Решение № 4134 от 23.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4134 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330102016 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата М. И. Й. е предявила против „Профи Кредит България“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № *****/01.12.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и установяването му в противоречие с добрите нрави.

Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *****/01.12.2023 г., по силата на който в полза на ищцата – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 3 500 лв., която следва да бъде върната на 30 месечни вноски – с размер на вноската от 188, 32 лв.

Сочи, че общата дължима сума по договора е от 5 649, 49 лв., с установен годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 48, 37 %.

Твърди, че с договора е установено задължение за заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ от 2 100 лв., платима разсрочено на вноски с добавяне на сумата от 70 лв., като след добавяне на посоченото задължение общата дължима сума била в размер от 7 749 лв. Твърди, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл.. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото 1 годишният лихвен процент и годишния процент на разходите са посочени като абсолютна стойност, без да е посочена методика за тяхното прилагане. Сочи, че лихвения процент не следва да надвишава размера на три пъти законната лихва. Счита, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на допълнителен пакет услуги е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона. Твърди, че клаузите на договора относно годишния процент на разходите са неясни и заблуждаващи. Сочи, че предвид недействителността на посочените клаузи от договора, последният е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10. ЗПК.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, като последният е оформен по ясен и разбираем начин и в него се съдържа информация за годишния процент на разходите, който е във фиксиран размер от 48, 37 %. Твърди, че годишният процент на разходите е ясно формиран, като в него е включено задължението за заплащане на възнаградителна лихва и всички предвидими и оправдани разходи на кредитодателя за предоставяне на услугата, като в чл. 5.2.2 от Общите условия е посочен ясно и недвусмислено начина на определяне на годишния процент на разходите.

Поддържа, че разпоредбата, установяваща годишния процент на разходите не заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са задълженията на длъжника – посочени в общ размер, както и по вид и размер. Оспорва твърденията на ищеца, че предоставянето на допълнителни услуги е основание за сключване на договора, като твърди, че ищецът сам е избрал да ползва посочената в договора допълнителна услуга.

Счита, че таксата дължима за закупения пакет допълнителна услуга не следва да се включва в годишния процент на разходите по кредита, доколкото последната не е задължителен разход по кредита, а се заплаща единствено, ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от посочената допълнителна услуга. Предвид изложеното твърди, че таксата за допълнителна услуга не е част от годишния процент на разходите и в случая не е налице неточно посочване на годишния процент на разходите. Твърди, че неправилното посочване на годишния процент на разходите, дори такова да е 2 налице, не следва да се приравни на липса на посочване на годишен процент на разходите по кредита. Поддържа, че ако се приеме, че поисканите и закупени от ищеца допълнителни услуги са нищожни, то последните се считат за невъзникнали и не променят годишния процент на разходите. Счита, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за незадължителна услуга „Фаст“ не противоречи на добрите нрави. Поддържа, че посоченият в договора годишен лихвен процент е фиксиран и не е установен в противоречие със закона или добрите нрави. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК. По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на договора за потребителски кредит, а именно – на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и установяването му в противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно между страните, че между „Профи Кредит България“ ЕООД и М. И. Й. – в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *****/01.12.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил в полза на ищцата сумата от 3 500 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от общо 5 649, 49 лв. на 30 месечни вноски с размер от 188, 32 лв.

Договорена е допълнителна услуга „Фаст“, с която се предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит. Страните са постигнали съгласие, че възнаграждението по закупения пакет става изискуемо с подписване на договора, но заплащането му е разсрочено за срока на кредита.

3

В договора е установено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ от 2 100 лв., с установен размер на вноската по допълнителния пакет от 70 лв., дължима ведно с погасителните вноски по кредита. Посочен е размерът на общото задължение от 7 749, 49 лв. с общ размер на вноската от 258, 32лв., платими на 10-то число. Към договора е приложен погасителен план.

Установен е годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 48, 37 %.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът намира, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

4

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на 5 договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.