Акт № 12771 от 06.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12771

Пловдив, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - X Състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНКО АНГЕЛОВ

При секретар П. Ц. като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 20267180700471 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 9б, изр.2, вр. с чл. 4, ал.1, изр. второ от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) във вр. с чл. 144, ал.1 и чл. 156 - чл. 161 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на „Миро Сорелле“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя А. А., чрез адвокат Е. Г. срещу Акт за установяване на задължения № 1146/04.11.2025 г. издаден от Т. Д. П.-Г., на длъжност инспектор в „Ревизии и контрол“, отдел „Местни данъци и такси“ при община „Родопи“, мълчаливо потвърден от началник на отдел „Местни данъци и такси“ относно задължения на дружеството за такса битови отпадъци - за компонента „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., в размер на 2774,63 евро (две хиляди седемстотин седемдесет и четири евро и шестдесет и три евроцента) - главница, ведно със съответните прилежащи лихви за просрочие.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорвания акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се непредоставяне на услугите по чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ за имоти, собственост на жалбоподателя, находящи се извън строителните граници на населеното място – [населено място] и недължимост на такса за компонент „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат К., включително с представена от него писмена защита. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община „Родопи“, чрез упълномощен процесуален представител адвокат М., изразява в съдебно заседание и в представена писмена защита становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че имотите попадат в приложното поле на издадените от кмета на общината заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и реално е осъществявана дейност по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Претендира присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

С оспорения АУЗД № 1146/04.11.2025 г. са установени задължения на „Миро Сорелле“ ЕООД за такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. за притежаваните от дружеството недвижими имоти в землището на [населено място], община „Родопи“, представляващи: [УПИ] (партида № 6612F24364), [УПИ] (партида № 6612F24366), [УПИ] (партида № 6612F24369), [УПИ] (партида № 6612F24370), [УПИ] (партида № 6612F24371) и [УПИ] (партида № 6612F24373), декларирани по реда на чл. 14 от ЗМДТ. Към админстративната преписка по делото са представени описаните подоробно в АЗУД декларации по чл. 14 от ЗМДТ от „Миро Сорелле“ ЕООД, като собственик на посочените УПИ и е определена съответната ТБО. За посочените имоти дружеството е подало декларации по реда на чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община „Родопи“ за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. За тези периоди с оспорвания АУЗД са установени посочените в същия задължения на „Миро Сорелле“ ЕООД за ТБО по години по отделни компоненти - за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и за чистота на териториите за обществено ползване, като са посочени подробно промилите за размер на ТБО по години за [населено място]. Предмет на оспорване по настоящото дело са единствено задълженията за третия компонент – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, в общ размер на главницата от 2774,63 евро, ведно с прилежащите лихви.

С цел доказване фактическото предоставяне на услугите и в изпълнение определение № 2459/04.03.2026 г. на съда (л. 135) за разпределяне на доказателствената тежест по делото, от ответника са представени с молба-опис (л.157 и л.1211) писмени доказателства - трудови договори и допълнителни споразумения за наети служители на длъжност „общ работник“ в звено „Чистота“ към кметство [населено място], заповеди за определяне на работна заплата, длъжностни характеристики, заповеди за упълномощаване на на експери от общинската администрация, които да приемат извършената работа от работниците заети в дейност „Чистота“, дневни протколи за приемане на извършена работа, фактури и справки за закупени горива, квитанции за платена застраховка „Гражданска отговорност“, ведомости и аналитични партиди.

В с.з. от 13.10.2026 г. по делото е представена извадка от КК за [ПИ], находящ се в [населено място], м.„Узунките“, НТП Гробищен парк, стар номер 008002.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля З. Б. М., работеща на длъжност „младши експерт АИО“. Същата сочи, че присъства при възлагането и приемането на работа, извършвана от петима работници, които отговарят за чистотата. Възлагането на задачите се сочи, че се извършва устно от кмета, а след приключване на работата свидетелката обработва приемо-предавателен протокол, който подписват работниците. Сочи се, че се чистят територии в регулацията на [населено място], паркове, детски площадки, тревни площи и алеи, улици, тротоари, пътно платно. За гробищния парк на селото свидетелят пояснява, че се почиства от работниците вътре и извън оградата му, като се извършва кастрене на дървета и храсти и дървесината се събира. Дейността се извършва спрямо сезона. В изготвените протоколи за работата се вписва мястото, на което е извършвана, след което кметът и свидетеля отиват на място да я приемат.

С оглед така установеното по делото, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, поради което същата е допустима.

Оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, упълномощен съгласно Заповед № 560/11.06. 2020 г. на кмета на община „Родопи“ (л.17). АУЗД е издаден в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ посочва, че таксата се дължи единствено за извършвани от общината услуги. Местната такса за битови отпадъци е публично парично вземане с възмезден характер, което представлява цена за реално предоставена от общинската администрация комунална услуга, а не данък върху притежаваната недвижима собственост. Ето защо собствеността върху недвижимия имот не поражда задължение за плащане на такса, ако съответната услуга фактически не е предоставена от общината - чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ.

Няма спор по делото, че имотите, собственост на жалбоподателя, за които е определена ТБО се намират извън строителни граници в землището на [населено място], община „Родопи“. Спори се дали тези имоти попадат в границите определени със заповеди № 1017/01.09.2021 г., № 895/04.08.2022 г. и № 1396/07.09.2023 г., издадени от кмета на община „Родопи“ (л. 100-108), в които се предлагат услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Съгласно Раздел II, т. 2.2. на представените заповеди, е определено, че поради спецификата на теренните условия, както и за имоти, непопадащи в определените граници, са определени граници на районите, в които ще се предлагат и извършват само услугите: „Обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци“ и „Поддържане на чистота на територии за обществено ползване“, както следва: имоти, които не са посочени в т.2.1 на посочените заповеди; незастроени УПИ в регулацията на населените места; незастроени УПИ в земеделски земи и горски територии; незастроени имоти, попадащи в земеделски земи и в горски територии.

Твърдението на ответника, затъпено и в писмената му защита е, че имотите, собственост на жалбоподателя са незастроени и попадат в раздел II, т. 2.2.7 на посочените заповеди в границите на районите, в които община „Родопи“ предлага и извършва само услугите: 1. Обезвреждане на търди битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци и 2. Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. По отношение на това твърдение следва да се посочи, че самото включване на дадена територия в съдържанието на заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не представлява и не доказва реалното изпълнение на процесната услуга по поддържане на чистота на територии за обществено ползване. В тежест на административния орган по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 144 от ДОПК е да проведе пълно и главно доказване на факта, че през процесните 2022 г., 2023 г. и 2024 г. на конкретната територия действително са осъществявани дейностите по чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ.

Със заповеди № 1017/01.09.2021 г., № 895/04.08.2022 г. и № 1396/07.09.2023 г., издадени от кмета на община „Родопи“ (л. 100-108), на основание чл. 62 и чл. 63 от ЗМДТ, е видно, че са определени границите на районите, в които ще се извършват всички видове услуги, включително и оспорения компонент „поддържане на чистота на териториите за обществено ползване“. В така определените граници, конкретно за [населено място], където се намират процесните имоти, е посочено, че услугите се извършват в имотите, които са в регулация на населеното място, както и конкретно цитирани имоти, сред които не попадат тези, собствени на дружеството - жалбоподател. Урегулираните поземлени имоти, собственост на „Миро Сорелле“ ЕООД попадат в местност „Узунките“, която местност не е отбелязана в заповедите на кмета на община „Родопи“ и не фигурира като улица или район на поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в представените по делото приемо-предавателни протоколи за извършена работа. От съдържанието на същите се установява, че почистващите дейности са извършвани основно по централните улици на [населено място], района на кметството, на магазина, църквата, параклиса, паркове, детска площадка, и гробищния парк, без да се представят доказателства за други райони, където е извършвана дейност по поддържане чистота на териториите за обществено ползване. В протоколите, а и от свидетелските показания не става ясно да се извършват дейности по поддържане на чистотата в район извън строителните граници на селото. Действително от доказателствата приети по делото е видно, че се поддържа гробищния парк на селото, но не се обосновава как този факт е свързан с поддържане на чистотата не територията на процесните УПИ или на района, в който те се намират. Това не се установява и от представената от ответника извадка от КК за [ПИ], находящ се в [населено място], м.„Узунките“, НТП Гробищен парк, стар номер 008002. При справка в КАИС е видно, че проценсите имоти, собственост на жалбоподателя, за които се сочи от ответника, че се осъществява процесната услуга са отдалечни от поземления имот, отреден за гробищен парк на селото, макар и да са в една и съща местност. От свидетелските показания за почистването и отстраняването на дървесна растителност отвъд оградата на гробищния парк също не би могъл да се направи извод, че такава дейност е извършвана именно в имотите, собственост на жалбоподателя, за кoито е опредлена процесната компонента на ТБО.

От доказателствата по делото не се извежда изводът, че имотите собственост на жалбоподателя са включени в териториалния обхват на издадените от кмета на община „Родопи“ заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Вярно е, че територията на селото е вписана в тях, но се има предвид само тази която е включена в регулация. Употребеният от общинската администрация термин означава, че това са имотите, които са урегулирани. ЗМДТ не борави с понятието имоти в регулация, а с понятието за „строителните граници на населеното място“. Съгласно §5, т.6 от ЗУТ, строителните граници на населеното място са тези определени с устройствен план, без да се включва землището. Понятието „в регулация“ и употребеният в ЗМДТ израз „строителните граници на населеното място“ са идентични по своето съдържание, тъй като включват в себе си територия, който по своя характер е урбанизирана. В конкретния случай не е установено по делото, че процесните имоти са част от тази територия. Изрично в декларациите, въз основа на които се определя задължението за ТБО-чистота на обществените територии, е посочено, че недвижимите имоти се намират извън строителните граници на населеното място. В заповедите, които кметът е издал по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не е предвидено изрично, че услугите, които общината предоставя се отнасят и за имотите на жалбоподателя.

Разпечатката съдържа 25 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f3c25dc-260d-4a36-87a4-e2077ad89e34