Решение № 11 от 20.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Велико Търново, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора С. Г. Ц. и Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600181 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда № 25/01.12.2023 г., постановена по НОХД № 878/2022 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия Д. Б. А. за виновен в това, че на 04.09.2022 г. в гр. Русе, на път I-5, Русе - Велико Търново, на км. 3+300, при управление на моторно превозно средство, л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № ******** в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват ... с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, в следствие на което по непредпазливост причинил смъртта на лице от мъжки пол с неустановена самоличност на видима възраст около 70 години, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в", пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, чието изпълнение отложил на основание чл. 66 от НК с 4 годишен изпитателен срок. Със същата присъда го е признал за невинен и оправдал по първоначално повдигнатото обвинение да е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК в нарушение по - чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - досежно задължението да се съобразява с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на превозното средство и превозвания товар, както и по чл. 116 от ЗДвП.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднал времето, през което Д. Б. А. е бил задържан под стража, за изтърпяно наказание 1

„Лишаване от свобода“.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал времето след 08.09.2022 г., когато за същото деяние подс. Д. А. е бил лишен по административен ред от това свое право - да управлява моторно превозно средство.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и се произнесъл по направените разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнително изложение към същата от подсъдимия Д. Б. А., депозирани чрез защитника му адв. Б., с наведени оплаквания за незаконосъобразност на присъдата в осъдителната и част. Сочат се нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон.

Претендира се отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяване на нова, с която подсъдимият А. да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. В допълнението към жалбата са изложени подробни аргументи и доводи в подкрепа на направените оплаквания, като се изтъква, че осъдителните изводи на съда почиват на неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства и единствено върху предположения.

Защитата намира, че не е налице нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; че неправилно е прието от първия съд наличие на несъобразяване на скоростта с конкретните условия за видимост спрямо предвидимо препятствие; че неправилно е приет и моментът на възникване на опасността, изтъквайки, че за такъв момент следва да се приеме стъпването на пешеходеца на пътното платно, а останалото е в сферата на предположенията. В условията на алтернативност претендират, ако се приеме наличието на съществени нарушения на процесуалните правила - отмяна на оспорената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Въззивното производство е второ по ред.

С Присъда № 14 от 25.11.2024 г., постановена по ВНОХД № 38/2024 г.

Великотърновският апелативен съд отменил Присъда № 25 от 01.12.2023 г. по НОХД № 878/2022 г. по описа на Русенския окръжен съд, в частта, с която подсъдимият Д. Б. А. е признат за виновен да е извършил деяние по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр.

3 от НК в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват … с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, в следствие на което по непредпазливост да е причинил смъртта на лице от мъжки пол с неустановена самоличност на видима възраст около 70 години, оправдавайки го по това обвинение.

Отменил присъдата в частта за разноските, постановявайки на основание чл. 190 от НПК да останат за сметка на държавата. Потвърдил присъдата в останалата и част.

По подаден касационен протест от прокурори от Апелативна прокуратура Велико Търново е образувано КНОХД № 362/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, по което с Решение № 281 от 12.06.2025 г. е отменен съдебният акт на Великотърновския апелативен съд, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В отменителното решение Върховният касационен съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, изразяващо се в това, че съдът не е изследвал в пълнота всички гласни и писмени доказателства и доказателствени средства на основата на повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /ПКАТСМЕ/. Необходимо е било да се фокусира върху всички налични доказателства, а не е само върху тези, подкрепящи една определена теза, игнорирайки такива, които и противоречат или поставят под съмнение изводите му.

Неизвършването на анализ на всички относими доказателства и съпоставката им с констатациите по ПКАТСМЕ е довело до липсата на несъмнено изяснени обстоятелства включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК и представляващо съществено 2 нарушение на процесуалните правила. Дадени са задължителни указания за изслушване на допълнително експертно изследване, обсъждане на всички събрани по делото доказателства, след което да се извърши съпоставка на различните доказателствени източници чрез проверка на всички версии и обстоятелства по делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителите на Апелативна прокуратура – Велико Търново оспорват подадената въззивна жалба. Излагат подробни съображения в подкрепа на становището си, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована със събраните по делото доказателства, поради което пледират да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия Д. А., поддържа изцяло подадената въззивна жалба, с наведените в същата доводи и искане. Сочи подробни и мотивирани съображения, с които претендира жалбата да бъде уважена, като се отмени присъдата на окръжния съд само в осъдителната и част и се постанови нова - оправдателна по отношение на подзащитния му.

Подсъдимият Д. А. поддържа доводите на защитника си и изразява съжаление за участието си в настъпилото пътнотранспортно произшествие, в което е отнет човешки живот и заявява, че е направил всичко по силите му, за да го предотврати.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди наведените във въззивната жалба доводи, тези в съдебно заседание и извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно правомощията, намира за установено следното:

Установено от фактическа страна по делото е, че подс. Д. А. е румънски гражданин с постоянен и настоящ адрес в Република Румъния - с. Дуду, общ. Кяжна, Окръг Илфов.

Работи като техническа поддръжка в „Siemens SRL" – Букурещ и не е осъждан.

Правоспособен водач е и притежава валидно свидетелство за управление на МПС от 2013 г. от категориите - В, В1 и АМ. Не е наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата.

На 04.09.2022 г. подс. А. се е движил по главен път I-5, посока от гр. Бяла към гр.

Русе, като около 18:30 часа, в светлата част на денонощието, при сухо време наближавал километър 3+330 от пътния участък, управлявайки л.а. „Шкода Октавия" с румънска регистрация - рег. № *******. В този участък от главния път, движението било организирано в две платна, всяко от които с по две еднопосочни пътни ленти. Платната били разделени със затревена ивица /затревен участък/ с ширина 24 метра, без еластична ограда. Пътният участък бил прав, с настилка от едрозърнест асфалт, без неравности, а пътното платно, по което се движел подсъдимия било с ширина 7.60 метра, разделено на две ленти за движение, с бяла единична прекъсната линия /М3 – „Единична прекъсната линия“/, всяка от които с ширина 3.80 метра. Скоростта за движение, в този пътен участък, била ограничена с пътен знак В26 - „Забранено движение със скорост по - висока от означената" с означение 80 км/ч и намираща се след табелата за начало на населеното място /в посока гр. Бяла - гр. Русе – Република Румъния/. Подсъдимият се движел в средната част на лявата за него пътна лента по посока на движението му със скорост от 77.83 км/ч. Около 18:30 часа все още било светло, а видимостта нормална за конкретните пътни условия, като в този участък липсвали препятствия, ограничаващи видимостта на подсъдимия.

Същевременно в зоната на затревения участък с ширина 24 метра се движел, бягайки пешеходец от мъжки пол с неустановена самоличност на възраст около 70 години. В един момент, без да се намира на пешеходна пътека и бягайки спокойно, започнал да пресича пред управлявания от подсъдимия А. автомобил, отляво надясно и перпендикулярно спрямо неговата посока на движение, в средата на лявата за водача лента и гледайки в посока към приближаващия автомобил на А..

Подсъдимият не реагирал своевременно на опасността, като намали скоростта си на движение и спре преди да го достигне, независимо че при пресичането на платното за движение, пострадалият е бил видим за него и е имал обективна възможност да го възприеме. Забелязвайки го в последния момент, когато вече пострадалият е бил на пътното 3 платно, за да избегне удар с него натиснал клаксона на автомобила, извил леко волана надясно и без да намалява скоростта продължил движението си с избраната от него скорост 77.83 км/ч. Въпреки това последвал удар между предна лява част на л.а. „Шкода Октавия“ и дясната част на тялото на пострадалия. Ударът настъпил в следствие на продължилото им движение и перпендикулярното пресичане на траекториите им на движение и в лявата пътна лента, по която се е движил лекият автомобил /по дължина на платното за движение - на около 23.80 метра преди линията на ориентира - ОР2, по посока на движение на л.а. „Шкода Октавия“ и съответно по широчина на платното за движение – на около 1.40 метра вдясно от лявата граница на платното за движение, гледано по посока на огледа/. Първоначалният контакт настъпил между челната лява част на лекия автомобил в областта на предна броня и опорен десен крак в областта на дясна подбедрица на пострадалия. Подс. А. спрял и след слизането му от автомобила заедно със св. Ш. /возеща се на предна дясна седалка до водача/ установили, че пострадалият лежи неподвижно на пътното платно пред автомобила.

В този момент, покрай произшествието със своя автомобил преминал св. Д., който възприел непосредствено л.а. на подс. А. в позиция близо до осевата линия на дясната пътна лента, повече в нейната лява част. Пред автомобила на подсъдимия св. Д. възприел лежащото тяло на пострадалия, в дясната пътна лента, разположено перпендикулярно на осевата линия, деляща лявата от дясната лента и в близост до нея, пред лявата част на лекия автомобил /протокол за оглед л. 44-54 от ДП, т. 1 и л. 18 – л. 20 от ПКАТСМЕ по ВНОХД №181/25 г. на ВТАС/. Св. Д. продължил движението си напред в лявата лента за движение, тъй като не могъл да спре, поради наличието и на други движещи след него автомобили в същата посока. Решил да се върне. В този съвсем кратък период от време, докато извърши маневра обратен завой и се върне отново до мястото на произшествието, подс. А. вече бил променил местоположението на управлявания от него лек автомобил, като след завръщане на мястото на произшествието св. Д. установил промяната на местоположението на лекия автомобил с румънска регистрация спрямо лежащото на пътното платно тяло на пострадалия. Лекият автомобил на подсъдимия вече бил отместен вдясно до банкета по посоката на движението му, а тялото на пострадалия спрямо променената позиция на лекия автомобил вече било зад автомобила на А.. Подсъдимият отместил лекия автомобил напред и вдясно към банкета, тъй като същият създавал пречки за движението. Обезопасил участъка от пътя, поставяйки светлоотразителен триъгълник.