Решение № 622 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 23.04.2020 г.

СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА

ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Светлана

Влахова, като разгледа т.д.N

2504/2015 г., установи следното:

СГС е сезиран с искова молба на „П.Б.“ ЕАД, с която са предявени срещу „К.“ ЕООД искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ. Твърди се от ищеца, че на 21.08.2008 г. е сключил с ответника договор за кредит, по който е предоставил на ответника кредит в размер на 50 000 ЕВРО, а ответникът е поел задължението да върне сумата чрез плащане на 180 месечни погасителни вноски, в които е включена договорна лихва. Поради неплащане на погасителната вноска с падеж на 05.01.2015 г. вземанията на ищеца са обявени за предсрочно изискуеми, за което ответникът е бил уведомен с нот.покана, връчена на 20.02.2015 г. В полза на ищеца е издадена заповед по чл.417 ГПК, срещу която е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което се иска от ищеца да бъдат установени вземанията му в размер на 40 005,90 ЕВРО – главница, за сумата от 328,82 ЕВРО – наказателна лихва за периода 05.01.2015 г. – 05.03.2015 г., както и вземането от 529,59 ЕВРО – просрочена лихва за периода 05.01.2015 г. – 26.01.2015 г.

Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че е погасила задълженията си по процесния договор и дори е надплатила сумата от 9600 ЕВРО, за която е заведено исково производство. Според ответника не е изпадал в забава, поради което за ищеца не е възникнало правото да обяви задълженията за предсрочно изискуеми. Прави възражение за нищожност на договорната клауза, която позволява на банката да променения размера на възнаградителната лихва от 5,1570 % и е начислявала лихва в по-висок процент.

Сочи се, че при сключване на договора за кредит на ответника не са били представени О. У., поради което ответникът не е обвързан от тях. Навежда се довод, че неплащането на вноската с падеж на 05.01.2015 г. не дава право да се обявят задълженията за предсрочно изискуеми, защото е налице злоупотреба с право. При сключване на договора ответникът е бил лишен от възможността да уговаря клаузите на чл.6, чл.8.2 и чл.8.3 от договора, както и чл.6, чл.7.2, чл.7.3 и чл.7.4 от анекса от 16.11.2012 г., които накърняват добрите нрави. Това се отнася и за клаузата на чл.29 от О. У. Оспорва се извършването на редовно уведомяване за предсрочната изискуемост чрез нот.покана, както и че ищецът е следвало да предостави достатъчен срок.

Ищецът е представил доп.искова молба, с която поддържа исковете и оспорва възраженията на ответника с довод, че при сключване на договора е бил запознат с действащите О. У., които са неразделна негова част. Оспорва се оспорените договорни клауза да са в противоречие с добрите нрави. Сочи се, че ответникът е в забава на вноската с падежна 05.01.2015 г., както и на следващите вноски за 7 месеца. Според ищеца налице е редовно връчване на изявлението за предсрочна изискуемост, защото са спазени законовите изисквания за връчване на нот.покана до ответника.

Ответникът е обвързан от О. У., както и от измененията, приети на 05.12.2008 г., както и клаузата, която дава възможност на банката да изменя размера на възнаградителната лихва, а ответникът с подписване на анексите към договора се е съгласил.

Ответникът е представил доп.писмен отговор, с който поддържа оспорванията срещу исковете, както и възраженията за нищожност на договорни клаузи.

Представен е договор за кредит от

21.08.2008 г., от който се установява, че между страните е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел задължението да предостави на ответника кредит в размер на 50 000 ЕВРО, а ответникът е поел насрещното задължение да върне сумата чрез плащане на 180 месечни погасителни вноски, в които е включена и дължимата договорна лихва.

Представени са О. У. за кредитиране.

Представени са сключените към договора анекси от 16.11.2009 г. и от 31.03.2010 г., с които са предоговорени нови погасителни планове, а с анекси от 22.12.2010 г., 16.11.2012 г. освен че са уговорени нови погасителни планове, е променен размерът на договорната лихва Представено е уведомително писмо, с което банката поради неплащане на погасителните вноски по процесния договор и по още два договора е обявила за предсрочно изискуеми задълженията по процесния договор.

Уведомителното писмо е изпратено до ответника чрез нот.покана, която на е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК на 20.02.2015 г.

Представено е удостоверение N 44/08.07.2015 г. на нотариуса, в което се сочи, че адресът на ответника, който е ограден частен дом, е бил посетен на 03.02.2015 г. и не са открити лица за информация, поради което на същата дата е било залепено уведомление.

С решение от 03.08.2017 г. по т.дело N 1312/17 г. на СГС „П.Б.“ АД е осъден да заплати на „К.“ ЕООД сумата от 49,78 лв. – неоснователно надплатена възнаградителна лихва по процесния договор за периода 16.01.2010 г. – 05.12.2010 г., а за разликата до пълния предявен размер от 25 584,13 лв. искът е отхвърлен.

Установява се от заключението на ССЕ, че по процесния договор сумата от 50 000 ЕВРО е била реално предоставена на ответника на 27.08.2008 г., а размерът на погасения дълг за главница възлиза на 9 994,10 ЕВРО, поради което остатък е в размер на 40 005,90 ЕВРО. Към 06.03.2015 г и към 31.10.2019 г. размерът на задължението за главница възлиза на 40 005,90 ЕВРО.

Установява се от показанията на св.Ф., че в офисите на банката ищец се поставят в обособено място Тарифата на банката и О. У. На това обособено място са били поставяни и измененията в Тарифата и О. У.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92 ЗЗД.

Установи се от представения по делото договор за кредит от 21.08.2008 г., че между страните е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е поел задължението да предостави на ответника кредит в размер на 50 000 ЕВРО, а ответникът е поел насрещното задължение да върне сумата чрез плащане на 180 месечни погасителни вноски, в които е включена и дължимата договорна лихва.

По делото са представени О. У. за кредитиране /без дата/, но тъй като съгласно изискването на чл.430 ал.3 ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, а няма данни при сключване на договора О. У. да са били предадени на ответника , съдът намира, че изискването на чл.298 ал.2 ТЗ не е спазено. В клаузата на т.6 от договора е посочено, че неразделна част от него са О. У., с които ответникът е декларирал, че е запознат – т.8.2, което означава, че ответникът е заявил писмено, че ги приема – чл.298 ал.1 ТЗ. Това обаче не е достатъчно, за да се счита ответникът обвързан от О. У., защото специалното изискване на чл.298 ал.2 ТЗ не е изпълнено. Следователно отношенията между страните се регулират от сключения между тях договор, но не и от О. У. /без дата/, от които ответникът не е обвързан.

От заключението на ССЕ се установи фактът, че по процесния договор на ответника е била реално предоставена сумата от 50 000 ЕВРО на 27.08.2008 г. Фактът, че банката кредитор е предоставила реално на ответника уговорената сума, сочи, че банката изпълнила основното си задължение по договора - да отпусне на заемателя парична сума. Това означава, че с настъпване на уговорените падежи е настъпвала поетапно изискуемостта на задължението на ответника за връщане на сумата чрез плащане на погасителните вноски.

От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че е изпълнил задължението си за плащане на погасителната вноска с падеж на 05.01.2015 г., а от заключението на ССЕ се установи, че последната платена от него погасителна вноска по договора за кредит е вноската с падеж на 05.12.2014 г. При тези факти съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин, че към подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 06.03.2015 г. ответникът е бил в неизпълнение на своето основно задължение за плащане на погасителните вноски. Тук следва да се спомене, че ответникът не само не е платил погасителната вноска с падеж на 05.01.2015 г., но не е платил и погасителната вноска с падеж на 05.02.2015 г., настъпил преди 20.02.2015 г., когато е връчено изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на целия дълг.

С решение от

03.08.2017 г. на СГС по т.дело N 1312/17 г. „П.Б.“

АД е осъден да заплати на „К.“ ЕООД сумата от 49,78 лв. – неоснователно надплатена възнаградителна лихва по процесния договор за периода 16.01.2010 г.

– 05.12.2010 г., а за разликата до пълния предявен размер от 25 584,13 лв. за периода 06.12.2010 г. -14.01.2015 г. искът е отхвърлен като неоснователен.

Между страните е формирана сила на присъдено нещо по чл.298 ал.1 ГПК, поради което съдът е длъжен да приеме, че ответникът има вземане по чл.55 ал.1 ЗЗД в размер на 49,78 лв., което не само не покрива размера на задължението за погасителните вноски с падеж на 05.01.2015 г. и на 05.02.2015 г., но и не е предявено чрез компенсационно изявление за прихващане.

Неизпълнението на задължението за плащане на погасителни вноски води до възникване на потестативното право на банката да обяви вземанията за предсрочно изискуеми и по този начин да внесе промяна в условията на срока, като превърне задължението на ответника от срочно в безсрочно, изпълнението на което може да се иска веднага. Това потестативно право на кредитора произтича от правилото на чл.432 ал.1 ТЗ и на чл.60 ал.2 ЗКИ. В нормата на чл.60 ал.2 ЗКИ е предвидено, че „когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда чл.417 ГПК. Това означава, че по силата на закона неизпълнението на задължението за плащане дори на само една погасителна вноска е основание да се обяви за предсрочно изискуемо задължението по договора за кредит. В този смисъл съдът приема, че е неоснователно възражението на ответника за злоупотреба от ищеца с право да обяви задълженията за предсрочно изискуеми поради неплащане само на една вноска.

В случая с уведомително писмо, изпратено до длъжника чрез нот.покана от 30.01.2015 г., банката кредитор е упражнила потестативното право да обяви за предсрочно изискуеми задълженията по процесния договор за кредит поради неизпълнение на задълженията по него и поради неизпълнение на задълженията по други два договора за кредит, както и поради предявяване от ответника на иск срещу банката. Предявяването на иск не може да бъде основание за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми, но според съда неизпълнението на задължението по процесния договор е достатъчно за възникването на потестативното право да се внесе от кредитора промяна в срока на договора.

Доколкото основание за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията е неизпълнение на задълженията по процесния договор, не е необходимо да се дава на ответника срок за изпълнение.

Правилото на чл.432 ал.1, т.4 ТЗ намира приложение, когато основание за предсрочна изискуемост е неизпълнението на задължения по други договори, но в случая в уведомителното писмо на банката наред с неизпълнение на задълженията по други два договора се сочи неизпълнението на задължението по процесния договор, поради което не е необходимо да се дава срок.

За да бъде валидно упражнено потестативното право на кредитора ищец, не е необходимо да се сочи коя конкретна вноска не е платена, когато в изявлението е посочено, че по процесния договор е налице неизпълнение. Ответникът още при сключване на договора, а и на последващите анекси към него, с които е предоговорен срокът за плащане, знае много добре на кои дати настъпва падежът на неговото задължение за плащане на погасителните вноски, поради което не е достатъчно да се посочи по кой договор е налице неизпълнение.

За настъпване на предсрочната изискуемост е необходимо да е налице неизпълнение/забава по отношение на която и да е погасителна вноска с настъпил падеж към датата на получаване на изявлението от ответника длъжник, който знае много добре коя вноска не е платил към получаване на изявлението.

Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f3b2731-77d2-4d79-94c5-061e5dabe185