Решение № 424 от 30.11.2020, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Шумен , 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Емилиян К. Ангелов в. С. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20203630201525 по описа за 2020 година

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001090/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК 127001483, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”***” № 14, представлявано от П.Г.Й., ЕГН *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляда/ лева за нарушение по чл.

415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Кооперацията - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като алтернативно моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Освен това претендират да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание представляващия кооперацията – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично за него се явява упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока. В представените писмени бележки излага подробно съображенията си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Освен това претендира да бъдат 1 присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Санкционираното юридическо лице - кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК 127001483, е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”***” № 14 и се представлява от председателя П.Г.Й., ЕГН ***.

При извършена проверка на 27.05.2020 г. в офиса на кооперация „Шуменска заря“ и на 29.05.2020 г. – по документи в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен от страна на кооперация „Шуменска заря”, било констатирано, че кооперацията в качеството на работодател не е изплатила на лицето Т. Й. Т., уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец март 2020г., съгласно разпоредбата на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда /КТ/. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка № 2013190 от 05.06.2020 г., с който на кооперацията били дадени конкретни предписания. В т. 5 от същите било указано в срок до 30.06.2020 г. работодателят да заплати на Т. Й. Т. а уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец март 2020г., съгласно разпоредбата на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда /КТ/. Цитирания протокол за извършената на 27 .05.2020 г. и на 29.05.2020 г. проверка бил връчен на 05.06.2020 г. на председателя на кооперацията.

На 03.07.2020 г. в кооперацията била извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, при която било констатирано, че кооперацията - жалбоподател „Шуменска заря” не е изпълнила даденото задължително предписание, обективирано в т. 4 на Протокол за извършена проверка № 2013190 от 05.06.2020 г., като работодателят кооперация „Шуменска заря” не е изплатил на Т. Й. Т.а уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец март 2020г., съгласно разпоредбата на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда /КТ/, със срок за изпълнение 30.06.2020 г. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена последваща проверка № 2018375 от 03.07.2020 г. Въз основа на установените факти, на 08.07.202 0 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0001090, като актосъставителят е 2 посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

Актът е бил съставен в присъствие на представляващият кооперацията – нарушител, като последният подписал акта с възражения, сочейки, че нарушението е извършено в срока на обявеното извънредно положение у нас във връзка с СОVID 19, а всички служители сами поискали да бъдат съкратени предвид настъпилото форсмажорно обстоятелство. В последствие, кооперацията - жалбоподател не се е възползвала и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирала допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0001090/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря”, с ЕИК 127001483, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”***” № 14, представлявано от П.Г.Й., ЕГН *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляда/ лева за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Р. К. и на свидетеля М. М. М. , както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. К. и М. М., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на кооперацията - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия кооперацията - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0001090/07.08.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в административно-наказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно 3 нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл.

57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на 27.05.2020 г. в офиса на кооперация „Шуменска заря“ и на 29.05.2020 г. – по документи в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен е било установено, че кооперацията „Шуменска заря“ в качеството на работодател не е изплатила на лицето Т. Т. уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец март 2020г., съгласно разпоредбата на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда /КТ/, със срок за изпълнение 30.06.2020 г. В тази връзка под т.5 с Протокол № 2013190 от 05.06.2020 г. за извършена проверка на кооперацията било дадено задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, на работодателя - кооперацията „Шуменска заря“, в срок до 30.06.2020 г. да заплати на посоченото по горе лице уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец март 2020г., съгласно разпоредбата на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда /КТ/.Цитирания протокол за извършената на 27.05.202 0 г . и на 29.05.202 0 г . проверка бил връчен на 05.06.2020 г. на председателя на кооперацията, като дадените предписания не били оспорени по реда на АПК.

По време на втората проверка на 03.07.2020 г., както става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. К. и на свидетеля М. М. тези предписания не са били изпълнени. Тази констатация на проверяващите се потвърждава и от писмените обяснения на председателя на кооперацията – П.Г.Й., обективирани в Декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от 03.07.2020 г., приложена на л. 18 от материалите по делото, от които се установява, че не е изплатил трудовите възнаграждения на работещите в кооперацията, както и трудовото възнаграждение за месец март на Т. Т., сочейки като основна причина за това, че вестник „Шуменска заря“ е спрял да излиза на 23.03.2020 г. по време на обявеното извънредно положение, което представлява непреодолима сила и форсмажорно обстоятелство довело до изпадане в ситуация на финансов колапс. В процесния случай става въпрос за бездействие, като това неизпълнено предписание се изразява в задължението на работодателя да осъществи определени 4 действия, а именно: да заплати на Т. Т. уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец март 2020г., съгласно разпоредбата на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда /КТ/, със срок за изпълнение 30.06.2020 г. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че кооперацията - жалбоподател, като не е изпълнила даденото с Протокол № 2013190 от 05.06.2020 г., задължително предписание чрез бездействието си е осъществила от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

С оглед изложеното съдът намира, че кооперацията - жалбоподател действително е нарушила от обективна страна състава на разпоредбата чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, като административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.