Решение № 199 от 20.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20251000600376 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 НПК,като е образувано по искане вх.№1472/27.02.2025 година на осъдения Е. Н. В.,с установена самоличност ,ЕГН **********,чрез надлежно упълномощен защитник адв.Й. С. от САК,с посочен съдебен адрес,за възобновяване на наказателното производство по нохд №375/2024 година на Окръжен съд-София и нохд№386/2022 година на РС-Ихтиман.

В подаденото искане сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК,като анализ на сторените оплаквания от осъденото лице,релевирани в стореното искане,обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК–нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,довели до нарушаване правата на осъденото лице.

С присъда №33/08.12.2023 година,постановена по нохд№386/2022 година на Районен съд гр.Ихтиман състав на съда е признал подсъдимия Е. Н. В.,с установена самоличност,българин,български гражданин,ЕГН **********,роден на ******** година в гр.София,неженен,със средно образование,неосъждан,безработен за виновен в това, че на 17.01.2020 година,около 02.50 часа в село ***,област ***,в къща с адрес ул. „***“ №**,като съизвършител, действайки в съучастие с В. Р. П. направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари на стойност 1500 /хиляда и петстотин/ лева от владението на А. А. А. от село ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - нанесъл удари 1 с дървен кол по главата на В. П. и по тялото на А. А., като опитът останал недовършен,поради независещи от дееца причини /разкрИ.е на самоличността му от И.

З./,поради което на основание чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК и чл.54 ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години,като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години.

С присъдата съдът е признал и подсъдимия В. Р. П.,с установена самоличност,ЕГН ********** за виновен в това, че на 17.01.2020 година,около 02.50 часа в село ***,в къща с адрес ул.„***“ №**,като съизвършител и в съучастие с Е. Н. В.,направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари на стойност 1500 /хиляда и петстотин/ лева от владението на А.

А. А. от с.*** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила нанесъл удари с дървен кол по тялото на В. П. и Р. З., като опитът останал недовършен поради независими от дееца причини /разкрИ.е на самоличността му от И. З./,поради което на основание чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 НК и чл.54 ал.1 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години,като на основание чл.57 ал.3 вр.ал.1, т. 2,б.„в“ ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл.68 ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца,наложено на подсъдимия В. Р. П.,наложено му по нохд №186/2019 година на РС-Ихтиман,като на основание чл.57 ал.1,т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода по нохд №186/2019 година на РС- Ихтиман.

Съдът е постановил веществените доказателства-2 броя текстилни якета,червени на цвят да се върнат на собственика Е. Н. В.,а веществено доказателство „маска за лице“ да бъде върната на собственика при поискване.

С Решение №108/26.08.2024 година,постановено по внохд №375/2024 година на Окръжен съд гр.София,присъдата е била потвърдена.

В искането са сторени оплаквания за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до нарушаване правата на осъденото лице.

Конкретно оплакванията са развити в следните насоки:

1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,изразило се в липса на задълбочен анализ на противоречиви доказателствени източници /най-вече на гласните доказателствени средства/ и пренебрегване на способи за проверка на доказателства /ДНК изследване на веществено доказателство/,довело по същество до липса на мотиви към постановения въззивен съдебен акт,а и на първостепенния съдебен акт /присъда/.В тази връзка се твърди необективен анализ на целия доказателствения обем,без обективно,пълно и всестранно изясняване предмета на доказване в наказателно-правния спор.По същество се твърди нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК,доколкото не е разкрита обективната истина 2 по делото пред първия съд и съдилищата са подценили изготвено по делото ДНКизследване,което не е установило по установената маска за лице биологичен материал от осъдения В. /нито от другия осъден по наказателното дело/.Анализът на оплакванията сочи твърдение от страна на защитата,че този порок не е отстранен от въззивния съд при инстанционната въззивна проверка.

2.Материалният закон не е приложен правилно,защото осъдителната присъда е постановена на основата на неизяснена фактическа обстановка,която е изградена на основа на предположения ,без наличие на „годни“ доказателства за осъществено деяние от страна на осъдения В.,при недоказано авторство на деянието.

На основа на горното се обосновава /по същество,с оглед тълкуване мотивите и сторената претенция към настоящия съд/ искане за отмяна на въззивното решение,възобновяване на внохд №375/2024 година на Окръжен съд гр.София и отмяна на постановената първоинстанционна присъда,като делото се върне на първия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Пред настоящия съд защитата на осъдения Е. В. поддържа доводите изложени в искането.Поддържа се по същество оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.303 ал.2 НПК,чл.13 НПК,чл.14 НПК и чл.16 НПК,като се сочи,че въззивният съд е нарушил нормата на чл.314 НПК,доколкото не е проверил изцяло атакувания пред него съдебен акт.Конкретно се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения доколкото доказателствените източници са тълкувани изцяло в ущърб на осъденото лице,като е даден приоритет на гласни доказателствени източници над използвания способ на доказване-ДНК експертиза.Акцентира се на използвания способ за доказване-експертно заключение на ДНК-анализ на иззета по делото маска,по която не са установени биологични следи от осъдения В.,но в преценката си това обстоятелство е подценено от първия и от въззивния съд.

Излагат се съображения,че по делото не е изяснено кои и колко са лицата,участвали в противоправното деяние,размера на сумата,сочена като предмет на престъпление,нито е установено категорично лицето,носело маска,приобщена като веществено доказателство по делото,а фактическите изводи на въззивния съд са изградени на предположения.

Твърди се,че самите пострадали не са установили категорично и не са посочили лицата,от които са нападнати,когато са съобщили за това престъпление на тел.112.

Сторено е обобщаващо оплакване,че мотивите на въззивния съд не отговорят на изискуемите от Закона стандарти,разписани в чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е сторен съвкупен анализ на доказателствения обем,като се акцентират отделни доводи на Окръжен съд-София,вж. стр.19 от делото.

Твърди се нарушение на материалния закон,доколкото е осъдено лице,което не е извършило твърдяното от държавното обвинение престъпление.

Защитата сочи,че не е поддържано основание за възобновяване на наказателното производство,свързано с явна несправедливост на наказанието,доколкото всяко наказание на 3

В. би се явило несправедливо.

На основа на изложеното в стореното искане и поддържаното пред настоящия съд защитата на осъдения

В. претендира отмяна на постановеното въззивно решение,възобновяване на производството по внохд №375/2024 година на Окръжен съд гр.София,отмяна на постановената първоинстанционна присъда,а делото се върне на първия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав

Осъденият Е. В. поддържа предоставената му последна дума. становището на защитата си,включително при

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направеното искане.Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на производството по цитираното наказателно дело по описа на Окръжен съд-София,доколкото нито въззивният съд, нито проверявания от него съд не са допуснали съществени отстраними нарушения на процесуалните правила и не са нарушили материалния закон.Сочи,че по никакъв начин правата на осъденото лице не са нарушени,а въпреки твърденията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения,то основните възражения са свързани с твърдение за необоснованост на съдебните актове /първоинстанционен и особено въззивен/,като се сочи,че необосноваността на един съдебен акт не е основание за възобновяване на наказателното производство.

Намира липса на допуснати процесуални нарушения в аналитичната дейност на въззивния съд,като се съгласява,че доказателствените източници не са еднопосочни към установяване авторство на престъплението,анализирайки ДНК-изследване на приложената по делото маска,по която действително не са установени биологични следи от осъденото лице В..

От друга страна намира,че съвкупният анализ на доказателствения обем е сторен коректно ,правилно са анализирани отделни процесуално-следствени действия,включително „разпознаване на лица и предмети“,като решаващите изводи на първия и на въззивния съд са законосъобразни,а вътрешното убеждение на Съда е ясно проследимо в процеса на неговото формиране на основата на коректен доказателствен анализ.

Претендира искането за възобновяване на наказателното производство да се остави без уважение.

След като прецени изложените доводи в стореното искане чрез защитата на осъдения В. и поддържаните доводи на защитата му пред настоящия съд,като съобрази лично заявеното от осъденото лице във връзка с наведените за възобновяване основания,и прецени изразеното становище на представителя на държавното обвинение,Софийският апелативен съд намери,че искането е процесуално допустимо,но разгледано по същество не е основателно.

Съображенията са следните:

Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически 4 положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка.

Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била нарушена. Предметът на проверка ясно е очертан с оглед разписаното в чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.3 вр.ал.5 НПК,касателно преценката за явна несправедливост на наложено наказание.Предметът на проверка е свързан и с начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други ,поставяйки ги в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на негодна,и/или несъществуваща доказателствена основа.