Решение № 40 от 22.05.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ловеч, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря Ц.А БАЕВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234300600027 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат А. И. А. - ЛАК, съдебен адрес: гр. Т. 5700 , ул. „ Х.Б. „ № 7 , защитник на въззивника М. М. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес:гр.Я. , ж.к. „ М." 2 , вх. Г, ет. 3 , ап. 9;срещу Присъда № 32 от 15.12. 2022г. , постановена от Районен съд -град Т. по НОХД № 129/2022 г..с правно основание: чл. 318, ал. 3 от НПК.

Сочи, че в законно установения срок обжалва пред Ловешки окръжен съд/ЛОС/ присъда № 32 от 15.12. 2022г., постановена от Районен съд - град Т. по НОХД № 129/ 2022г., с която подсъдимият бил признат за виновен в това, че:

На 22.11.2021 г. в гр. Я., Ловешка област, ж.к. „ М. „ № 2 , вх.Г , умишлено е причинил лека телена повреда , изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето на Ц. Г. Ц. - мл. Автоконтрольор в група Охранителна полиция" в РУ на МВР хр., Я. , като полицейски орган , 1 при и по повод на изпълнението на службата му по охрана на общественият ред , поради което и на основание чл. 131 , ал.2 т. 4, във вр. с чл. 130 , ал. 2, във вр. с чл. 54 от НК го осъжда на 1 / една / година лишаване от свобода .

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отлага изпълнението на така наложеното на М. М. Г. наказание за изпитателен срок от 3 / три/ години.

Сочи също така,че подсъдимият е осъден да заплати на Ц. Г. Ц. от гр.

Луковит, Ловешка област , сумата от 2000 лв. ( две хиляди лева) за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 22.11.2021г., до окончателното и издължаване, както и сумата от 900 деветстотин лева / разноски по делото, а по сметка на PC-Т., сумата от 80. 00 лв. / осемдесет лева/, държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск , сумата от 5. 00 лв. / пет лв./, за служебно издаване на изпълнителният лист, както и сумата от 308,22 / триста и осем лева и 22 ст/ . лева разноски по делото, а по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч, сумата от 195.00 лв. ( сто деветдесет и пет лева ) разноски по делото.

Сочи,че така постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което моли ЛОС, като упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, да я отмени и да постанови друга, с която да признае подсъдимият за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Съображенията в подкрепа на искането й са следните: Приетата за установена от първоинстанционният съд фактическа обстановка и нейното тълкуване не съответства на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, тъй като от събраните по делото доказателства е видно , че подсъдимият не е осъществил от субективна и обективна страна , деянието за което е обвинен и осъден.

В хода на съдебното дирене пострадалият дал обяснения,били дадени и обяснения от подсъдимият , бил разпитан колегата на пострадалият, била разпитана и свидетелката Х. П. В. с ЕГН ********** ,с която подсъдимият живеел на семейни начала. Изготвени са съдебно медицински експертизи.

Изяснило се , че пострадалият е бил претърпял ПТП , във връзка със служебните си задължения и е провеждал рехабилитация на въпросната лява ръка, тъй като е имал проблеми с нея . Пострадалият е имал плануван преглед за 22.11.2021г. , след работната смяна . Обясненията за случилото се на пострадалият , неговият колега, подсъдимият и жената с която подсъдимият живее на семейни начала, се разминават, според нея, и обрисуват 2 противоречива картина на разигралите се събития и в хода на съдебното дирене противоречията не бяха изчистени.

Счита,че има данни за неправомерни действия от страна на полицейските служители и неспазване на процедурата по осъществяване на задържането на подсъдимият, в материалите по досъдебното производство липсва заповедта за задържане по реда на ЗМВР на подсъдимият и съпровождащите я документи.

Същевременно , както е видно от представената длъжностна характеристика на пострадалият, той е следвало да се явява на работа в състояние, което му позволява да извършва служебните си задължения, т.е. да няма никакви здравословни проблеми.

Изводите на съдебно- медицинските експертизи не кореспондират с данните по наказателното производство, това е от обективна страна .

От субективна страна ,при постановяването на присъдата съдът не е взел предвид , че разпоредбата на чл. 11, ал. 2 НК постановява, че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. За наличието на умисъл при осъществяване на едно деяние и за формата на умисъл се съди от всички обстоятелства на случая.

Интелектуален момент на умисъла - отразява осъществената от дееца съзнателна дейност и включва два елемента: предвиждане на обществено опасните последици и формиране на съзнание за обществено опасния характер на деянието.

И при двата основни вида на умисъла деецът предвижда настъпването на конкретните последици. Той осъществява деянието при наличие на познание за бъдещото сигурно или вероятно настъпване именно на тези последици, които е предизвикал в действителността чрез своето деяние.

Волев момент на умисъла е отношението на дееца към настъпването на последиците от гледна точка на целите, които той преследва, предприемайки престъпното поведение. Това отношение е различно за двете форми на умисъла. Когато действа с пряк умисъл, субектът пряко цели да предизвика именно съставомерните последици, а когато осъществява деянието с евентуален умисъл, той се отнася към тях с безразличие.Обосновава се с това,че едно деяние може да бъде умишлено само при едновременна 3 наличност и на двата момента - интелектуален и волеви , а отсъствието на който и да е от тях изключва умисъла. Волевият момент - деецът е искал настъпването на обществено опасните последици, че той ги желае, че има за цел, цели тяхното предизвикване.

Дори да се приеме, според нея, че от обективна страна е осъществен състава на престъплението по повдигнатото обвинение, то в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15, от НК.

Постановената присъда не кореспондира и с чистото съдебно минало на подсъдимият поради изложеното и с настоящата жалба моли ЛОС, да отмени присъдата като незаконосъобразна и да оправдае подсъдимият М. М.

Г. с постоянен адрес: гр.Я., ж.к. „ М." 2 , вх. Г, ет. 3 , ап. 9., Молят да се проведе цялостно съдебно дирене - обективно, за да се изяснят всички аспекти на случилото се. Молят да бъдат допуснати и извършени отново разпити на свидетелите по наказателното производство , молят да бъдат допуснати очни ставки между Х. П. , пострадалият и неговият колега , както и очни ставки между подсъдимият, пострадалият и колегата на пострадалият . Молят да бъде допусната и назначена нова комплексна съдебно-медицинска експертиза. Молят да бъде изискана от РУ на МВР Я. , заповедта за задържане на М. М. Г. за 24 часа по реда на ЗМВР, във връзка със случая.

В съдебно заседание ,по време на съдебните прения,представителя на Окръжна прокуратура-Ловеч,прокурор Р. П. сочи,че е доказано по безспорен начин длъжностното качество на полицая, че е било по време във връзка с работата му. Вижда се,според него, че има обаждане на телефон 112 в 3:55 часа за нощна музика от съсед на лицето и това е бил поводът полицаите да бъдат там, а не както твърди съпругата му, че си е пускал музика на телефончето и едва се е чувало. Счита, че има и мотиви на наложеното наказание, за да му действа предупредително за недопускане повече на такива неща. Счита, че присъдата следва да се потвърди.

Повереника, адвокат Р. М.,счита, че жалбата е неоснователна и моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, доколкото РС – Т. е обсъдил доказателствата по делото и е достигнал до правилния извод, че подсъдимият е извършил така вмененото му деяние.

Приема,че от приетата пред първата инстанция съд СМЕ, се 4 установява нараняването на доверителя му, а от друга страна от последователните, непротиворечиви и допълващите се гласни доказателства на полицейските служители и писмените данни по делото, се установява и самият механизъм на осъществяването, както и доверителят му е изпълнявал в този момент служебните си задължения.

Счита, че хаотичните и противоречиви показания на съпругата на въззивника,са единствено с цел да се изгради защитна теза за неговите действия. Още с присъствието на защитник той е съжалил за извършеното по така повдигнатото му обвинение.

Счита, че от всички преки и косвени доказателства се установява извършването на деянието.

Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилна присъда в частта за наказанието, като моли изцяло да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Въззиваемият Ц. Ц. заявява,че поддържа казаното от адвоката му.

Защитника,адвокат А. А. сочи,че моли ЛОС да отмени постановената първоинстанционна присъда.Приема,че от събраните пред въззивния състав доказателства и свидетелски показания на съпругата на подсъдимия, счита че станало ясно, че не се касае за умисъл при извършване на деянието, т.е. липсва съставомерна част от извършване на деянието, а именно субективния елемент.Моли ЛОС да отмени постановената първоинстанционна присъда.

Въззивникът М. Г. заявява в защита ,че поддържа казаното от адвоката.В дадената от съда последна дума заявява,че иска да бъда оправдан.

Въззивната инстанция като съобрази наведените основания за необоснованост и незаконосъобразност в жалбата от страна на защитника адв.А. А.,както и в допълнителната такава,така и в хода на съдебни прения,събраните по делото доказателства, приетите съображения в мотивите към присъдата на Районен съд –Т., и сам като извърши проверка изцяло на правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно задължението си по чл.314,ал.1 от НПК, счете жалбата за подадена в законно установения срок, разгледана по същество прие за неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

5

От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели-Ц. Г. Ц., С. Н. К., Х. П. В., проведените очни ставки, заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р М.Г. и допълнителното заключение на медицинската експертиза, изготвена от същото вещо лице, приетите и приложени по делото писмени доказателства, огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното производство от страна на РС-Т., преценени поотделно и в тяхната съвкупност,повторните разпити на посочените по-горе свидетели,както и извършените „очни ставки“ и приобщените от въззивната инстанция писмени доказателства –л.82 и сл. от ВНОХД, въззивната инстанция приема за установено следното:

На 22.11.2021 година, около 03,55 часа на тел. 112 в ОДЧ на РУ на МВР гр.Я. постъпил сигнал за нарушаване на нощната тишина-силна музика, крясъци и викове, на адрес в гр.Я., ж.к. „М." №2, вх.Г,ет.3, ап.9, като на место бил изпратен полицейски екип в състав- младши автоконтрольор Ц. Г. Ц. и мл.инспектор С. Н. К..

Отивайки на адреса, полицаите установили, че в действителност от ап.9 се чувала силна музика. Те почукали на входната врата, при което вратата отворил въззивника М. М. Г.. Полицейските служители му обяснили, че има сигнал за нарушаване на нощната тишина, поради което следва да спре музиката, като Г. започнал да се държи грубо с тях, казвал, че никой не може да му разпорежда какво да прави и че ще потърси сметка на съседите, които са подали сигнала. Полицейските служители му разпоредили устно да представи лична карта и да спре музиката, като Г. отказал да представи документ за самоличност, влязъл и усилил музиката, а след това се върнал при полицаите и отново заявил, че ще си изпуши цигарата и няма да намали музиката. Полицейските служители за втори път му разпоредили да спре музиката и да представи документ за самоличност, но същият отново отказал, като заявил, че никой не може да му разпорежда. Полицейските служители го предупредили, че ще бъде задържан, тъй като не изпълнява полицейско разпореждане, но той започнал да проявява агресия. Тогава свидетелят С. К. пристъпил към задържането му, като се опитал да му сложи белезници и същевременно му обяснил, че ще бъде задържан за срок от 24 часа. Обърнал въззивника Г. с лице към стената, но Г. приклекнал, опитвайки се да избегне слагането на белезниците и започнал да се съпротивлява, като се дърпал и не 6 позволявал на К. да му сложи белезника на едната ръка. Тогава към двамата се приближил свид. Ц. Ц., който искал да окаже съдействие на колегата си при задържането, като точно в този момент Г. успял да ритне с крак, като ударът попаднал в лявата ръка на Ц.-в областта на пръстите, от което той почувствал силна болка. След това Г. бил отведен в РУ на МВР гр.Я. и задържан за 24 часа по ЗМВР.