Решение № 827 от 13.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503883 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 260255 от 28.09.2020г., постановено по гр.дело № 9064/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав, И. Е. Е. и Д. Р. Е. са осъдени да платят солидарно на „Юробанк България” АД сумата 35 503,17 швейцарски франка част от непогасената главница в общ размер 47 324,99 швейцарски франка за периода от 10.06.2015г. до 03.07.2018г., дължима по договор за потребителски кредит № HL 30909 от 12.06.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2018г. до окончателно плащане и сумата 480 лева за нотариални такси - част от общо 931,88 лева нотариални такси по същия банков договор, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК да платят сумата 8 583,28 лева за разноски по делото; на основание чл. 47, ал.6, изр.2 ГПК е намалено адв.възнаграждение на назначения от съда особен представител на ответниците -адв. С. К., от 2 850 на 1 172,20 лева.

С определение № 265842 от 08.12.2020г., постановено по гр.дело № 9064/2018г. на СГС, ГО, 9 състав, е оставена без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК на адв. К. в частта относно присъждането на пълния размер на адвокатското му възнаграждение за особен представител на ответниците и на основание чл. 248 ГПК е изменено решението от 28.09.2020г. в частта за разноските, като възложените в тежест на ответниците разноски са намалени от 8 563,28 лева на 6 905,48 лева.

Въззивна жалба срещу решението на СГС е подадена от И. Е. Е. и Д. Р. Е., чрез назначения от съда особен представител адв. С. К.. Жалбоподателите, чрез 1 особения си представител сочат, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържат, че ищецът не е процесуално легитимиран да води осъдителния иск, тъй като ответниците не са уведомени за извършената цесия. Сочат, че не са редовно уведомени от банката-ищец и за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като не са налице предпоставките на чл. 47 ГПК. Смятат, че съдът не е съобразил, изложените в писмените бележки доводи за неравноправност на клаузите на чл. 4, т.1 и т.2 от договора за кредит и относно незаконността на начислените банкови такси в размер 594,50 швейцарски франка. Искат да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец „Юробанка България” АД, чрез пълномощника адв. Д.М., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Постъпила е частна жалба от адв. С. К. против определението № 265842/08.12.2020г., постановено по делото, в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК относно присъждането на пълния размер на адвокатското му възнаграждение за особен представител на ответниците.

В предвидения в процесуалния закон срок от „Юробанк България” АД, чрез адв. М., е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса в срока по чл.259 ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Юробанк България” АД с искова молба, с която против И. Е. Е. и Д. Р. Е. е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр. чл.432, ал.1 ТЗ, за осъждане на ответниците да платят на ищеца 35 503,17 швейцарски франка, представляващи част от общата сума на главницата в размер 47 324,99 швейцарски франка за периода от 10.06.2015г. до 03.07.2018 г. по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата 480 лева нотариални такси за периода от 29.05.2018г. до 03.07.2018г.

В исковата молба се твърди, че на 12.06.2008г. е сключен договор за потребителски кредит в швейцарски франкове между ищеца и ответниците, по силата на който банката им е предоставила равностойността на 32 300 евро. Сочи се, че на 18.06.2008г. кредитът бил усвоен в швейцарски франкове и на ответниците са предоставени 53 321 швейцарски франкове в равностойност на 32 300 евро. Твърди се, че по силата на сключения договор, сумата следвало да бъде върната за 300 месеца с годишна лихва, формирана като сбор между базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити във франкове, който към датата 2 на сключване на договора бил в размер 4,5% и договорна надбавка в размер 1,65%, като в чл. 4 от договора били уговорени и дължимите от кредитополучателите такси.

Твърди се, че на 10.01.2012г. страните сключили допълнително споразумение, с което предоговорили съществуващите към датата на сключването му задължения; съгласили се, че редовната главница е в размер 50 432,27 швейцарски франка; уговорили са фиксирана годишна лихва в размер 5,23% и размер на погасителните вноски по 220 швейцарски франка.

Ищецът сочи, че на 15.07.2008г. с договор за цесия прехвърлил вземането си по договора за кредит на цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, като на 25.10.2017г. с нов договор за цесия „Бългериеън Ритейл Сървисиз” АД прехвърлило обратно на Банката вземането, като за извършените прехвърляния ответниците били уведомявани надлежно.

Твърди се, че поради неплащане на месечните вноски банката е отнесла кредита в просрочие и с нотариални покани, връчени на 28.05.2018г. по реда на чл. 47 ГПК уведомила длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита и им е предоставила 7 дневен срок за погасяване на задълженията. Сочи се, че и до момента не са постъпили никакви плащания, като от 10.06.2015г. до 28.05.2018г. непогасените вноски за главница и лихва са 37 на брой. Ищецът твърди, че задълженията са в общ размер 59 937,32 швейцарски франка, от които 47 324,99 швейцарски франка-главница за периода от 10.06.2015г. до 03.07.2018г; 10 467,99 швейцарски франка – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.06.2015г. до 28.05.2018г.; наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) в размер 1 445,09 швейцарски франка, за периода от 10.06.2015г. до 03.07.2018г.; 594,50 швейцарски франка-банкови такси за периода от 10.06.2015г. до 03.07.2018г.; застраховки; нотариални такси в размер 931,88 лева. В това производство ищецът претендира сумата 35 503,17 швейцарски франка- част от главницата по договора за потребителски кредит и сумата 480 лева-част от дължимите нотариални такси, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответниците И. Е. Е. и Д. Р. Е., чрез назначения от съда особен представител адв. С. К., оспорват предявения иск по основание и размер. Сочат, че договорът за цесия от 2017г. не им надлежно съобщен от предишния кредитор, поради което и оспорват активната процесуално правна легитимация на Банката – ищец да води осъдителен иск против тях.

Поддържат, че не е налице редовно връчване на нотариалните покани, съдържащи изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем. Правят възражение за изтекла погасителна давност относно исковите претенции.

В допълнителна искова молба „Юробанк България” АД поддържа изложените вече твърдения, оспорва възраженията на ответниците, направени с отговора и прави уточнение на исковата претенция.

В срока по чл.373 ГПК с допълнителен отговор ответниците, чрез адв. К., поддържат направените вече оспорвания и възражения.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно 3 разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.06.2008г. е сключен договор за потребителски кредит № HL 39090/12.06.2008г. между ищцовата банка „Юробанк

България” АД и ответниците И. Е. Е. и Д. Р. Е., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 32 000 евро, по курс „купува” за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.

Според чл. 5 от договора крайният срок на погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояването му; според чл.6 кредитополучателите дължат месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, посочен в погасителен план, неразделна част към договора, като погасяването се извършва в швейцарски франкове.

В чл.3, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период плюс договорна надбавка от 1,65 пункта; посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер 4,5%. Според чл.3, ал.3 от договора, при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи на банката и лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта.

В чл.4 от договора са уговорени и дължимите такси за управление на кредита. Според чл. 13, ал.1 за обезпечаване вземанията на банката, в това число главница, лихви, такси, комисионни и други разноски, кредитополучателят учредява договорна ипотека върху недвижимия имот, описан в чл.1 от договора, като в ал. 2 е посочено, че разходите за оценка на имота, както и всички такси по учредяването, вписването, подновяването и заличаването на ипотеката са за сметка на кредитополучателите.

Според чл. 18 от договора при непогасяване на която и да е вноска от кредита, както и при неизпълнение на задълженията по него от страна на кредитополучателите, банката може да направи кредита изцяло и частично предсрочно изискуем, а в ал.2 е посочено, че при неплащане на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.

Представено е приложение към договора за банков кредит, подписано на 18.06.2008г., според което сумата по кредита е усвоена на 18.06.2008г.; към тази дата курс „купува” на банката за швейцарския франк към еврото е 1,650800 и спрямо този курс предоставеният и усвоен кредитен лимит е 53 321 швейцарски франка.

На 15.07.2008г. е сключен договор за цесия между „Юробанк България” АД4 цедент и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД-цесионер, с който банката прехвърля на цесионера всички свои вземания по договори за потребителски кредити; потребителски и жилищни кредити и други, в това число и вземанията по договор за кредит, сключен с И.Е. и Д.Е. (приложение към договора за цесия).

На 10.01.2012г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД и И. Е. Е. и Д. Р. Е. е сключено допълнително споразумение, с което във връзка със сключения договор за потребителки кредит № HL39090/2008г. страните констатират, че задълженията на Е.и към датата на споразумението по договора са в размер 50 432,27 швейцарски франка; в чл. 4 от споразумението уговарят 6 месечен срок за облекчено погасяване на дълга с фиксирана годишна лихва 5,23 % при месечна погасителна вноска в размер 220 швейцарски франка. В допълнителното споразумение страните уговарят и начина на погасяване на кредита след изтичането на облекчения период.

На 25.10.2017г. с договор за прехвърляне на вземания „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД обратно прехвърля на ищцовата банка вземанията по изрично посочени договори за кредит, в това число и вземанията по договора за кредит с ответниците.