Решение № 157 от 28.08.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Поморие, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20262160100304 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие. Образувано е по молба подадена от Д. Г. Д. против Г. Д. Д. за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН, спрямо ответника по молбата. В молбата се твърди, че брака между страните е прекратен на 13.10.2005г., като след развода разпределили имуществото си и тя придобила имота в с.Лъка , а Г. имал запазено право на ползване. Сочи, че е ползвала имота, а Г. нямал никакви притенции до 11.05.2026г., когато поискал да му бъде предоставен ключ от имота в с.Лъка и след като отказала, той започнал да и изпраща заплашителни съобщения и същата изпитвала страх. Сочи, че ответника изпращал съобщения и до сина им Димитър с които отправял заплахи до нея. Сочи, че на 16.06.2026г. отвитника нахлул в имота в с.Лъка, като тя не била там и се обадила на 112 след което получила съобщшение на вайбър от ответнка, че ще даде всичко от себе си, за да доведе нещата до край и че на него не му пука от нищо. Твърди, че се страхува да стои сама в къщата, тъй като се страхува, че Г. ще и навреди заради агресивното поведение което е имал по времето на брака им. Моли съдът да се наложат на ответика следните мерки за защита: да бъде задължен ответника - Г. Д. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Г. Д.; да му забрани да да приближава молителката и да посещава имота в с.Лъка ; да забрани на ответника да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма.

Към молбата е приложена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В съдебно заседания молителката поддържа молбата за защита и ангажира доказателства.

Oтветникът в писмен отговор оспорва молбата като оспорва да е изпращал заплашителни съобщения до молителката. Сочи, че настоящото дело е образувано единствено и само от желанието на молителката да му отнеме правото на ползване върху два 1 имота които придобили по времето на брака – апартамент в гр. Бургас и двуетажна къща в с.Лъка. Твърди, че на 16.06.2026г. е посетил имота в с.Лъка, за да си остави личен багаж, като влязал в двора тъй като имал ключ за входната врата на двора, но не е могъл да влезе в къщата, тъй като Димтирина е сменила патроните. Моли съдът да отхвърли молбата. В съдебно заседание поддържа отговора.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от пострадало лице в лично качество, поради което е налице валидно сезиране на първоинстанционния съд от процесуално легитимирана страна.

Съдът като взе предвид станощита на страните и представините доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Решение № 1663/13.10.2003г. брака между страните по насотящото дело е прекратен, като съпрузите със споразумението са поделили и имотите придобити по време на брака, като ответника е запазил право на ползване върху апартамент тип „В“ находящ се в гр. Бургас, ул... 18-20, и в негов дял е поставено дворно място – парцел I-174, кв.15 по плана на с.Лъка урегулиран от 275кв.м. от които собствено 269 кв.м., ведно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда, като Д. Д. си запазила правото на ползване до смъртта. Установява се от представиня н.акт № 169, том I, дело № 139/2015г., че Г. Д. Д. е продал имота в с.Лъка на бившата си съпруга Д. Г. Д., като си е запазил пожизнено и безвъмездно правото на ползване върху дворното място и жилищната сграда.

Видно от представеното Постановление за отказ да се образува наказателно производство, по образувана преписка по подадено заявление от Д.Дж. против Г.Дж. за подавани от Д. съобщения с които я притеснявал в хода на проверката не са събрани данни от които да се направи обсоновано предположение за извършено престъплание от общ характер.

Представено е по делото Съдебномедициниско удостоверение № 251/2026г. видно от което при преглед на Г. Д. на 25.06.2026г. са установени по горната повърхност на ляво рамо бледо червеникаво кръвонасядане с ивечеста форма с размера 4х0.6см с наличие на охлъзване по него с корица и по предната повърхност на дясна подбедрица в средна и долна трета на площ 8х4см. бръснати множество дребни кръговати охлузвания с корица над нивото на кожата и размери около 5х5 мм, около тях синкаво червеникави кръговати кръвонасядания с размери 6х4мм.

Представено е и Съдебномедициниско удостоверение № 243/2026г. видно от което при преглед на Д. Д. на 22.06.2026г. са установени в областта на лява мишника по прадна и лека външно странична повърхност в средна и долна трета синкаво кръвонасядане с размер 7х7см.

По делото са приобщети представено от двете страни разменяни съобщения помежду им, които касят недвижимия имот в с.Лъка и от които личи заявено желание от ответника да му бъде предоставен достъп до имота.

2

В подадената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН молителката сочи, че на „11.05.2026г. получих от Г. обаждане в което той ме заплаши, че иска да му предоставя ключ за имота в с.Лъка“ и след отказ от найта страна и започнал да й изпраща заплашителни съобщения. Сочи, че поставила алармена система и на 16.06.2026г. алрамта асе активирала, тъй като ответника нахлул в имота, правил снимки и си осавил багаж.

От служебно изисканите справки се установи, че спрямо ответника не са налагани мерки за защита, същия не се води на отчет в ОДПЗ Бургас и не е осъждан.

По делото е разпитан един свидетел. Свидетелят Д. Д. – син на страните по делото свидетелства, че последните три месеца присъства на конфликт свързан с имот с право на ползване който се намира в с.Лъка и майка му се чувства застрашена, като баща му изпращал съобщения постоянно, в смисъл че той ще доведе всичко до край, тъй като има право за ползване за този имот в с.Лъка. Знае че баща ила паво на ползвана за имота, но твърди, че имота не е ползван от баща му откакто са разделени и не може да разбере защо точно сега е решил да изнудва майка му тъй като искал или да ползва имота или да получава наем от имота. Свидетелства, че на 16.06. не е бил в имота, но бил с майка си в Бургас когато се обадили от СОТ и казали че има някакви хора в имота и майка му се обадила на полицията и имало съобщение на 16.06, от баща му, "че е готов на всичко" и тя се притеснявала, като баща му влезнал в имота снимал и си оставил там багаж. Сочи, че родителите му поддържали връзка рядко след развода и не са имали конфликтии и проблемите са възникнали във връзка с имота когато баща му заявил рпетенции към ползването на имота.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира депозирана молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН за неоснователна.

При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Д., включително и декларацията по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН /годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/, съдът приема, че в настоящото производство не се установяват по категоричен начин твърденията на молителката за упражнено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

В случая, на 11.05.2026г. е възникнал спор между страните относно ползването на недвижим имот в с.Лъка собсвеност на молителката върху който ответника си е запазил правото на ползване. От представените съобщения между страните не може да се направи извод за насилие упражнено от Г.Д. по отношение на молителката, като заплашитгелни съобщения не се установихя. Спора е за ползването на имота, като молителката възпрепятства ползването на имота от ответника, тъй като той години не е искал да 3 осъществява правото си на ползване и възникват конфликти. Изразите „един ден ще наредя пъзела...а аз ще дам всичко от себе си докрай“, според настоящия състав не могат да се възприемат за упражнено домашно насилие - психически тормоз, още повече че молителката е предприела дейсвия за защита на правата си по исков ред. На сочената в молбата дата 16.06. страните по делето не са се срещали, а ответника е посетил имота като е имал достъп само до дворното място и си е оставил багажа, без да влиза в сградата за която не се спори, че няма ключ. Явно е, че страните спорят за правото на ползване на имота в с.Лъка и обичайно в такива ситуации се разменят реплики и от двете страни, но не може да бъде счетено, че са осъществени някакви актове на домашно насилие. Поведението и на двете страни при тези ситуации е такова, че не налага намесата на съда в правната им сфера, чрез прилагането на мерки по реда на ЗЗДН.

Ответникът смята за нередно да няма достъп до имота върху който има запазено право на ползване, като житейски оправдано е да се подразни, че не е допускан до имота и че въпреки правата които има, не разполага с ключ от жилището и молителката не желае да му предостави такъв. Дали правото на ползване е погасено е въпрос който е правно ирелевантен по настоящо дело. Актът на домашно насилие по ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждащи пострадалия деяния, така и с наличието на воля у дееца за извършването на действия с които цели да навреди на посрадалия, каквато воля у ответника не е налице. Неговите действия са насочени към осигураването на възможност да ползва имота и нямат за цел да навредят по някакъв начин на молителката. Мнението на съда е категорично, че не следва да се допуска ЗЗДН да бъде използван за цели, които не са му присъщи. С налагането на мерки по този закон се цели да се даде защита на действителни жертви на домашно насилие, пострадали от реално осъществени актове на домашно насилие, а не да разрешава конфликтите между бивши съпрази относно ползването на имот и кой именно може да го ползва и погасено ли е правото на ответника да ползва имота.

Размяната на реплика между бившите съпрузи е по повод на спора който е възникнал за ползването на недвижимия имот в с.Лъка, и според съда молителката използва ЗЗДН, за да ограничи ползването на имота от ответника, което е недопустимо.

Във връзка с изложеното съдът приема, че молбата за налагане на мерки за защита е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. В случая не е налице фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу домашното насилие.

Спречкванията между страните по повод имуществени спорове не подлежи на санкция чрез прилагането на мерки по реда на ЗЗДН.

И двете страни са поискали присъждане на направените разноски и с оглед изхода на спора такива се дължат на ответника, като е видно от представения договор за правна помощ че е платил адв.хонорар в размер на 680 евро.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Поморие държавна такса за воденето на делото в размер на по 12. 78 евро /25 лв. /, дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

4

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №3118/18.06.2026г. подадена от Д. Г. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, , ул. Княз Борис I №18 ет.1 против Г. Д. Д., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН, спрямо ответника – както следва: да бъде задължен ответника - Г. Д. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Г. Д.; да му забрани да да приближава молителката и да посещава имота в с. Лъка ; да забрани на ответника да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма.

ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита №16/19.06.2026г. издадена по гр. д. № 304/2026 г. по описа на РС - Поморие, на основание чл. 19, ал. 2 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.