Определение № 55 от 01.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Ямбол, 01.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500036 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. К. И. от гр.****** в качеството й на длъжник по изп. дело №20232320400022 по описа на ДСИ при Тополовградски районен съд, подадена от пълномощника й адв.М.Х., против насроченото от ДСИ на датата 29.01.2024г. изпълнение на задължението за предаване на детето Г. Т. И. на неговия баща Т. Г. И..

Оплакването на жалбоподателката е за незаконосъобразност на изпълнителното действие по насрочване на принудителното изпълнение за предаване на детето, тъй като ДСИ не е изпълнил задължението си по чл.528, ал.4 ГПК, а аргументите си страната черпи от Решение №345/26.10.2023г. по възз.гр.д.№435/2023г. по описа на ЯОС.

От пълномощника на взискателя Т. И. – адв.Б., е постъпило писмено възражение, според което жалбата е недопустима, алтернативно-неоснователна.

ДСИ при ТРС е изложил мотиви по обжалваното действие (именувани писмено становище), в които е изложил хронологично фактите по изпълнителното дело със становище за неоснователност на жалбата.

ЯОС, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Пловдивският районен съд е издал изпълнителен лист №416/04.03.2022г., с който като привременна мярка, до приключване на производството по гр.д.

№20215330115107/2021г. по описа на този съд, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Т. И., с посочен ЕГН, е предоставено на бащата Т. Г. И., като и местоживеенето на детето е постановено да е при неговия баща.

Въз основа на изпълнителния лист бащата Т. Г. И. от гр.****** е подал молба пред ЧСИ И. Х. с рег. № *** в КЧСИ и район на действие съдебния район на ЯОС, с искане за образуване на изпълнително производство срещу длъжника-майката Н. К. И. от гр.****** за предаване на детето. Образуваното пред ЧСИ изп.д.№356/2022г. е било прекратено по искане на взискателя-бащата и изпратено за разглеждане от ДСИ при ЯРС, който го е образувал по описа си в изп.д.№386/2022г.

ДСИ при ЯРС е изпратил призовка за принудително изпълнение на майката Н.И., с която е насрочено изпълнението за предаване на детето на 20.04.2022г., при ДСИ в кабинет №115. След като е получила поканата за доброволно предаване на детето, майката Н.И. е подала молба до ДСИ и е представила писмени доказателства – медицински документи, установяващи, че детето страда от емоционално разстройство, разстройство на 1 експресивната реч и детски аутизъм, в резултат на които заболявания детето трудно контактува с друг, освен с майката и при опит да бъде разделено от нея получава нервно разстройство.

На датата 20.04.2022г. не е извършено предаване на детето. ДСИ при ЯРС е съставил протокол, видно от който за изпълнителното действие са се явили бащата с пълномощника му, педагог, психолог и социален работник в отдел "Закрила на детето" при ДСП-Ямбол, като състоянието на детето и действията на майката са осуетили предаването.

Поради това с влязло в сила Постановление от 20.04.2022г., на основание чл.528, ал.5 ГПК съдебният изпълнител е наложил глоба на майката Н. И..

По изпълнителното дело ДСИ при ЯРС е насрочил нова дата за предаване на детето на 12.05.2022г., което предаване е отменено, тъй като по делото е представена заповед за незабавна защита на детето, издадена по реда на ЗЗДН срещу бащата- взискателят по изпълнението. Пред ДСИ е представено и влязлото в сила Решение №376/15.07.2022г. на ЯРС по гр.д.№1127/2022г., с което е уважена молбата на детето Г.И. и неговата майка Н.И. за защита от домашно насилие и бащата Т. И. е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на двамата, като му е забранено да приближава детето, всяко негово местопребиваване, жилището и местата му за социални контакти и отдих на разстояние помалко от 200м. за срок от 9месеца.

След изтичане срока на защита по отношение на детето, по искане на взискателя ДСИ при ЯРС с разпореждане от 16.06.2023г. е насрочил нова дата за предаване на детето на неговия баща за 04.08.2023г. от 10часа. С разпореждането на изпълнителния орган е постановено на майката да се изпрати покана за доброволно предаване на детето, както и да се уведоми ДСП-Ямбол, отдел „Закрила на детето“ за изпращане на психолог за деня на предаването. Майката Н.И. е получила поканата за доброволно предаване на детето, като в срока по чл.528, ал.2 ГПК е подала писмена молба до ДСИ, в която е посочила, че не възпрепятства срещите на бащата с детето, отново е изтъкнала какви са заболяванията и емоционалното състояние на детето, посочила е, че най –добрият интерес на детето е от първостепенно значение при предприемане на изпълнителните действия, при което е поискала назначаване на социален доклад от ДСП-Ямбол и евентуално съдебнопсихологическа експертиза.

По молбата на майката и с мотив, че водещ при извършване на принудителното изпълнение е интересът на детето, съобразно с неговото психическо и емоционално състояние, ДСИ при ЯРС с разпореждане от 02.08.2023г. е отменил насроченото за 04.08.2023г. изпълнително действие, постановил е ДСП –Ямбол, отдел „Закрила на детето“ да изготви доклад за извършената работа с детето Г. Т., както и да даде становище в интерес на детето ли е то да бъде предадено на бащата, задължавайки майката да внесе 300лв. депозит за вещо лице.

След произнасянето на ДСИ при ЯРС с разпореждането от 02.08.2023г., всички съдебни изпълнители при ЯРС са се отвели от делото, отвод е направен и от ДСИ при ЕРС, при което с определение на ЯОС изпълнителното дело е изпратено на ДСИ при ТРС.

ДСИ при ТРС е образувал по описа си изпълнителното дело под

№202323320400022 и е насрочил предаването на детето на неговия баща на датата 29.11.2023г., като с протокол 28.11.2023г. е отсрочил предаването за 29.01.2024г. от 13часа.

Призовката за доброволно изпълнение и за насроченото предаване на детето на датата 29.01.2024г. е връчена редовно на пълномощника на длъжника на 13.12.2023г., а призовката за насроченото на 29.01.2024г. предаване на детето е връчена лично на длъжника на 21.12.2023г. С протокол от 24.01.2024г. ДСИ при ТРС е пренасрочил изпълнителното действие по предаване на детето Г. на неговия баща Т.И. за 29.03.2024г., с основния мотив, че до 24.01.2024г.- произнасянето на изпълнителния орган, от страна на дирекциите за социално подпомагане не са били извършени действия с детето и родителите, за да бъде подготвено детето за предаването му на неговия баща.

При тези данни и предвид изложеното в жалбата, ЯОС намира, че длъжникът по изпълнителното дело Н.И. обжалва насроченото изпълнение за предаване на детето Г. на 2 бащата на детето Т.И., на датата 29.01.2024г.

Жалбата е процесуално недопустима, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно приетото в т.8 от Тълкувателно решение № 2/2015г. по т. д. № 2/2013г. по описа на ОСГТК, ВКС, с новия ГПК, в сила от 01.03.2008г., законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на съдебния изпълнител. Според разпоредбите на чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2.насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;

3.отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал.2 ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението; 8. постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена.

Връчването на поканата по чл.528, ал.1 ГПК и насрочването на изпълнението на задължението за предаване на дете, не е сред изпълнителните действия, които подлежат на обжалване по почин на длъжника. Процедурата по изпълнение на съдебно решение относно личните отношения на родил-дете, е регламентирана в чл. 528 ГПК. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определено място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не покъсно от една седмица преди определеното време за предаване на детето, да са му указани задълженията по чл. 528, ал.2 ГПК в тридневен срок от връчването на поканата да съобщи на съдебния изпълнител дали е готов да предаде детето в определеното място и време, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето. При неизпълненение на задълженията по чл. 528, ал. 2 ГПК, в ал.3 на същата разпоредба е предвидена санкция, а именно налагането на глоба по чл. 527, ал.3 ГПК. Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл.528, ал.5 ГПК – ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му наложи глоба и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя. В този смисъл е задължителната съдебна практика, формирана с разрешението по т.3 от ТР №3/10.07.2017г. по т.д. №3/2015г. на ОСГТК. Според тълкувателното решение, в този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и на съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции.

Дали се налага такова съдействие се преценява въз основа на предоставените от длъжника по реда на чл.528, ал. 2 ГПК данни. Затова в чл. 528, ал.3 ГПК е предвидено правомощието на съдебния изпълнител да наложи на длъжника глоба по чл.527, ал. 3 ГПК и при необходимост да постанови принудителното му довеждане.

В обобщение следва да се посочи, че при изпълнението на тези лични незаместими престации за предаване на дете, за да се охранят в най-голяма степен интересите на детето, законодателят е уредил специален способ за принудително изпълнение на задължението за предаване на дете от единия родител на другия. Налагането на глоби по чл.528, ал.3 и ал.5 3 от ГПК е санкция на длъжника за неизпълнение на изпълнителния способ по чл.528 ГПК, като на основание чл.435, ал.2, т.1 ГПК именно постановлението за налагане на глоба може да бъде обжалвано от длъжника. Връчването на поканата за доброволно изпълнение и насрочването на задължението за предаване на детето на посочената в призовката дата, не попадат сред действията, които длъжникът може да обжалва. При обжалване на глобата, длъжникът по изпълнително дело с предмет предаване на дете по реда на чл.528 ГПК, може да се позове на нарушение от страна на съдебния изпълнител на нормата на чл.528, ал.1 ГПК или на чл.528, ал.4 ГПК.