Решение № 5068 от 08.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5068 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110206751 по описа за 2022 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6751 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Т. Р. Ю., депозирана чрез адв. П. В. от САК, редовно упълномощена срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система сер. К № 5346896 издаден от СДВР, с който на Т. Р. Ю., в качеството му на представител на фирма „*** на основание на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата от Т. Р. Ю. депозирана чрез адв. П. В. от САК се твърди, че издаденият електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, защото направените в него фактически констатации не отговаряли на обективната истина, както и че в него липсвали задължителни реквизити, реквизити, като се навеждат подробни доводи в тази насока. Прави се искане за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Т. Р. Ю., редовно призован, не се явява, и представлява, като е постъпила молба от Т. Ю. чрез упълномощения му представител адв. П. В., с която се поддържа жалбата и се моли за отмяна на електронния фиш.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща 1 процесуален представител. Постъпили са писмени бележки юрисконсулт ххх, пълномощник на директора на СДВР, с които се излагат подробни съображения за законосъобразността на въпросния електронен фиш. Отправя се искане до съда за потвърждаване на ЕФ и се претендират разноски.

Съдът, като служебно провери атакувания електронен фиш, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени материали, съобрази законовите разпоредби и приема следното:

Жалбоподателят Т. Р. Ю. е законен представител на „***, с ЕИК 175442784, което дружество е собственик на МПС – лек автомобил марка ****

На 03.09.2021 г. в 12:59 ч., лек автомобил ххх се движил в гр. София, по бул. „Рожен“ до блок № 32, с посока на движение от ул.“Ген. Никола Жеков“ към ул. „Кн. Мария Луиза“, със 70 км/ ч. при ограничение на скоростта в населено място – 50 км/ч. Посоченото нарушение било установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M с № 619, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер. Същото техническо средство е било вписано в Регистъра на одобрен тип средства за измерване на Българския институт по метрология под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г.

За констатираното нарушение - превишение на разрешената скорост с 17 км/ч., след приспадане на толеранс от 3 км/ч. при засичане на скорост на движение до 100 км/ч. предвид допустимата грешка при работа с мобилната система за видеоконтрол, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.

2 от ЗДвП е издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба, с който на жалбоподателя Т. Р. Ю. в качеството му на представител на фирма „*** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 04.04.2022 г., видно от приложената по делото разписка, а жалбата срещу същия е подадена на 12.04.2022 г.

Според извадката от информационната система на ОПП-СДВР собственик на въпросното превозно средство е юридическото лице „***, ЕИК“ 175442784, а за ползвател е посочено лицето Т. Р. Ю., ЕГН **********.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК: ЕФ № 5346896, справка от АИС-КАТ за собственост на автомобила, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, протокол от проверка № 8-38-21 от 07.07.2021 г., удостоверение № 10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване от БИМ, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) от 03.09.2021 г, 2 справка – картон на водача за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, ежедневна форма за отчет от 03.09.2021 г., карта на разположение на автоматизираното техническо средство, както и веществените доказателства:

3 (три) бр. фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира. Въз основа на тези доказателства се установява датата, часа, мястото и автомобилът, с който е извършено въпросното административно нарушение.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на основание чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи от страна на първостепенния съд:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване (съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания.

В настоящото производство съдът следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш не отговаря изцяло на изискванията на закона, установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш 3 следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В конкретния случай съдът намира, че при издаване на атакувания електронен фиш са допуснати процесуални нарушения.

В конкретния случай, за съставянето на ЕФ сер. К № 5346896 контролният орган е използвал мобилно АТСС – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, което е монтирано на служебен автомобил на ОПП-СДВР, което означава, че се обслужва по време на работа от полицейските служители. При установяване на административно нарушение за полицейските служители се поражда задължение за спиране на водача на МПС, с което е извършено административното нарушение, за да бъде установена неговата самоличност, да му бъде показан клипът, респ. фотоснимката на нарушението и да му се състави АУАН. В разглеждания случай, административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с НП, като по принцип тази възможност е предвидена, но само при спазването на съответните правила за това. Доколкото обаче процедурата е значително по-облекчена от тази по ЗАНН, то законът определя точно и изчерпателно условията, при които се издава ЕФ. При формулировката на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и установеното по делото използване на мобилно АТСС, което функционира в присъствието на полицейски служители, прави неприложима хипотезата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. В случая е допуснато нарушение на законовите правила, позволяващи налагането на административно наказание с ЕФ и тези нарушения се преценяват от съда за съществени такива. При наличието на използвана мобилна система за видеоконтрол и при наличието на контролни органи на мястото на реализиране на процесното административно нарушение не следва да се ангажира административната отговорност на нарушителя чрез издаването на ЕФ, а следва наказанието да се наложи по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното нарушение и издаване впоследствие на НП за налагане на съответното наказание.

С оглед на гореизложеното, по делото се установява, че електронният фиш е издаден за нарушение, установено в отсъствие на предпоставките на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, поради което и същият следва да бъде отменен поради неспазване на процедурните правила по издаване.

На следващо място съдът намира, че липсва и описание на нарушението както изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, защото в ЕФ няма каквото и да било описание с думи на твърдяното нарушение. Записано е само, че става въпрос за „нарушение за скорост” и нарушената разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и са дадени стойностите на разрешената, на установената и на превишената скорост на движение. Същината на нарушенията по чл. 21, ал.1 4

ЗДвП се състои, обаче, в управление на МПС със скорост над разрешената, но никъде в ЕФ не е посочено, кой е водачът на въпросното превозно средство, който го е управлявал и с какви действия е извършил посоченото в същия нарушение.

По изложените съображения и съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Т. Р. Ю., ЕГН: ********** по чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП и електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото, съдът счита, че исканите за присъждане на разноски от страна на адв. П. В. от САК е основателно. В тази връзка следва да се отбележи, че същата е упълномощена от жалбоподателя Т. Ю. да го представлява в производството, а от декларация за правна помощ и съдействие от 10.01.2023 г. е видно, че на Ю. е оказана безплатна правна помощ. В този смисъл и съдът счита, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата на адв. П. В. от САК следва да бъдат присъдени разноски в размер на минималния съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 400 /четиристотин/ лв., които Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на същата.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система сер. К № 5346896 издаден от СДВР, с който на Т. Р. Ю., в качеството му на представител на фирма „*** на основание на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да заплати на адв. П. В. от САК сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща адвокатски хонорар.

Разпечатката съдържа 41 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f396272-3b31-41d1-993c-d28ac7cee66a