Решение № 895 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100501040 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Б. А.- длъжник по изпълнително дело № 20248440402752 по описа на ЧСИ С.Я., подадена чрез пълномощника адв.С.Д. срещу разпореждане от 14.10.2024 год. по изпълнително дело № 202484402752 по описа на ЧСИ С.Я., с което е оставено без уважение възражение с вх.№ 86647/11.10.2024 г. относно искането за намаляване на разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане за разноски и за намаляване размера на основание чл.78, ал.8 от ГПК на разноските за юрисконсултско възнаграждение, претендирано от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 150 лв. на 50 лв. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението- „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, чрез юрк.М.Н. в писмени възражения депозирани по делото, оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.

ЧСИ С.Я. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 202484402752 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано на 28.08.2024 г. по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.М.Н., въз основа на изпълнителен лист от 16.07.2024 г., издаден от Софийски районен съд, 173 състав по гр.дело № 52011/2020 г., срещу Б. Б. А. за заплащане на сумите посочени в него.

Н а 04.10.2024 год. на длъжника Б. Б. А. е редовно връчена покана за доброволно изпълнение.

В срока за доброволно изпълнение, длъжникът Б. Б. А., чрез пълномощника си адв.В.С. е депозирал на 11.10.2024 год. жалба- възражение по процесното изпълнително дело, с което е направено възражение срещу таксите и разноските по изпълнителното дело, с искане същите да бъдат намалени. Изложени са доводи в подаденото възражение, че изчислените от ЧСИ такси и разноски по изпълнителното дело са несправедливи и са неправилно изчислени.

С разпореждане от 14.10.2024 год. по изпълнително дело № 202484402752 по описа на ЧСИ С.Я., е оставено без уважение възражение с вх.№ 86647/11.10.2024 г./ подадено от длъжника Б. Б. А./ относно искането за намаляване на разноските. Прието е за установено, че същите не надвишават размерите посочени в разпоредбата на чл.73а ГПК, че по делото нямало поискани и начислени, но неизвършени изпълнителни действия и действия по администриране на делото, както и че юрисконсултското възнаграждение в полза на взискателя за образуване и водене на изпълнителното производството е в законоустановените граници.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - разпореждане/постановление/ за разноските /чл.435, ал.2 от ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Основният довод изложен в частната жалба е във връзка с неправилно определен от ЧСИ размер от 150 лв. на юрисконсултското възнаграждение, дължимо от длъжника по делото в полза на взискателя по изпълнението. По възражението на длъжника за неправилно определен размер на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира следното:

В процесния случай молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от юрисконсулт и е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 2 на 150 лв., което съдебният изпълнител е уважил, като с постановление от 28.08.2024 г. е присъединил за събиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Съдът намира, че това разпореждане на ЧСИ е законосъобразно и сумата за дължимо юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде намалявана. В разпоредбата на чл.27 от Наредбата за правна помощ е предвидено възнаграждение в изпълнителното производство в размер от 50 до 150 лв., т.е. приетата сума е в рамките на законоустановения размер. Не се установява и единственото изпълнително действие да е подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй като в нея има искане за изпълнително действие, независимо от възлагането. Както е предвидено в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и издадена въз основа на тази разпоредба наредба на Министерския съвет. За разлика от адвокатското възнаграждение, юрисконсултското не почива на направен разход, а овластява органа, администриращ регламентирано от ГПК производство да го определи и възложи в тежест на страната, отговорна за разноските в съответното производство. Когато това възнаграждение е определено в рамките на заложените размери, в случая от 50 до 150 лв., се касае за въпрос на преценка от страна на органа, но след като не надвишава определения в закона размер от 150 лв., то не може да се приеме, че е незаконосъобразно. Конкретната преценка е на съответния орган и когато тя е в рамките на посочените суми не нарушава принципа на законосъобразност. В случая не е определено от ЧСИ юрисконсултско възнаграждение, което да надхвърля размера на по чл.27 от НЗПП, за да се приеме, че определеното е прекомерно. Това, че не е определено в минимума по нормата не го прави незаконосъобразно, тъй като въпросът е по дискреция и преценка на органа, но няма основание за отмяната на разпореждането след като юрисконсултското възнаграждение е в рамките на законоустановените параметри. В случая съдът намира, че няма основание за намаляване на юрисконсултското възнаграждение, което е прието в размер на сумата от 150 лв., тъй като същото не е над законоустановения размер по чл.27 от НЗПП. С оглед на което, като неоснователно следва да се прецени искането на длъжника за намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София от 150 лв. на 50 лв.

С оглед на изложеното, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав, РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на Б. Б. А., ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело № 20248440402752 по описа на ЧСИ С.Я., подадена чрез пълномощника адв.С.Д. срещу разпореждане от 14.10.2024 год. по изпълнително дело № 202484402752 по описа на ЧСИ С.Я., с което е оставено без уважение възражение с вх.№ 86647/11.10.2024 г. относно искането за намаляване на разноските.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4