Определение № 434 от 11.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. София, 11.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002901357 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пазари Възраждане“ЕАД срещу решение №63/29.01.24г. по т.д.№698/23г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение №807/22.06.2023г. по т.д.№2585/21г. по описа на Софийски градски съд, дружеството е осъдено да заплати на „Софийска вода“АД сумата 153 776,44 лв., представляваща стойност на потребените ВиК услуги за периода 26.02.2020г.-28.09.2021г., както и сумата 15 305,57 лв. обезщетение за забавата в размер на законната лихва, начислена за периода от 06.07.2020г. до 31.10.2021г., ведно с разноските по делото.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на направените от въззивната инстанция решаващи изводи,че дружеството попада в категорията лица , определени от §1 ал.1 т.2 от ДР на ЗРВКУ и от чл.3 ал.1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи като потребители на В и К услуги. Като неправилно касаторът счита и позоваването на съда на чл.2 ал.3 на Общите условия на оператора, която клауза, според него, от една страна противоречи на нормативните разпоредби, доколкото придава качеството на потребител на наемателите на недвижими имоти, при дадено съгласие от собственика за ползването от него на ВиК услугите при ползването на имота, а от друга – няма нито твърдения, нито 1 данни ответникът да е ползвал под наем имота, собственост на Столична община /Обществена тоалетна ,находяща се в Предгаров площад Ротонда в гр.София/. Счита,че дори да се приеме,че имотът е бил предоставен на дружеството от Столична община за управление и стопанисване, правното му положение не може да бъде приравнено на такова по наемно правоотношение.Поради това намира за недоказано от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че „Пазари Възраждане“ЕАД е потребител на доставяните от „Софийска вода“АД услуги, за които са издадени процесните фактури. Наред с изложеното по съществото на спора, касаторът навежда оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение с непроизнасянето му по наведеното от дружеството възражение,че общият водомер на водопроводното отклонение,чрез което процесният имот се захранва с вода, не е преминал през метрологична проверка, поради което не може да се приеме,че измерва точно преминаващите през него количества вода. Излага твърдения за недоказаност на предявения главен иск и по размер, доколкото липсват изчисления , касаещи индивидуалния дял на дружеството от общото потребление. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като с решението си по същество касационната инстанция да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът навежда твърдение, че при осъществяването на решаващата си дейност въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение

№113/01.11.2021г. по г.д.№2895/20г. на ІV г.о. на ВКС по „процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд по чл.12 и чл.235 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните“. Наред с това твърди,че съдът се е отклонил и от възприетото в решение №152/06.11.2019г. по гр.д.№4379/18г. на ІІІ г.о. на ВКС разрешение на въпроса „за лицата, които притежават качеството на „потребител“ на услугите на ВиК“. Позовава се също на самостоятелното основание за достъп по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, считайки постановеното въззивно решение в обжалваната му част за очевидно неправилно, като твърди,че изводите на състава, формирали крайната му воля, са необосновани и в разрив с правилата 2 на формалната логика, опита и научните правила.

Ответникът по касационната жалба „Софийска вода“АД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, я е оспорил, както с оглед липсата на предпоставки за допускане на контрола по същество от касационната инстанция, така и с твърдения за нейната неоснователност. Направено е искане да не бъде допусната до разглеждане, евентуално – да бъде оставена без уважение, като обжалваният от касатора съдебен акт бъде потвърден изцяло.Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел за безспорен между страните фактът,че ищецът „Софийска вода“ АД е доставчик на ВиК услуги, които предоставя на основание Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, одобрени с Решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. на КЕВР, които са общоизвестни и са действащи в процесния период 26.02.2020 г. – 28.09.2021 г. Приел е за установено,че за предоставените ВиК услуги на клиентски № 1002000637 с титуляр на партидата „Пазари Възраждане“ ЕАД ищецът е издал 20 броя фактури на обща стойност 153 776,44 лв. за отчетен период 26.02.2020 г.- 28.09.2021г.

Кредитирайки като пълно и компетентно заключението на комплексната техническа и счетоводна експертиза, при съобразяване липсата на оспорване от страните, съдът е приел за установено от него, че процесният имот, представляващ обществена тоалетна, която е част от търговския комплекс в Ротондата, е водоснабден, като в района има изградена ВиК инфраструктура и в него се ползват трите вида ВиК услуги – доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и съответно нейното пречистване; монтирани са два индивидуални водомера за студена вода, пломбирани по дадени предписания през м. 02 и м. 03.2020 г., като всички търговски обекти в Ротонда /включително тези на други лица/ се захранват с вода от едно сградно 3 водопроводно отклонение с общ клиентски № 1005408404, на което е монтиран общ приходен водомер; че общият водомер е бил заменен с нов на 24.01.2020 г., поради изтекла метрологична годност, като както той,така и индивидуалните водомери през изследвания период са били метрологично годни - за срок, съответно до 2025 г. и до 2028 г.; че изразходваното в процесния имот количество вода за този период е било измервано и отчитано всеки месец от проверител на оператора; че отчетените от общия водомер количества за периода на потребление правилно са разпределени по индивидуалната партида на ответника с клиентски № 1002000637 на база „общ коефициент за разпределение“ и консумацията по двата водомера в обект „Обществена тоалетна“; че при констатирана разлика от 20% между измерванията на стойностите на общия водомер и индивидуалните водомери е установено наличие на теч след приходния общ водомер, като след направен ремонт е реализиран спад в количеството потребена вода; че в счетоводството на ответника „Пазари Възраждане“ЕАД се водят задължения на дружеството към „Софийска вода“АД за доставени ВиК услуги по кл.№ 1005408404 в общ размер 192 197, 56 лв., от които 38 209,08 лв. касаят предходен отчетен период, поради което размерът на задължението за исковия период възлиза на разликата от 153 776,44 лв. ; по процесните фактури ответникът не е ползвал данъчен кредит.

Съдът е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел Иванов – служител на ответника, от които е приел за установено, че дружеството е стопанисвало обектите в Предгаров площад Ротонда, включително обществената тоалетна; в определен момент било констатирано голямо потребление на вода по получаваните от „Софийска вода“АД фактури; вследствие на подаден от дружеството сигнал било извършено обследване на района, включително със съдействието на специализирана фирма, при което бил констатиран теч след общия водомер, който бил отстранен към средата на м.октомври 2020г.

Съдът е констатирал,че собственикът на имота Столична община е взел през 2015г. чрез органа си Столичен общински съвет решение за увеличаване на капитала на „Пазари Възраждане“ ЕАД, чрез апортиране в него на недвижимия имот – подлез „Ротонда – предгаров площад“, но видно от отразените вписвания в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Пазари Възраждане“ ЕАД липсва последващо вписана такава апортна вноска. Като безспорен 4 между страните е отчел факта по разкриване на партидата на обекта – „Обществена тоалетна“, находящ се на административен адрес – гр.София бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 102А Ротонда на ЖП гара София на името на ответника, въз основа на поставена резолюция от Кмета на Столична община върху Доклад с вх. № СОА19-ВК66-8321/15.10.2019 г., а за установено с представеното по делото подадено от „Пазари Възраждане“ЕАД заявление – че, в качеството му на упълномощен представител на потребителите на ВиК услуги след водопроводното отклонение към имот „Предгаров площад Ротонда – Централна гара“, е поискал откриването на индивидуални партиди с общ водомер с клиентски номер 1005408404 /с оглед това, че имот „Предгаров площад Ротонда – Централна гара“ е „обособен район“, който е свързан към водоснабдителната мрежа посредством водопроводно отклонение, което захранва с вода всички обекти, намиращи се в този обособен район/.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът е направил правните си изводи, като е развил съображения,че правоотношението между страните във връзка с предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е особен вид договорно правоотношение, чието възникване и валидност са уредени в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, в Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на ВиК системи и в Общите условия на ВиК оператора.Във връзка със спорния между страните въпрос дали ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги и дали спрямо него е относимо изискването на чл.8 ал.5 от наредбата за наличие на сключен писмен договор, съдът е съобразил дадената в разпоредбата на §1 ал.1 т.2 б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, според която такива са юридическите или физически лица –собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и определението на понятието, съдържащо се в Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на ВиК системи и в Общите условия за предоставяне на ВиКуслуги от оператора „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР, които са публично известни и общодостъпни.

Посочил е, че изискването за писмен договор намира приложение само в 5 случаите когато се касае за присъединяване на „нов потребител“ или когато се договарят условия, различни от общите условия, но ответникът няма такова качество, предвид неосъществяването на нито една от изброените в § 1 т.2 ДР на Наредба №4/2004г. хипотези, поради което е приел,че правоотношението между страните е възникнало при условията на чл.8 ал.1 от наредбата- при публично известни общи условия, без да е необходимо сключването на изричен писмен договор.

Съдът се е позовал на клаузата на чл.2 ал.3 на Общите условия, според която потребител може да бъде и наемател на имот за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му това лице /наемател/ да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. Като кореспондиращ с текста й съдът е намерил факта,че собственикът на имота – Столична община е заявил изрично пред ВиК оператора съгласието си потребител на ВиК услуги в процесния имот да е „Пазари Възраждане“ ЕАД – лицето, което ползва общинската собственост, предоставена му за управление и стопанисване, от което е заключил,че последният има качеството потребител по смисъла на чл.2 ал.3 от Общите условия. Изложил е съображения,че правните последици на ползването на имота, по силата на безвъзмездното предоставяне на общинската собственост са приравнени на ползването по наемно правоотношение и предвид изричното съгласие на собственика партидата за ползваните ВиК услуги да се открие на „Пазари Възраждане“ ЕАД и предприетите последващи действия в този смисъл, е направил извод, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът е получил ВиК услуги и дължи заплащането им. Намерил е за доказана главната претенция на ищеца в размера, установен с издадените 20 броя фактури и заключенията на вещите лица, в което те изрично са посочили, че сумите по тези фактури са определени съобразно реално потребените, отчетени с метрологично годни през процесния период водомери /със срок на годност до 2025г. и 2028г./ и начислени количества, фактурирани по утвърдените от КЕВР цени. За неоснователно съдът е намерил възражението на ответника,че сумите не се дължат, с оглед установения теч, като, с оглед обстоятелството,че течът се намира след общия водомер, е приложил правилото на чл.11 ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 г. и като е взел предвид 6 установеното със заключението,че задължението е правилно разпределено с оглед правилата за разпределение на общото потребление - с начисляване на индивидуален дял за имота от общото потребление, отчетено за процесния период по общия водомер.

Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f375a04-ccc7-4019-8d26-304af0d0be79