Решение № 328 от 21.04.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 328/21.4.2021г. гр. Пазарджик,

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ

2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар

Димитрина Георгиева и с участието на прокурора

Стефан Янев изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА

КРИВИРАЛЧЕВА по к.н.а.х. дело № 153 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на С.М.И., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. П. – САК, против Решение № 260051 от 14.12.2020г., постановено по н.а.х. дело № 138/2020 г. по описа на Районен съд гр.

Панагюрище.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-002058 от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на С.М.И. от гр. Лом, ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ и за нарушение на чл. 126, т. 4 от КТ, във връзка с чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който по изложени съображения моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно призовани, не се представляват. По делото е постъпило писмено становище вх. № 2708/24.03.2021 г. с което юрк. Ш. моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд гр. Панагюрище е потвърдил Наказателно постановление № 13-002058 от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на С.М.И. от гр. Лом, ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с чл.

413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл. 126, т. 4 от КТ, във връзка с чл. 26, т.

1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно че жалбоподателят С.И. е санкциониран за това, че в качеството си на длъжностно лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КТ – технически ръководител в „Монтажи Ко“ ЕООД, съгласно Трудов договор № 800/01.08.2018 г., определен със Заповед № ИСУ-021/17.12.2018 г., не изпълнява и контролира спазването и изискванията за ЗБУТ, във връзка със задълженията си по длъжностна характеристика (т. 3), като е допуснал лицата М.С. М. (починал работник) и П. Д. Т. (пострадал работник) да вържат два броя тръби HDPЕ DN355 и HDPЕ DN400 с арматура 6 мм за метални планки „уши“, заварени на прилежащата към тях стоманена тръба и да извършват под тях с лопати разчистване на изкопа (земни почви и скална почва), които кофата на багера не може да почисти, като прехвърлят на разстояние почвата и скалите, за да бъде почистена основата на блока преди изпълнението на кофражните работи.

Нарушението било извършено на 31.01.2020 г. в гр. Панагюрище, при извършена проверка на обект: „Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник „Асарел“ – етапно изпълнение“ с подобект: „Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“ – опорен блок 5, по повод подаден сигнал за станала трудова злополука и установено на 19.02.2020 г. в ДИТ Пазарджик, при извършената проверка на фирмената документация на дружеството.

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 126, т. 4 от Кодекса на труда във връзка с чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи.

Въз основа на това е съставен АУАН и е издадено наказателното постановление.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на посочените по-горе основания. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения, както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, поради което решението на Районен съд гр. Панагюрище следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.

78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.

27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 (осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260051 от 14.12.2020г., постановено по н.а.х. дело № 138/2020 г. по описа на Районен съд гр. Панагюрище.

ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция

„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/