Определение № 350 от 04.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. София, 04.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000503407 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от "КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 против Определение № 936/2025 г. по възз. ч. гр. д. № 936/2025 г. на Софийски окръжен съд, с което съдът е оставил без разглеждане частна жалба от настоящия жалбоподател против Заповед за изпълнение № 330/28.07.2025 г., по гр.д. № 600/2025 г. на РС – Сливница, в частта й за разноските.В жалбата са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено.

По делото е постъпил отговор от насрещната страна,в който подробно са развити доводи във връзка с правилността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде потвърдено.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Ч.гр.д.№600/25г. на РС-Сливница е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК подадено от Н. И. Б., ЕГН **********,с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение против настоящия жалбоподател за сумата 118,05лв. представляваща главница,ведно със законната лихва от 28.07.25г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски за държавна такса-21,50лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.С разпореждане от 28.07.25г. съдът е издал заповед за изпълнение за претендираните суми.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 04.08.25г. На 04.09.25г. през ЕПЕП процесуалния представител на длъжника е подал 1 възражение по чл.414а от ГПК,в което е посочил,че е изпълнил частично задължението си по издадената заповед за изпълнение и възразява против присъденото адвокатско възнаграждение,както и е представил частна жалба против заповедта за изпълнение в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение и доказателство за плащане.С разпореждане от 18.09.25г. съдът е разпоредил препис от възражението,ведно с доказателствата към него за извършеното плащане от страна на длъжника да се изпратят на заявителя,като му се укаже,че в тридневен срок от съобщението може да подаде становище.В представеното становище от процесуалния представител на заявителя от 18.09.25г. е заявено,че са заплатени сумите по заповедта за изпълнение,с изключение на адвокатското възнаграждение в размер на 400лв.,поради което заявителя счита,че в тази част, по отношение на адвокатското възнажраждение,издадената заповед не следва да бъде обезсилвана.В електронния вариант на делото на РС-Сливница в ЕИС няма регистриран последващ акт на съда,който да е постановен след датата /18.09.25г./ на подаване на становището на кредитора,който да касае обезсилване на заповедта за изпълнение,в частта й по отношение на основното задължение за главницата и законната лихва.Налице е разпореждане от 18.11.25г. ,което не е мотивирано и с което съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на длъжника /очевидно става въпрос за грешка,би следвало да е в полза на кредитора/ за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивно ч.гр.д.№936/25г. на СОС е образувано по частна жалба от „Кредирект“ ЕООД ЕИК: 207024290 против Заповед за изпълнение № 330/28.07.2025 г., по гр.д. № 600/2025 г. на РС – Сливница, в частта за разноските, с която е разпоредено жалбоподателят да заплати на Н. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ж.к. „***“ № *, ет. *, ал. *, сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение. В жалбата се твърди, че е налице злоупотреба с право, обоснована с това, че дружеството кредитор не е дал повод за завеждане на заповедното производство. При условията на евентуалност се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с искане размерът на възнаграждението да бъде намален до 50 лева.

Ответникът е представил отговор, с който се подържа,че жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел,че по делото се обжалва заповед за изпълнение в частта за разноските по реда на чл. 413, ал. 1, пр. 2 ГПК. Съгласно чл. 275 ГПК срокът за предявяване на частна жалба е едноседмичен от уведомяването,в който и смисъл е и утвърденият образец на заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.Съдът е приел,че в настоящия случай обжалваната заповед за изпълнение е връчена на длъжника 04.08.2025 г., съгласно разписката за връчване на съобщение № 202518906636/28.07.2025 г., а жалбата,по която е образувано делото е подадена през ЕПЕП на 04.09.2025 г.- т.е. след последния ден от срока за обжалване – 11.08.2025 г. поради което е просрочена и е оставил същата без разглеждане.

При така установената фактическа обстановка съставът на САС счита,че обжалваното 2 определение е недопустимо,поради което следва да бъде обезсилено.

Съгласно чл.413,ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.В т.7 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС е прието,че разпоредбата на чл.248 от ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. Съдът е разграничил хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешнот.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

В настоящия случай със заповедта за изпълнение съдът е присъдил направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. поради което подадената частна жалба против заповедта не може да се разглежда като молба по чл.248 от ГПК за изменение на разпореждането в частта му относно разноските.

Съгласно чл.414а,ал.1 от ГПК длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.Съгласно ал.3 ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

В настоящия случай е налице именно тази хипотеза-цялостно плащане на задължението за включените в заповедта главница и лихви и възражение за недължимост на задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.414а,ал.5 от ГПК ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

В случаите на подадено възражение по чл. 414а от ГПК, заповедният съд следва да се произнесе по възражението и становището от заявителя, както и да преразгледа отново въпроса за отговорността за разноски, ако е налице спор за тяхната дължимост, но липсва спор относно вземането, каквато е процесната хипотеза. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато е подадена частна жалба по чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, тя не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. В тази връзка са важими постановките на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за това кога жалбата подлежи на 3 администриране до по-горестоящия съд и предпоставките за нейното разглеждане, което във всички случаи предполага наличието на заповед. Поради това настоящият съдебен състав намира, че частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК на длъжника е изпратена преждевременно, тъй като нейното администриране и разглеждане е поставено в зависимост от резултата от произнасянето на СРС по чл. 414а, ал. 5 ГПК. Това налага обжалваното определение да бъде обезсилено,а делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране и произнасяне по възражението за плащане по чл. 414а ГПК включително и относно дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение.Едва след това произнасяне от РС-Сливница,частната жалба против заповедта за изпълнението, в частта й относно разноските, следва да се администрира и изпрати на СОС,който отново следва да постави на преценка въпроса за нейната допустимост,включително и правния интерес от подаването й.

Следва да се има предвид,че при евентуално обезсилване с акта на съда по чл. 414а, ал. 5 ГПК на заповедта за изпълнение,в частта й относно разноските,то за длъжника-настоящ жалбоподател ще отпадне въобще правния интерес от обжалване на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските.

По изложените съображения Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Обезсилва Определение № 936/2025 г. по възз. ч. гр. д. № 936/2025 г. на Софийски окръжен съд.

Делото да се върне на РС-Сливница за администриране и произнасяне по реда на чл.414а,ал.5,изр.2 от ГПК по възражението за плащане по чл. 414а ГПК, включително и относно дължимостта на разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. София, 04.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000503407 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от "КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 против Определение № 936/2025 г. по възз. ч. гр. д. № 936/2025 г. на Софийски окръжен съд, с което съдът е оставил без разглеждане частна жалба от настоящия жалбоподател против Заповед за изпълнение № 330/28.07.2025 г., по гр.д. № 600/2025 г. на РС – Сливница, в частта й за разноските.В жалбата са изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено.

По делото е постъпил отговор от насрещната страна,в който подробно са развити доводи във връзка с правилността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде потвърдено.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Ч.гр.д.№600/25г. на РС-Сливница е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК подадено от Н. И. Б., ЕГН **********,с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение против настоящия жалбоподател за сумата 118,05лв. представляваща главница,ведно със законната лихва от 28.07.25г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски за държавна такса-21,50лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.С разпореждане от 28.07.25г. съдът е издал заповед за изпълнение за претендираните суми.Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 04.08.25г. На 04.09.25г. през ЕПЕП процесуалния представител на длъжника е подал 1 възражение по чл.414а от ГПК,в което е посочил,че е изпълнил частично задължението си по издадената заповед за изпълнение и възразява против присъденото адвокатско възнаграждение,както и е представил частна жалба против заповедта за изпълнение в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение и доказателство за плащане.С разпореждане от 18.09.25г. съдът е разпоредил препис от възражението,ведно с доказателствата към него за извършеното плащане от страна на длъжника да се изпратят на заявителя,като му се укаже,че в тридневен срок от съобщението може да подаде становище.В представеното становище от процесуалния представител на заявителя от 18.09.25г. е заявено,че са заплатени сумите по заповедта за изпълнение,с изключение на адвокатското възнаграждение в размер на 400лв.,поради което заявителя счита,че в тази част, по отношение на адвокатското възнажраждение,издадената заповед не следва да бъде обезсилвана.В електронния вариант на делото на РС-Сливница в ЕИС няма регистриран последващ акт на съда,който да е постановен след датата /18.09.25г./ на подаване на становището на кредитора,който да касае обезсилване на заповедта за изпълнение,в частта й по отношение на основното задължение за главницата и законната лихва.Налице е разпореждане от 18.11.25г. ,което не е мотивирано и с което съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на длъжника /очевидно става въпрос за грешка,би следвало да е в полза на кредитора/ за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.