Решение № 231 от 28.10.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Тетевен, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100563 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М. Х. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „улица“ № 29, ет. 7, ап. 28, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК: 201281666, адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, ж.к.

„Гео М.“, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Лилия Иванова Богоева – Гърбатова.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № ************, сключен между М. Х. Г. и „фирма“ ЕООД, ЕИК: 201281666 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Излага се в исковата молба, че на 27.04.2022 г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № ************ с „хххххххххх Мобайл“ ЕАД. Страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 500 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24, посочено е лихвен процент в размер на 36% и ГПР в размер на 42,58%.

Сочи, че в чл. 1 ал. 2 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Заявява, че на датата на сключване на договора, между „хххххххххх Мобайл“ ЕАД ищцата и ответното дружество сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „фирма“ ЕООД с ЕИК: 201281666 поело задълженията да обезпечи пред „хххххххххх Мобайл“ ЕАД задълженията на ищцата Г.. Обезпечението се изразявало в „да отговаря солидарно за всички задължения на Клиента при условията и за срока на договора за потребителски кредит тип № ************ от 27.04.2022 г.“. Въз основа на сключения договор за поръчителство, г-жа Г. се задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1187,38 лева, 1 която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Сочи се, в исковата молба, че между „хххххххххх Мобайл“ ЕАД като заемодател и Г. като заемател, възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 500 лева. излага, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановим и средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Заявява, че от горното следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство от 27.04.2022, сключен между ищцата и ответника „фирма“ ЕООД, с ЕИК: 201281666. Сочи се от ищцата, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение.

Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, било обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 1 ал. 2, и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения.

В исковата молба се излага, че клаузата на чл. 1 ал. 2 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (500 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „хххххххххх Мобайл“ ЕАД дружество. Сочи, че това дружество е именно ответникът в настоящия процес - „фирма“ ЕООД който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.

На следващо място ищцата заявява, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 2 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Счита, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 42,58%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Ищцата счита, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явявало и в директно противоречие с чл. 3, пар.

1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. В конкретния договор потребителят на практика било в невъзможност да провери и запознае с индивидуалните компоненти, от които се формира ГПР и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

На последно място, в исковата молба се сочи, че както в договора за кредит, така и в договора за поръчителство е посочена една и съща банкова сметка, а именно, че възнаграждението се заплаща по сметка на кредитора - BG88RZBB91551000677842. В случая търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Счита, че клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. На практика със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие отново ще бъде заплатено на „хххххххххх Мобайл“ ЕАД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „хххххххххх Мобайл“ ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „хххххххххх Мобайл“ ЕАД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № ************ от 27.04.2022 г., сключен между М. Х. Г. и „фирма“ ЕООД, ЕИК: 201281666 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

3

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „фирма“ ЕООД, ЕИК: 201281666, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на гаранция от дата 27.04.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.

Претендира сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл.