се премине към удовлетворяване на вземането на взискателя по изп. дело 356/23г. Както се посочва в мотивите на цитираното ТР на ВКС, уредените в чл.136 ЗЗД привилегии представляват процесуално право на взискателя, което той може да прецени дали да реализира, вкл. би могъл да се откаже от него. В случая, взискателят сам е пожелал с получените от продажбата на ипотекираното за обезпечаване на вземането му към длъжниците имущество - апартамент №16, в гр.С.З.“ №90, да се погасят негови вземания по други изпълнителни дела към длъжника Н. Т. Н., чийто имот - лична собственост, е бил предмет на публичната продан, , като по този начин се е отказал от привилегията си първо да се удовлетвори вземането му по чл.136, т.3 ЗЗД, обезпечено с ипотека върху този имот.

Следва да се отбележи, че в случая не се касае за отказ от самото ипотечно право, както се поддържа в жалбата, вкл. че не бил направен такъв от взискателя и че не била заличена ипотеката, а за отказ от процесуалното право на взискателя относно реда на удовлетворяване на вземанията съгласно чл.136 ЗЗД, който е изцяло в правото му да извърши съобразно личната си преценка.

5

Следва да се има предвид също, че по този начин, взискателят по своя преценка се е лишил от възможността да се удовлетвори първо привилегированото му вземането от получената при продажбата на ипотекираното за обезпечение на това вземане имущество на длъжника Н. Т.

Н., като с продажбата на ипотекираното имущество се е изчерпало и самото ипотечно право на кредитора. Тази негова субективна преценка обаче не може да се оспорва или атакува от длъжника, учредил обезпечението върху имуществото си, а още по-малко от друг съдлъжник, какъвто в случая се явява жалбоподателката, тъй като се касае за привилегия, от която кредитора може да се възползва, но може и да не се възползва.

В тази връзка, не може да бъде споделено възражението в жалбата, че О.

А. е станала солидарен длъжник именно защото задължението, за което е приела да отговаря, е обезпечено с ипотека върху имота на другия длъжник Н. и че поради това, същото би следвало да се погаси (изцяло или частично) от продажбата на ипотекираният имот. На първо място, от данните по изп. дело е видно, че самата тя също е учредила ипотека за същото вземане върху други имоти, нейна лична собственост, какъвто обаче процесния не е. Освен това, ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо парично вземане и дава възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на публична продан ипотекирания имот, като се удовлетвори от неговата цена, в случай, че длъжникът не изпълни доброволно паричното си задължение. С други думи, касае се за вещно обезпечение в полза на кредитора, а не в полза на длъжника, съответно привилегията по чл.136 ЗЗД е право на кредитора, а не на длъжника. Ето защо, обстоятелството, че в конкретния случай, ипотеката върху имота, лична собственост на длъжника Н., е учредена за обезпечаване задължението към взискателят „Ф.Г. 1“ ЕООД по изп. дело 356/23г., по което съдлъжник се явява и О. А., не променя факта, че преценката дали да се удовлетвори от получената от продажбата на ипотекирания имот сума за вземането си, за което е учредена ипотеката или за друго свое вземане, независимо дали това друго вземане е към ипотекарния длъжник Н. или към съдлъжника О. А. и дали е привилегировано или хирографарно, е на взискателя, а не на длъжниците.