Решение № 5755 от 30.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5755 гр. Пловдив, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330101829 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Н. Ю. И. срещу „Стик – Кредит” АД и уточняваща молба от 10.02.2025г. се твърди, че ищецът е заплатил на ответното дружество, както следва – на дата 07.08.2023г. – 565.67 лв. и на дата 08.08.2023г. – 328.94 лв. Общо платената сума в периода от 07.08.2023г. до 08.08.2023г. била в размер на 994.61 лв., като това плащане надвишавало главницата по сключен договор за кредит № ......от 02.07.2023г. Договорът бил сключен по реда на ЗПФУР. Главницата по кредита била в размер на 650 лв., като се сочи, че остатъкът от 344.61 лв. е недължимо платен и подлежи на връщане. Направено е искане за осъждане на ответното дружество за заплащане на посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Стик – Кредит“ АД със становище, че ищецът упражнява правото си на иск в условията на злоупотреба с право. Сочи, че в РС Пловдив са образувани 4 бр. гр.дела, с идентични искови молби, като целта била да се генерират разноски. Направено е искане за съединяване на посочените в отговора на исковата молба дела, при условията на чл.213 ГПК.

По същество, неоснователни били претенциите на ищеца за връщане на платени при липсващо основание суми. Твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние, като ищецът бил приел всички условия на заемодателя, потвърдил сключването на договора за заем, като изпратил на посочения от заемателя електронен адрес договор за паричен заем, заедно с погасителен план към него и Общите 1 условия, приети от заемополучателя. Следователно между страните бил сключен валиден договор за кредит, като още преди подписване на договора за заем кредитополучателят бил наясно с всички условия по договора, като сам избрал параметрите и условията му.

Сключеният договор бил с главница от 650 лв. и 195 лв. лихва, като се оспорва твърдението на ищеца, че по кредита е погасена сума в размер от 994.61 лв. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

С молба от 12.09.2025г., както и от 02.12.2025г. ответникът прави признание на предявения иск, както и искане за постановяване на решение при признание на иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени разписка за извършено плащане от Н. Ю. И. в полза на „Стик Кредит“ АД на сумата от 565.87 лв. на дата 07.08.2023г., както и на сумата от 328.94 лв. на дата 08.08.2023г. Постъпило е писмо от „Изипей“ АД, съдържащо потвърждаване на паричните преводи от дати 07.08.2023г. и 08.08.2023г.

С молби от 12.09.2025г. и 02.12.2025г. ответникът е посочил, че признава предявения иск за основателен и е направил искане съдът да постанови решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК. Предвид признанието на иска и становището на ищеца в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от ответника, поради което съдът намира, че следва да зачете извършеното признание, уважавайки предявения иск на това основание.

При този изход на делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 50 лв. внесена държавна такса. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие, поради което в полза на адв.Р. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., с включен ДДС.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б да заплати на Н. Ю. И., ЕГН ********** от ...... сумата от 344.61 лв. недължимо платени по договор за кредит № .... от 02.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2025г. до 2 окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б да заплати на Н. Ю. И., ЕГН ********** от .................сумата в размер на 50 лв. направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б ДА ЗАПЛАТИ НА а. Р. Р. от АК – Пловдив,....... на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 240 лева адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3