Решение № 5768 от 13.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5768 гр. София, 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Въззивно гражданско дело № 20251100511677 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 4137/11.03.2025 г., постановено по гр. д. № 3981/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав, Г. К. Н., ЕГН **********, и Й. С.

Н., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на И. И. Л., ЕГН **********, сумата в общ размер от 930.00 лева (равностойни на 475.50 евро), от които 330.00 лева (равностойни на 168.73 евро) – обезщетение за имуществени вреди, като искът за имуществени вреди за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 600.00 лева (равностойни на 306.78 евро) е отхвърлен; както и сумата в размер на 600.00 лева (равностойни на 306.78 евро) – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – отказ да бъде извършен ремонт в обитавания от ответниците апартамент, като искът за неимуществени вреди за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4200.00 лева (равностойни на 2147.43 евро) е отхвърлен. С първоинстанционното решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 580.50 лева (равностойни на 296.80 евро) – разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на 1 ответниците сумата от 645.00 лева (равностойни на 329.78 евро) – разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 117616/02.04.2025 г., подадена от Г. Н. и Й. Н., ответници в първоинстанционното производство, както и по въззивна жалба с вх. № 120497/04.04.2025 г., подадена от И. Л., ищец в първоинстанционното производство.

С въззивната жалба въззивниците-ответници, представлявани от адв. Ю.

Б., атакуват решението в неговата уважителна, осъдителна част, като се излагат съображения за неговата неправилност и се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени в цялост. В жалбата са развити подробни доводи относно недоказаността на твърдяното от ищеца непозволено увреждане. Поддържа се, че решаващият съд е аргументирал акта си единствено въз основа на приетите по делото експертни заключения, като въобще не е обсъдил събраните свидетелски показания. Игнорирал е изложеното от вещото лице, че проблемът е комплексен, като е необходима подмяна на стария каменинов сектор от обща вертикална канализационна тръба, преминаваща през междуетажната плоча, и евентуално ремонт на локалното канализационно включване от апартамента на ответниците.

Изтъква се, че съдът не е анализирал представения и приет по делото протокол за обследване с термовизионна камера от 26.02.2024 г., в който се сочат проблеми в общите части. В обобщение се поддържа становище, че по делото липсват безспорни доказателства, установяващи противоправно поведение и вина на ответниците, както и причинна връзка с твърдените вреди. При тези съображения молят жалбата им да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от И. Л., чрез процесуален представител адв. С. Х., с който жалбата на ответниците се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната от ответниците част – потвърдено. Поддържа се, че разграничението между действия и бездействия е неоснователно, тъй като е доказано дългогодишно нехайство и неизвършване на дължимия ремонт на хоризонталните тръби и връзки в имота на ответниците. Посочва се, че течът е от чиста и отпадна вода от санитарните прибори в горния апартамент, а не от 2 фекален канал, като комплексният характер на инсталацията не освобождава ответниците от отговорност за локалните отклонения в техния апартамент.

С въззивната жалба на И. Л., ищец в първоинстанционното производство, решението се обжалва в неговата отхвърлителна част, като се моли да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени в цялост – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в пълен размер от 600.00 лева (равностойни на 306.78 евро) и за неимуществени вреди в размер на 4200.00 лева (равностойни на 2147.43 евро), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 25.01.2023 г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушаване на материалната норма на чл. 52 ЗЗД, като се изтъква, че присъденият размер от 600.00 лева (равностойни на 306.78 евро) е крайно занижен с оглед продължителността на периода (над четири години и половина), интензитета на търпените битови неудобства, невъзможността да се ползва пълноценно тоалетната и кухнята и невъзможността да се канят гости. Поддържа се, че разходите за ремонт към момента възлизат на 600.00 лева (равностойни на 306.78 евро), както и че първоинстанционният съд не се е произнесъл по акцесорната претенция за законна лихва.

Въззивникът-ищец отправя доказателствено искане при условията на чл.

266, ал. 3 ГПК за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, с чиито показания да бъдат установени условията, в които е живял Л., неудобствата, които е изпитвал, интензитета и естеството на претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. Н. и Й. Н., чрез адв. Ю. Б., с който жалбата на ищеца се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в отхвърлителната му част – потвърдено. Възразява се срещу доказателственото искане по чл. 266 ГПК като преклудирано, тъй като пред първата инстанция страните са заявили, че нямат други искания, и не е налице процесуално нарушение. По същество се поддържа, че неимуществените вреди не са доказани в претендирания завишен размер, а имуществените са правилно остойностени от вещото лице на 330.00 лева (равностойни на 168.73 евро).

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства 3 поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с оплакванията и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По правилността на първоинстанционното решение съдът е ограничен от посочените в жалбите основания. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По съществото на правния спор въззивният съд приема следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 51 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 600.00 лева (равностойни на 306.78 евро) и за неимуществени вреди в размер на 4200.00 лева (равностойни на 2147.43 евро), настъпили в резултат от течове и овлажнявания в жилището на ищеца вследствие на противоправно бездействие на ответниците да извършат необходим ремонт в обитавания от тях апартамент.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза безспорно се установява, че ищецът И. И. Л. е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 1, находящ се на първия етаж в жилищната сграда на бул. „Васил Левски“ № 5 в гр. София, а ответниците Г. К. Н. и Й. С. Н. обитават апартамент № 2 на втория етаж в същата сграда, разположен непосредствено над жилището на ищеца.

От заключенията на първоначалната и допълнителната съдебнотехническа експертиза, изслушани и приети пред първата инстанция, както и от представените констативни протоколи за термовизионно обследване (в т.ч. протокол от 26.02.2024 г. и протокол от 07.10.2024 г. на „СИИ-МХ“), се установява, че в апартамента на ищеца са налице видими увреждания по стените и таваните в две основни помещения – тоалетната и кухнята. В тоалетната са констатирани мокри петна и постоянно овлажняване по тавана, преобладаващо около участъка на преминаване на тръбите. В кухнята се наблюдават овлажнявания по тавана и по разделителната стена с тоалетната и 4 банята, както и засегнат електрически контакт.

От техническа страна вещото лице установява, че в санитарния възел на горния апартамент № 2, обитаван от ответниците, локалните канализационни тръби, отвеждащи отпадните води от мивката, душовото корито и подовия сифон, се събират в общ хоризонтален тръбен участък, положен в подовата замазка, който впоследствие се зауства в общата вертикална канализационна тръба, преминаваща през помещението на тоалетната. Експертизата констатира, че по дължината на тези локални хоризонтални тръби, в зоните на техните снадки и зауствания, както и при компрометирано фугиране между стенните и подовите плочки в банята на ответниците, при ползване на мивката и душа вода прониква в подовата конструкция и междуетажната плоча, откъдето просмуква и се проявява като влага и теч по тавана и стените в кухнята и тоалетната на ищеца. Констатирано е още, че водопроводната мека връзка (шланг) за чиста вода към тоалетната чиния в апартамента на ответниците е била деформирана и от нея е пръскала вода, овлажняваща пода на помещението. В заключението си експертизата изрично посочва, че наред с евентуалната необходимост от подмяна на стария каменинов сектор от вертикалния щранг в междуетажната плоча, е безусловно необходима ревизия и ремонт на локалните хоризонтални канализационни тръби и връзки в банята на ответниците, както и ново фугиране на облицовките в мокрото им помещение.

Стойността на строително-ремонтните работи за пълното възстановяване на повредите в имота на ищеца (шпакловка, грундиране, боядисване и обработка срещу влага) е категорично остойностена от вещото лице на 330.00 лева (равностойни на 168.73 евро) с включен ДДС.

Разпитаният по делото свидетел А.М. установява, че вследствие на продължилите течове и влага ищецът е търпял битов дискомфорт, изпитвал е притеснение при ползването на санитарните помещения поради капеща вода и е бил поставен в неудобство да кани гости в жилището си. Показанията на разпитаната по искане на ответниците свидетелка Т.Д. съдържат общи данни за състоянието на сградата и преразказват твърдения на ответниците за предприети мерки, които обаче не опровергават обективните технически констатации на експертизата за съществуващите повреди в локалната инсталация на ответниците.

5

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да възникне отговорност за непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да бъде установено наличието на кумулативно предвидените елементи от фактическия състав: противоправно деяние (действие или бездействие), настъпила вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина на деликвента. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.

2 ЗЗД вината във всички случаи на непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. В тежест на увредения е да докаже осъщественото деяние, вредата и причинната връзка, след което в тежест на деликвента е да обори законовата презумпция за вина, установявайки отсъствието на виновно поведение или намесата на изключващи отговорността фактори.

Основното възражение на въззивниците-ответници, поддържано както пред първата инстанция, така и във въззивната им жалба, се свежда до твърдението, че уврежданията в имота на ищеца са предизвикани единствено и изключително от общата вертикална канализационна система на сградата (камениновия щранг, явяващ се обща част), поради което те не дължат обезщетение за деликт.

Това възражение е изцяло неоснователно. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС и установената съдебна практика на Върховния касационен съд (в т.ч. Решение № 60092 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 3322/2020 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 739 от 09.12.2025 г. по к. гр. д. № 3576/2024 г. на ВКС; Решение № 50002 от 22.08.2024 г. по гр. д. № 2939/2022 г. на ВКС), общи части на сградата в режим на етажна собственост са само главните линии на инсталациите (вертикалните щрангове), предназначени за общо ползване. Хоризонталните отклонения от главните линии, вътрешните тръбни разводки, сифоните, санитарните прибори и техните съединения, които достигат до отделния самостоятелен обект и обслужват само него, не представляват общи части по смисъла на закона, а принадлежат на собственика/обитателя на съответния имот. Обстоятелството, че тези хоризонтални тръби са положени под подовата замазка на междуетажната плоча, не променя техния характер на индивидуални инсталации. Затова задължението за поддържането им в изправно състояние, предотвратяващо вреди за други етажни собственици, тежи изцяло върху лицата, които притежават и ползват съответния имот.