Присъда № 262 от 22.05.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 262/22.05.2023г. по НЧХД № 12584/2022г. по описа на СРС, НО, 100 състав

Производството по делото е образувано по депозирана от страна на Д.

П. И. срещу М. С. П. частна тъжба, с която последната е обвинена за това, че на 07.09.2022 г. за периода от 16:00 ч. до 17:00 ч. чрез изпращане на електронно съобщение до пострадалата Д. П. И. с ЕГН ********** и впоследствие до още 33 /тридесет и три/ други лица, което електронно съобщение е със следното съдържание: „Мила ми Десиславо, желая ти успешна кариера като член на етичната комисия, ти го заслужаваш. Исках да ти го пожелая още днес, но запазих изненадата за последния момент.

Наслаждавах се на прекрасната ти външност, докато обясняваш как ще изглаждаме проблемите, имайки предвид, че още от края на миналата учебна година зная, че тази година няма да ти се любувам, просто защото няма да съм тук. Прекрасно, нали? От сърце ти желая да си здрава, защото това е най-важно! А ти не си. Имаш сериозни психически отклонения, разстройство на личността и много тежък личен живот. Разбирам всичко това, имайки предвид как се гаврят колегите с теб и жестоко се подиграват зад гърба ти. Обърни внимание на себе си и здравето си, защото работа винаги ще има. Но здравето е на първо място!!!! Бъди щастлива, Деска!“ обидила същата – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

146, ал. 1 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителката срещу подсъдимата граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 8500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Д. П.

И. в резултат от извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 07.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимият не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец - адв. П. поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение и иска от съда да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 146, ал.

1 от НК и да и наложите предвиденото от закона наказание, а именно „глоба“ от 1000 лева до 3000 лева, като във връзка с осъдителната присъда моли да бъде уважен и предявеният срещу нея граждански иск в пълен размер. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че ищцата е извършила посоченото в тъжбата престъпление от частен характер. Посочва, че следва да се има предвид, че на практика подсъдимата не ангажира никакви доказателства, които да опровергават наличието на извършено престъпно деяние. Не била налице и хипотеза, при която подсъдимата да е била по някакъв начин предизвикана или същата да е станала повод за съобщението изпратено от нея, в което се съдържали и всички елементи от престъпния състав. Допълва, че следва да се има предвид, 1 че процесното съобщение е достигнало до голям брой лица, 33 на брой, което очертавало и по-значителната му обществена опасност в сравнение с други престъпления от подобен характер. По изложените съображения, иска от съда да постанови крайния си съдебен акт. Претендира разноски, за които представя доказателства.

Упълномощеният защитник на подсъдимата адв. К. считам, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че както от обективна, така и от субективна страна, подзащитната му е извършила вмененото с частната тъжба инкриминирано деяние, а именно престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 НК.

Посочва, че по делото е останало недоказано от кой мобилен номер е изпратен този чат, кой е ползвал този мобилен номер, на коя дата, в колко часа е изпратено съобщението, до кого е изпратено съобщението и има ли намеса в изписването на същото, респективно допълване на текста на същото.

Тези обстоятелства не били изобщо изследвани в настоящия процес, поради което и считам, че представената разпечатка не доказва, че написаният текст е изписан от подсъдимата.

Твърди, че по делото са събрани доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка, а именно, че на проведения съвет на инкриминираната дата частната тъжителка публично пред всичките колеги – учители от училището, е унизила подсъдимата. Това се установило по безспорен начин от разпита на свидетелката С, която посочила, че на състоялия се съвет частната тъжителка се е самономинирала за председател на етичния съвет, като публично е заявила, че подсъдимата е имала междуколегиални конфликти и въпроси, които трябва да бъдат разрешени на ниво „етична комисия“, като в това време същата се е предложила да бъде част от тази комисия, т.е. тя да разреши твърдените от нея конфликти.

Твърди, че по тази точка от дневния ред се получили искри, произлизащи от това, че г-жа И. е изложила твърдение, че подс. П. е създавала междуколегиални конфликти. Отделно от това, св. П.-А също потвърдила за възникналия конфликт между двете. В резултата от това, защитата твърди, че подс. П. се е намирала в разгънат физиологичен афект, доколкото е била публично унизена от частната тъжителка, което изключвало носенето от нейна страна на наказателна отговорност. Изтъква, че на представеното по делото психологично становище не следва да с едава доверия, доколкото същото не е събрано по реда на НПК или ако счетете, че е събрано по посочения ред, то не е проверено, доколкото не е ангажирана СПЕ или КСППЕ, която да докаже неимуществените вреди, обективирани в частната тъжба. От друга страна, от съдържанието му същото се установявало твърденията за съществувал между страните конфликт. Отделно от горното, твърди, че изложеното в тъжбата, че И. е понесла неимуществени психологични вреди от случилото се и търпи такива и до днес, не се доказва.

Опровергавали го представените писмени доказателства, от които се установявало, че тя е продължила активно да работи, включително и по 2 европейски проекти, след случилото се. Посочва, че липсват доказателства тъжителката да е била в болничен.

Иска от съда да оправдае подсъдимата по повдигнатото и обвинение, обективирано в частната тъжба и да остави без уважение предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

Подсъдимата М. С. П. изцяло се присъединява към казаното от защитника и.

В последната си дума иска да бъде оневинена.

Съдът, като анализира събраните в съдебното следствие доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата М. С. П., млада жена, е родена на ******** г. в гр. ****, ЕГН **********, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, работи, с висше образование, без роднински връзки, живее в град ****, ж. к.

„****“ № *********. Подсъдимият не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 378 от НПК.

До 07.09.2022г. подс. М. П. работела като учител в „........“. На същото място като учител труд полагала и частната тъжителка Д. И..

Същият ден, на 07.09.2022г. в ********** във връзка със започването на новата учебна година бил проведен педагогически съвет. На същият присъствали страните в настоящото производство – подс. П., тъжителката И., св. Н С, св. М. П.-А, както и други лица – част от колектива на училището.

Разисквани били теми от дневния ред, вкл. избиране на нови членове на етичната комисия. По тази тема, думата взела тъжителката И, която предложила себе си за член на комисията. В изложението си, което било поемоционално, споменала името на подс. П. във връзка с породени от поведението конфликти ситуации с други колеги, които следвало да бъдат разрешени след конституиране на комисията, на която последната реагирала остро.

След края на съвета, на същата дата между 16:00 ч. и 17:00 ч., във „Вайбър“ група на училището, в която членувала тъжителката И. и 33 /тридесет и три/ други лица – нейни колеги, се получило електронно съобщение със следното съдържание „Мила ми Десиславо, желая ти успешна кариера като член на етичната комисия, ти го заслужаваш. Исках да ти го пожелая още днес, но запазих изненадата за последния момент.

Наслаждавах се на прекрасната ти външност, докато обясняваш как ще изглаждаме проблемите, имайки предвид, че още от края на миналата учебна година зная, че тази година няма да ти се любувам, просто защото няма да съм тук. Прекрасно, нали? От сърце ти желая да си здрава, защото това е най-важно! А ти не си. Имаш сериозни психически отклонения, разстройство на личността и много тежък личен живот. Разбирам всичко това, имайки предвид как се гаврят колегите с теб и жестоко се 3 подиграват зад гърба ти. Обърни внимание на себе си и здравето си, защото работа винаги ще има. Но здравето е на първо място!!!! Бъди щастлива, Деска!“.

Съобщението било изпратено от мобилния номер на подс. П, а негов автор била именно тя. То било възприето от св. С и св. П.-А, както и от останалите лице – членове на групата.

Тъжителката Д. И. възприела отразеното в съобщението като обидно и счела, че е накърнена честта и и доброто и име в обществото, поради което на 06.10.2022г. депозирала жалба срещу подсъдимата М. П., с която я обвинила в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Н К С и М. С П.-А, извлечение от „Вайбър“ кореспонденция на хартиен носител, трудов договор № 194/23.11.2015г. и допълнителен такъв от 31.08.2021г., протокол № 14.07.09.2022г. от проведен на 07.09.2022г. педагогически съвет в „........“ и списък на служителите с отбелязване на присъствалите, справка във връзка с участието на тъжителката в европейски проекти, заповеди за командироване и доклади във връзка с извършената дейност, актуална справка за съдимост на М. П..

В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на свидетелите С и П.-А. Същите са колеги на страните и са присъствали на съвета, станал повод за процесното съобщение. Двете свидетелки посочват, че именно подсъдимата е автор на посоченото съобщение – свидетелстват, че това е нейният телефонен номер, от който нееднократно са получавани съобщения в посочената група, нейният стил и изказ. Показанията на свидетелките са еднопосочни и еднозначни, което, наред с факта, че това обстоятелство не е отречено от подсъдимата в хода на съдебното следствие и се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, съдът намира за достатъчно да обоснове извод за авторството на деянието. По същият От същият начин, съдът установи oбстоятелствата, свързани с датата и часа на публикуване на процесното съобщение, както и неговото съдържание.

От справката за съдимост на подсъдимата съдът извлече информация относно липсата на предходни осъждания, както и че спрямо нея не е прилаган институтът на чл. 78а от НК.

Въз основа на горната фактическа обстановка настоящият съдебен състав намери, че подсъдимата М. С. П. не е осъществила от обективна и страна състава на престъплението, за което е предадена на съд.

Обидата е престъпление, при което деецът казва или извършва нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие или по начин, че да може да бъде възприет от последния, като законът изрично е посочил, че е допустимо тези думи/действия да са обективирани чрез печатно 4 произведение или друг начин в т.ч. и посредством изпращане (публикуване) на съобщение в социалната мрежа „Вайбър“.

За осъждането на едно лице по предявено му обвинение за посочените по-горе престъпления е необходимо да се установи, че на първо място посоченото лице е осъществило изпълнителното деяние. Макар и оскъдни, по делото са налице неголям брой косвени доказателство, които обаче еднопосочно и еднозначно установяват факта, че подс. П. е автор на процесното съобщение.

За да е осъществен състава на престъплението обида следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. С тях се засягат директно представите на пострадалия за личното му достойнство и чест и за качеството на неговата личност въобще.