Определение № 159 от 19.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 266/2023
- Вид
- Определение № 159
- Подписан
- 19.05.2023
- В сила
- 18.05.2023
- Състав
- Пламен Борисов, Милена Карагьозова, Илина Гачева
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 178 · Наказателно-процесуален кодекс
- Чл. 178, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 50 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159 гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Борисов
Членове:
Милена Карагьозова
Илина Гачева като разгледа докладваното от Милена Карагьозова Въззивно частно наказателно дело № 20234100600266 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. с ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Й. Ц. Й. от ВТАК, повереник на Й. А. В. от гр. С., ул. „А. К.“ № 1, вх. ., ет. 6, ап. ., с ЕГН **********, срещу Определение № 12/30.01.2023 г., постановено по ЧНД № 236/2022 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО – Павликени от 14.12.2022 г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24. ал. 6, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК на наказателното производство по досъдебно производство № 95/2021 г. по описа на ОДМВР – Велико Търново, водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че в случая са спазени законовите изисквания за уведомяване на пострадалия за издаденото постановление за спиране на наказателното производство. Излага, че не е спазен редът за връчване на съобщения, призовки и книжа по наказателни дела, както и че пострадалият не е надлежно уведомен съгласно чл. 50 от НПК за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК. На следващо място се твърди, че съдът е бил длъжен да провери обосноваността на прокурорския акт, като извърши преценка дали разследването на досъдебната фаза е било проведено обективно, всестранно и пълно и дали са събрани всички възможни и необходими доказателства, както и дали фактическите и правни изводи на прокурора съответстват на доказателствата по делото. Излагат се подробни аргументи относно неправилното заключение на прокурора, че в случая липсва извършено престъпление от общ характер, а само такова по чл. 130 от НК, което е станало основание за спиране на наказателното производство, а в последствие и за неговото прекратяване. По изложените мотиви, моли съда да отмени обжалваното определение, с което е потвърдено постановление за 1 прекратяване на НП, вместо което да отмени постановлението на прокурора и да върне делото за продължаване на производството, с изрични указания за уважаване на направените искания за събиране на доказателства.
Препис от постъпилата жалба е изпратен на РП – Велико Търново, ТО – Павликени и пострадалия Б. С., които не излагат становище по жалбата.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази подадената частна жалба, доводите изложени в нея, доказателствата по делото и след като в изпълнение на законовите си правомощия служебно провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на контрол първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:
Досъдебното производство по делото е образувано на 25.04.2021 г. за това, че на 25.04.2021 г. е землището на гр. С. е причинена на Б. Л. С. лека телесна повреда, изразяваща се в ерозия /рана/ от вътрешната страна на горна устна и външно изразен лек оток и зачервяване от външната страна вдясно, като деянието е извършено по хулигански подбуди – чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
С постановление за спиране на наказателното производство от 13.05.2022 г. прокурорът е приел и подробно аргументирал липса на извършено престъпление по възможните състави – чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – нанасяне на средна телесна повреда; по чл. 325, ал. 1 от НК – хулиганство; по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК – нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди; по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК – нанасяне на лека телесна повреда от и на длъжностно Л.. Като е приел извършеното за несъставомерно по посочените състави, прокурорът е счел, че има данни за извършено престъпление по чл. 130 от НК – лека телесна повреда, наказателното преследване за което се извършва по реда на частното обвинение. Поради горното наказателното производство е спряно, съгласно разпоредбата на чл. 50 от НПК, за да бъде дадена възможност на пострадалите да реализират правата си по чл. 81 от НПК.
След като е приел, че в установения шестмесечен срок от получаване на съобщението за спиране на НП не е депозирана тъжба от пострадалия, прокурорът на основание чл. 24, ал. 6 НПК е прекратил ДП № 95/2021 г. по описа са ОДМВР – Велико Търново.
Контролът, осъществяван от съда в рамките на производството по чл.
243 от
НПК, обхваща проверка относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Доколкото в настоящия случай наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 6, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК, то съдът дължи формална проверка единствено относно наличието на императивните законови предпоставки за прекратяване на НП, а именно изтекъл ли е установеният шестмесечен срок от съобщаване на пострадалия правата му по чл. 81 от НПК и постъпила ли е в този срок тъжба на пострадалия или такава липсва. При контрол на постановление за прекратяване на наказателно производство поради неподаване на тъжба по 2 реда на чл. 81 от НПК, съдът следва да прецени дали са спазени условията за прекратяване, но не и отново да извършва преценка за законосъобразност на изводите на прокурора относно анализа на доказателствата по ДП, тяхната пълнота и обективност и дали въз основа на същите може да се направи извод за извършено престъпление от общ характер или е наЛ. такова от частен характер.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че не следва да анализира и обсъжда доводите на прокурора и доказателствения анализ, въз основа на който е достигнал до мнението, че не е наЛ. извършено деяние от общ характер. Възможност за проверка на изводите на прокурора, че не е наЛ. извършено престъпление от общ характер, а такова, преследвано по тъжба на пострадалия, и на обосноваността на фактическите изводи при анализ на доказателствения материал е предвидена в рамките на производството по обжалване на постановлението за спиране на наказателното производство по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК, поради което изложените в жалбата аргументи относно правилността на преценката на прокурора, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Не се споделя от настоящия въззивен състав приетото от районния съд, че законът и по конкретно разпоредбите на чл. 244, ал. 3 от НПК и чл. 81, ал.
3 от НПК изискват преписът от постановлението за спиране на НП и уведомлението по чл. 50 от НПК да бъдат получени лично от пострадалия, а не от или наред с негов повереник, тъй като законът отдавал особено значение на личното узнаване от пострадалия.
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя относно ненадлежното уведомяване на пострадалия, съгласно чл. 50 от НПК, за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК, а доколкото заедно с това уведомяване е извършено и връчване на препис от постановлението за спиране на НП от 13.05.2022 г., ненадлежно се явява и неговото връчване.
На първо място следва да се отбележи, че изложеното от районния съд разбиране, че повереникът не е самостоятелна страна в процеса и на него на собствено основание не се дължи връчване на съобщения, призовки и книжа по делото, е принципно правилно, но не изключва възможността пострадалото Л. да упълномощи адвокат, като посочи по делото, че желае да получава всички съобщения и книжа чрез упълномощения си адвокат на посочен за целта съдебен адрес. Видно от приложена молба на л. 9 от том № 3 от ДП № 95/2021 г., изрично е посочено, че пострадалият Й. В., желае да бъде призоваван и уведомяван за хода на производството на адрес: гр. В.
Търново, ул. „Ц. Ц“ № ет. , офис, чрез адв. Й. Й.. По делото е приложено „известие за доставка“, на което е отбелязано, че съобщение с № 2628/2113.05.2022 г. е връчено на Й. В. на адрес гр. С, ул. „А. К“ 1, вх. ап. на 17.05.2022 г. в 17:00 часа. На тази дата прокурорът е приел, че е извършено надлежно връчване на пострадалото Л. на препис от постановлението за спиране на НП и уведомление по чл. 50 от НПК. Въз основа на това е приел, че шестмесечния срок за иницииране на наказателно производство по тъжба на пострадалия е изтекъл на 17.11.2022 г. и тъй като в този срок не е постъпила тъжба от пострадалия, видно от извършена справка в РС – Свищов и РС – Павликени, то прокурорът е прекратил наказателното производство. С правилността на тези действия се съгласява и районният съд, постановил 3 обжалваното определение.
Настоящия състав намира, че така извършеното връчване е ненадлежно извършено. На първо място, не е спазена разпоредбата на чл. 178 от НПК, регламентираща органите и лицата, чрез които се връчват призовки, съобщение и книжа в наказателното производство. Чл. 178, ал. 1 НПК предвижда връчването на призовки, съобщения и книжа да се извършва от служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или кметство.
В цитираната разпоредба не се предвижда „писмо с обратна разписка“ като възможен начин за връчване на книжа, съобщения и призовки, тъй като по този начин се възпрепятства възможността да бъде установено съдържанието на изпратената към адресата кореспонденция, самоличността на Л.то получило и подписало се като получател на писмото, както и Л.то извършило връчването. По този начин не може да бъде доказано изпълнението на процедурата по чл. 50 от НПК - уведомяване на пострадалия за възможността да подаде тъжба по реда на чл. 81, както и извършено ли е връчване на препис от постановлението по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.
Сред изброените в чл. 178 НПК органи и служби, чрез които може да бъде извършено валидно връчване на книжа, не попадат предприятията, предоставящи пощенски услуги. Като е избрал този начин на връчване, прокурорът е нарушил уредения в процесуалния закон ред - изпратил е съобщение чрез писмо с обратна разписка, вместо да връчи препис от постановлението и уведомление по чл. 50 НПК чрез служител на органа на досъдебното производство.
В този смисъл напълно основателно е твърдението в жалбата, че приложеното по делото копие на известие за доставяне не е в състояние да удостовери надлежно връчване на страната и уведомяването и по чл. 50 от НПК, поради което и не е започнал да тече предвиденият в закона шестмесечен срок. Още повече, че в известието за доставяне е отбелязан адрес на Л.то, различен от този, посочен в молбата като адрес за връчване и призоваване, а именно чрез адв. Й..
Противно на горните съждения, първоинстанционният съд е приел така извършеното връчване за редовно, а оттам и че са били наЛ. предпоставките на закона за прекратяване на наказателното производство. Доколкото настоящият състав намира извършеното връчване за незаконосъобразно, неправилно се явява и прекратяването от страна на прокурора на наказателното производство, тъй като не са били наЛ. всички предпоставки на посоченото основание /чл. 24, ал. 6 вр., ал. 5, т. 1 НПК/, доколкото шестмесечният срок за подаване на тъжба от пострадалия не е изтекъл.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира атакуваното определение на Районен съд - Свищов за неправилно, поради което и като такова същото следва да бъде отменено. Отменено следва да бъде и постановлението на РП – Велико Търново, ТО – Павликени, а производството по делото върнато на прокурора за извършване на надлежно връчване на страните, съобразно разпоредбите на процесуалния закон и гарантиране правата на пострадалия във вр. с чл. 50 и чл. 81 от НПК.
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 12/30.01.2023 г., постановено по ЧНД № 236/2022 г. по описа на Районен съд – Свищов, като неправилно.
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – Велико Търново, Териториално отделение - Павликени от 14.12.2022 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 6, чл. 24, ал. 5, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 95/2021 г. по описа на ОДМВР - гр. Велико Търново.